Маломаловски манастир и Големи връх в Чепън планина

Пролет навсякъде. Слънце, лазур, разцъфнали в бяло дръвчета, ярко обагрени жълти храсти, свенливи пролетни цветя тук-там, звънки птичи песни. Въодушевление от първата истински пролетна разходка. Тя беше до стар манастир и изключително обзорен връх в Чепън планина.

Първата част от разходката – до Маломаловския манастир – беше лека и кратка, подходяща за всеки. Втората, до Големи връх, се оказа сравнително дълга, на места стръмна и без добре отличима маркировка. Затова е хубаво да имате някакъв опит в преходите, ако решите да направите и нея.

Маломаловски манастир „Свети Никола“

Основната цел на нашата съботна разходка беше Маломаловският манастир „Св. Никола“, за който ще ви разкажа в този раздел.

Къде се намира и как се стига

Маломаловският манастир се намира на около 1.8 км североизточно от село Мало Малово. Селото отстои на около 40 км северозападно от София, на 12 км източно от Драгоман и на 7 км по права линия южно от Годеч. До манастира се стига пеша по черни пътища.

Отправна точка е мегданът на Мало Малово. То е разположено на чудесно място в южното подножие на Чепън планина и от него се откриват гледки надалеч. Селото се радва на приветлив и добре обновен площад. Край него може да оставите колата.

За манастира се поема по улицата между спирката и площада нагоре към планината. Няколко метра по-нагоре се пресича друга улица, успоредна на главното шосе. Там също е удобно да се остави колата. Ние паркирахме точно там.

След около 5 минути ходене стигаме до гробището и местната църква „Света Троица“. Тя е затворена, но може да се разгледа отвън. Продължаваме по черния път над нея, който навлиза в гората и се изкачва нагоре.

След около 20 минути излизаме от гората и започват да се откриват гледки. Отгоре на хълма вляво от нас е оброкът „Св. Никола“. Все още не го виждаме, но това, че видимостта се разгръща е добър ориентир. Малко след гората можем да подходим директно към оброка, а може и да продължим още няколко метра до място, където пътят се разделя на две – надясно е към съседното село Василовци, а наляво към оброка.

Оброкът е внушителен по размери, висок е близо 2 метра. От сайта на община Драгоман разбирам, че той е възстановен доста скоро с помощта на дейни хора.

Близо до оброка е направена масичка с две пейки за отдих.

Гледките на това място очароват – виждат се Витоша, Рила зад нея, в другата посока Стара планина и Годеч долу в котловината, в ниското е село Лопушня, до което се намира Шумският манастир.

За Маломаловския манастир поемаме по черния път надолу от оброка в посоката на Стара планина и Годеч. След няколко минути ходене малката манастирска църква започва да прозира зад растителността. След още няколко минути сме в самия манастир.

Координати на:

• началото на маршрута: 42.949863, 23.047789;
• манастира: 42.959944, 23.056643.

Информация за манастира

Светата обител е построена в закътана долчинка, скрита и заветлива. Мястото е тихо, спокойно и уютно. Комплексът си има всичко – малък храм, голям оброк, манастирска сграда с все още отличима възрожденска архитектура, чешма, аязмо. За съжаление, като изключим чешмата всяко едно от изброените други неща е в окаяно състояние, разбирай в различна степен на разпад.

От сайта на община Драгоман, който цитирах и по-горе, научавам, че:

„Архитектурата и технологията на живописване в черквата на Маломаловския манастир дават основание да се приеме, че тя е била изградена или само обновена и изписана в края на XVI или началото на XVII в., когато вероятно е бил възобновен и целият манастир.“

По план и архитектура църквата е подобна на двете църкви в с. Вуково и на храма „Св. Илия“ в Бобошево. Тя е еднокорабна, едноабсидна, без купол и без притвор. В миналото църквата е била изписана както отвътре, така и отвън. Днес, над входа на малката черква, можем да видим сравнително добре запазеното изображение на патрона свети Никола.

Вътре в храма могат да се разгледат автентични стенописи. В абсидата са разположени традиционните сцени „Богородица – Ширшая небес” (с вдигнати ръце) и „Причастие на апостолите”, а в ивицата под тях – четирима от отците на църквата – Василий Велики, Григорий Назиански, Николай Мирликийски и един неизвестен. Тези изображения са датирани в XVI-XVII в. Иконописите вътре в основната част на храма (наос) са в значително по-лошо състояние и се смята, че са по-стари.

