Лакатнишки скали – разходка по много приятна екопътека с пещери и невероятни гледки към дефилето

В един промеждутък между валежите и гръмотевиците през този дъждовен май се изкачих отгоре на Лакатнишките скали, където гледките към Искъра и дефилето ме оставиха без дъх, а приключенията в пещерите и по пътеките в скалите повдигнаха силно адреналина и настроението ми.

Разходката по пътеката при Лакатнишките скали е много приятен и пълен с гледки маршрут, разходка около София, за един следобед. Започва от карстов извор Житолюб и се изкачва отгоре на скалите по обособена пътека. В допълнение може да се посетят и две пещери – Темната дупка и Ръжишката пещера или по-точно входните им галерии, защото не са облагородени.

Любопитна информация за Лакатнишките скали

Лакатнишките скали са защитена местност с национално значение и част от Природен парк Врачански Балкан. На тези скали е поставено началото на българския алпинизъм през 1925 г., когато по тях за първи път в България е използвано алпийско въже. В днешно време там в скалите са обособени около 20 алпийски тура с различно ниво на трудност.

Ако сте пътували с влак из Искърското дефиле със сигурност сте виждали отдалеч малката алпийска къщичка, кацнала на ръба на скалите. Това е заслонът Орлово гнездо, направен там през 1938 г. от алпинисти от секция Орлово гнездо към тогавашния Българския алпийски клуб. Клубът е предшественик на днешната Българска федерация по катерене и алпинизъм (БФКА).

Карстов извор Житолюб е сред най-големите карстови извори в България. Той се формира от реките Петренска и Пробойница, прокопали пещера Темната дупка, която се намира малко над извора. Част от водите на двете реки пропадат в т.нар. губилища. В геологията под губилище се разбира своеобразна природна шахта, в която биват поглъщани постоянно или временно течащи земни води. Останалата част от водите на река Петренска и река Пробойница се изливат през тесен сифон в подножието на Лакатнишките скали и образуват извора Житолюб, образуващ красив и надиплен водопад. Самият извор е на около 8 метра над нивото на река Искър.

Пещера Темната дупка е една от забележителностите в района на Лакатнишките скали. Тя не е облагородена и затова съвсем малка част от нея е достъпна за любители, но иначе е много добре проучена от специалистите. Входът ѝ се намира на 27 метра над нивото на Искъра и има 4 етажа. Изобилства с галерии, сифони, подземни реки, водопади и езера. Предполага се, че дължината на галериите в целия лабиринт на пещерата надхвърля 7 километра. В Темната дупка са открити над 60 вида пещерни организми. С този факт пещерата държи първото място в България по богатство на пещерни организми.

По долу ще разкажа накратко за маршрута, който ние направихме в пещерата – до Жековото езеро и до един водопад. Влизайте с водач!

В България има няколко пещери с името Тъмната дупка. Това е една от тях. Друга може да се види по екопътека Мадарски конник.

Друга интересна забележителност в Лакатнишките скали е Ръжишката пещера. Тя е сравнително малка – дължината ѝ е едва 320 метра, състои се само от един етаж и няма разклонения. Входната ѝ галерия е обширна и с доста голям вход. Навътре в Ръжишката пещера могат да се видят красиви вторични пещерни образувания – сталактити, сталагмити и сталактони.

Как се стига до пътеката при Лакатнишките скали

Пътеката започва от шосето до карстов извор Житолюб в Искърското дефиле. Изворът се пада над левия бряг на Искъра, малко преди село Лакатник от лявата страна на шосето, ако идвате от София, точно преди завой със заведение. Разстоянието от София до Лакатник е около 73 км и се изминава за около час и 40 минути. Там преди началото на екопътеката има широка отбивка вдясно от шосето, удобна за паркиране.

Особености на маршрута

Ще разделя маршрута на две основни части:

• етап 1: карстов извор Житолюб – паметник Септемврийци отгоре на скалите: 70 минути;
• етап 2: паметник Септемврийци отгоре на скалите – карстов извор Житолюб: 45 минути.

На пръв поглед изглежда, че просто отивате до горе и се връщате, но всъщност може да изберете дали да минете на отиване и връщане по един и същ маршрут или да разнообразите с кръгов преход. Ние избрахме да разнообразим. Вижте как!

Съвет: напълнете си вода от чешмата в началото на маршрута, нагоре няма чешми!

Етап 1: карстов извор Житолюб – паметник Септемврийци отгоре на скалите

Етапът може да се раздели на следните подетапи: Житолюб – беседка – пещера Темната дупка – беседка – заслон – разклонение над заслона – Ръжишка пещера – паметник Септемврийци.

Както споменах, пътеката тръгва от шосето до карстов извор Житолюб в покрайнините на село Лакатник в Искърското дефиле. Пътеката започва с няколко изградени каменни стъпала и информационни табла. Тя е добре обособена, на доста места е поставен парапет. Тук-там са сложени пейки.

След десетина минути се стига до една беседка с чудесен изглед към дефилето. От беседката нагоре се вижда и отвора към черната паст на пещера Темната дупка. От беседката до пещерата са още няма и 5 минути ходене.

Там в голямото преддверие на пещерата може да си отпочинете на хладина. До входа има и малка панорамна тераса за още гледки към Искърското дефиле.

Ние влязохме в пещерата и направихме кратка разходка там до Жековото езеро и водопада. Беше ми страшничко на моменти, но за щастие не бях сама. В последния раздел ще споделя повече информация за маршрута в пещерата, но това не бива да се счита като упътване или вдъхновение за посещение – може да се окаже опасно. ВЛИЗАЙТЕ С ВОДАЧ!