През 1973 г. манастирският храм, известен още и като „Св. Никола Летни“, е обявен за национален паметник на културата с художествено значение.

За съжаление, освен художественото обществено значение, явно голяма стойност придобива целият Маломаловски манастир за … иманярите. През и след 1990 г. те нанасят огромни щети на манастирската сграда и малката църква. Тежко е да се види съвременното осакатяване на храма. Дупка зее още на входа. Голяма част от пода е разбита. Огромна като кладенец пропаст зловещо се кокори в олтара. Трагична гледка! Недоумявам как е възможно това?! Както и да е, не съм аз тази, която ще съди хората, извършили това… Просто недоумявам.

Посещавала съм през годините много места с иманярски набези и винаги съм се питала как в държавата няма никаква ответна реакция, дали случайно, дали от безхаберие на ресорен държавен служител или пък кой знае…

Тъжна е съдбата на манастира, но все пак има надежда. От известно време екип на община Драгоман се опитва стъпка по стъпка, в синхрон с църковните, държавни и граждански институции и деятели да обнови Маломаловския манастир и да върне славата и значимостта на тази света обител. ДАНО!

Много бих се радвала в близко бъдеще да обновя статията в тази насока.

Ето и видео от манастира до Мало Малово.

Големи връх, Чепън

Ще се повторя, но в онзи съботен ден времето беше идеално за разходка. Затова решихме да обогатим деня с изкачване на някой от близките върхове. Тук ще разкажа за маршрутите до върховете Илиенски кръст (1021 м) и Големи връх (1179 м). Там в района има стара и на места губеща се маркировка под формата на оранжеви точки, но не е трудно за ориентация, тъй като главното било на Чепън е като цяло право, голо и панорамно. Стига да имаш цел, посоката е ясна.

Тръгнахме по пътя западно след кръста „Св. Никола“ и зоната за отдих, който обикаля близкия връх над манастира. Справката с картата ни показа, че той се казва Попов връх. Тъй като ни се видя обрасъл продължихме по черния път към следващия връх Илиенски кръст. Той беше гол и очевидно панорамен. На него забелязахме нещо като зона за наблюдение. Впоследствие се оказа зона с клетки на мобилни оператори 🙂 .

Заобиколихме го от север и го атакувахме от северозапад. Там си намерихме пътека, а на нея попаднахме на маркировка от оранжеви точки. Качихме се до платформата с клетките. Насладихме се на гледките. После повървяхме малко на запад по билото и стигнахме до съседната кота, която се оказа всъщност самият връх Илиенски кръст. Сега, пишейки тези редове и гледайки на спокойствие картата виждам, че и двете коти са с еднаква височина от 1021 метра. От манастира до Илиенски кръст ни отне около 30-35 минути.

Ние кръст там не видяхме. Видяхме обаче много добре съседния доста по-висок, но и стръмен за изкачване връх – Големи връх. Беше примамлив и решихме, че имаме достатъчно време да стигнем и до него.

Къде по маркировката, къде по усет, съпровождани от невероятно красиви гледки от север и от юг за около час се изкачихме от Илиенския кръст до Големи връх. Е, дълго време си мислехме, че виждаме върха, а като се качихме се оказа, че имаме още 200-300 метра до самия връх и пирамидката 🙂 .

Беше стръмно в по-голямата си част, а теренът – каменисто-тревист. Ако тръгнете към върха, имайте предвид, че в ранна пролет и късна есен е най-подходящо за посещение. През лятото сигурно е ужасно горещо и бъкано със змии. Вода по маршрута няма.

По време на целия преход се наслаждавахме на прелестни гледки – на север виждахме Годеч и Годечката котловина на фона на все още снежния връх Ком, на юг се издигаше Витоша, зад нея Рила, малко по̀ встрани Пирин и Осоговската планина, напред се издигаше първенецът на Чепън планина връх Петровски кръст, а някъде назад – заоблените хълмове на Понор планина и скалистия венец край феномен Столо.

На връщане слязохме до седловината между върховете Големи връх и Илиенски кръст, а от нея поехме директно надолу към черния път в ниското и завоят му към Мало Малово. За около 45 минути слязохме до седловината и за още около 25 – до мегдана на Мало Малово. Справката в трака показа, че цялата ни разходка е била с дължина на маршрута над 10 км в рамките на 3:45 часа.

Координати на:

• връх Илиенски кръст: 42.959071, 23.040666;
• Големи връх: 42.958437, 23.013289.

Беше страхотен ден!