За да продължите нагоре към паметника, от преддверието на пещера Темната дупка трябва да се върнете до беседката и от там да продължите нагоре по пътеката. Изкачвате се плавно нагоре, съпроводени от невероятно красивите гледки към пролома.

След около 15 минути стигате до каменен заслон. След заслона вдясно се отделя пътека към панорамна площадка точно над алпийската къщичка в скалите. До самата къщичка се стига само с въжета.

От панорамната площадка трябва да се върнете на пътеката и да продължите нагоре по нея. След около 5 минути стигате до една полянка, където пътеката се разклонява – напред е пътеката с червената маркировка, водеща към паметника (по която ще се върнем), а надясно – пак към паметника, но с отбивка до Ръжишката пещера.

Продължаваме надясно. Тази част е маркирана с оранжева маркировка под формата на стрелки на нивото на погледа и точки по земята.

От полянката-разклонение до паметника Септемврийци се върви общо около 25-30 минути. Маршрутът се изкачва плавно нагоре. Живописен е, защото е в скалите и с поглед към дефилето. Не е труден. По-стръмно изкачване с преодоляване на по-голяма денивелация има само в последната част преди паметника.

Ето още подробности за маршрута в тази отсечка.

7-8 минути след разклонението на пътеката се преминава под интересна скална арка.

Ако търсите още приключения, на около 10-на минути ходене от разклонението (3-4 минути след арката) се оглеждайте за стръмна тясна пътечка, която се отделя вляво и нагоре от основната пътека. Тази пътечка води до пещера Ръжишка.

Пещерата е с голям вход и обширна входна галерия.

От входа, ако тръгнете вляво по галерията и навлезете в по-тясната ѝ част, вече се виждат нейните красиви пещерни образувания. Но внимавайте – подът е твърде неравен и хлъзгав. Трябва да сте подготвени със силни челници и стабилни обувки.

Като излезете от пещерата може да се подлъжете да тръгнете по пътеката, която се движи на нивото на входа й близо до скалите. Не се лъжете! Пътеката не води до никъде. Или по-точно води до пропаст след около 5 минути. Най-добре се върнете откъдето сте дошли и слезте на основната пътека. Като слезете на нея ще повървите още десетина минути и ще стигнете до остър завой наляво. Оттам започва по-стръмно изкачване, но е доста кратко – за няма и 10 минути сте до паметника със звездата – Септемврийци.

Паметникът е построен в чест на загинали в битка въстаници по време на Септемврийското въстание през 1923 г.

От паметника се откриват красиви искърски панорами. Нагоре от него е маршрутът към Миланово и хижа Пършевица.

Етап 2: паметник Септемврийци отгоре на скалите – карстов извор Житолюб

Етапът може да се раздели на следните подетапи: паметник Септемврийци – разклонение над заслона – заслон – беседка – Житолюб.

От паметника Септемврийци продължавате надолу по пътеката в посока противоположна на тази, от която дойдохте. Пътеката е ясно обособена. Следвате червената маркировка. Маршрутът в тази част няма кой знае какви особености – върви се леко, пътеката слиза плавно надолу, на места за улеснение са изградени каменни стълби, почти през цялото време до заслона се върви в горичка, което е много приятно, особено в жеги.

От паметника Септемврийци до поляната-разклонение, където на отиване завихте надясно към Ръжишката пещера, се върви около 12 – 15 минути.

После имате по-малко от 5 минути до заслона. Маршрутът надолу вече го знаете. От заслона до беседката се слиза за около 15 минути, а от нея до началната точка на пътеката – извора Житолюб за още около 10 минути.

Кратък маршрут в пещера Темната дупка

Този раздел е за търсачите на силни усещания.

ВНИМАНИЕ: не тръгвайте в период на пълноводие и при вероятност за валежи! Носете си челник или силен фенер! Най-добре го направете с квалифициран водач!

Ние в пещерата следвахме маршрута от сайта Пешеходка – С щеки по пътеки. От входа продължихме в централната галерия все направо до Жековото езеро.

От него продължихме по пътеката наляво до една зала. В дъното на залата в десния ѝ край продължава тунел с пясъчен под.

После се пресича метална тръба и се тръгва вдясно по нейното протежение. Пътеката на няколко пъти пресича тръбата – върви ту отляво, ту отдясно. Следвате тръбата и след няма 5 минути стигате до водопада. Грохотът му се чува доста преди това – долу-горе като се приближи тръбата.

Малко е страшничко – грохотът в началото е тътен, после става глух бумтеж и чак накрая до водопада се усеща като грохот от падащи води. Този грохот в допълнение към тъмнината е доста плашещ. Но пък си е вълнуващо. Водопадът е красив, доста мощен и някак тайнствен.

Като време, за около 20 минути стигнахме от входа на пещера Темната дупка до водопада. Вървяхме бавничко, защото аз не виждам добре в тъмното (да, челниците осветяват, но си е сумрачно). От тези 20 минути долу-горе половината е до Жековото езеро. В пещерата има стрелки с боя за упътване към езерото и водопада.

Вътре в пещерата представите за време и разстояние са доста различни.

Равносметката от деня

Беше един запомнящ се слънчев и прекрасен ден с много впечатления, свързани с Лакатнишките скали, Искърското дефиле, пещерите, с много движение. Ден, в който за първи път се осмелих да вляза навътре в необлагородена пещера. Ден, в който видях красив подземен пещерен водопад. Други подобни подземни водопади съм виждала в пещера Дяволското гърло край Триград и в пещера Постойна яма в Словения. Страхотен ден!