Месина беше наша първа спирка през петия ден от пътешествието ни из Сицилия. Първото ми впечатление от града беше красивата статуя на Дева Мария на пристанището и един огромен круизен кораб, акостирал там. Впоследствие прочетох, че Месина е задължителна дестинация за круизни кораби, превозващи туристи из Средиземно море. Второто ми впечатление беше колко трудно се намират места за паркиране в централната градска част. Третото нещо беше хълмистото разположение на града и голямата разлика в надморската височина между крайбрежието и по-вътрешните квартали.
Тази статия е посветена на най-интересните забележителности в Месина
Кратка информация за Месина
Месина е важно пристанище и третият по големина град на остров Сицилия след Палермо и Катания. Намира се близо до североизточния ъгъл на острова, на 96 км североизточно от Катания и на 230 км източно от Палермо. Tесният Месински проток отделя града от континентална Италия. Това стратегическо положение е превърнало Месина във важна историческа и търговска врата в продължение на векове, служейки като основна входна точка за пътешественици, търговци и нашественици, идващи от Апенинския полуостров.
Как да стигнете до Месина? С кола (под наем) или с обществен транспорт – автобуси и влакове са на разположение и от Палермо, и от Катания. Ние бяхме с кола под наем.
Градът се свързва с редовни фериботни линии до континентална Италия към градовете Вила Сан Джовани, няколко курса на ден с продължителност 1 час, и Салерно – един курс на ден с продължителност от 9 часа.
Градът е основан от сикелите през 757 г. пр.н.е. под името Занкъл (означава „сърп“ – вижте на картата формата на брега край него), а по-късно е заселен от гръцки колонисти и преименуван на Месана. През византийската епоха получава името Месина. Бил е важен римски и византийски център, но през 843 г. е разрушен от арабите. След почти пълно запустяване градът се възражда при норманите и достига разцвета си между края на Средновековието и средата на XVII век, съревновавайки се с Палермо за ролята на столица на Кралство Сицилия.
Месина попада в силно сеизмична зона с чести земетресения. Най-разрушителното от тях е през 1908 г., известно като Месинско земетресение. То е с епицентър в Месинския пролив, с интензивност на основния трус от 9-та степен по скалата на Меркали-Канкани-Зиберг и магнитуд 7.1 по Рихтер. Счита се за едно от най-катастрофалните сеизмични събития на XX век. Последвано е от силно цунами. Жертвите са десетки хиляди души от районите на Месина и Реджо ди Калабрия.
Забележителности в Месина
Ние няколко пъти обиколихме центъра в опит да намерим къде да паркираме. Гугъл ни показваше няколко паркинга и места в синя зона, но всичко се оказа заето. Затова се насочихме към вътрешността на града и спряхме на една улица във високите квартали. От там до центъра стигнахме пеша за около 15 минути – вървяхме все надолу (за разлика от на връщане).
Движейки се пеша, разгледахме отблизо 5 забележителности в Месина, като започнахме от най-ниската точка и постепенно се изкачвахме. Ето кои бяха те.
Пристанището и монументът с красивата статуя на Дева Мария дела Летера (Stele della Madonna della Lettera)
Монументът (стела) е с височина около 60 метра и на него е поставена статуя на Мадона дела Летера, покровителка на града. Построена през 1934 г. върху древна кула от XVI век, стелата е благословена лично от папа Пий XI. По време на Втората световна война стелата била повредена, но по-късно е реставрирана и отново благословена, този път от папа Пий XII.
Всяка година на 3 юни Месина отбелязва празника на Мадона дела Летера с религиозни шествия и културни събития.
Сградата на общината – дворец Занка (Comune di Messina – Palazzo Zanca)
Покрай нея минахме напът към катедралата. Пред сградата е обособен голям площад. Сградата на кметството претърпяла няколко разрушения и реставрации през вековете в резултат на земетресения. Последно тя била разрушена от земетресението през 1908 г. Но по-късно била реконструирана под ръководството на архитект Антонио Занка от Палермо.
Катедралата на Месина „Санта Мария Асунта“ (Basilica Cattedrale di Santa Maria Assunta)
По-горе ви споменах за трите неща, които съставляваха първоначалните ми впечатления от Месина. След като видях катедралата, тя силно изпъкна над всички останали с огромните си размери и красивата камбанария. Вътре също е много красива, а таванът ѝ е уникален – открит гредоред, изящно изрисуван.
Построена от норманите, тя е осветена през 1197 г. от архиепископ Берардо. Катедралата претърпява значителни щети от земетресението през 1908 г. и от бомбардировките през Втората световна война. Сегашният ѝ вид е в резултат от няколко големи реконструкции.
Пред катедралата на Месина се кипри красив бял фонтан – фонтанът на Орион. Той беше сух по време на нашето посещение. Изобщо, в Сицилия цареше поголовна суша. Още от самолета се виждаше, че реките им са сухи в голямата си част. Намясто го установихме отблизо.
В 60-метровата кула-камбанария на катедралата се помещава астрономическият часовник на Месина, най-големият механичен и астрономически часовник в света. Всеки ден точно в 12:00 ч. на обяд позлатените бронзови статуи на един от балконите на камбанарията се въртят в продължение на 12 минути под звуците на „Аве Мария“ на Шуберт.
Какъв невероятен късмет беше да се случим там точно по това време! Стигнахме пред катедралата малко преди 12:00 часа и се учудихме от многото народ, строен пред нея. Явно голяма част от пътниците на круизния кораб бяха тук и чакаха нещо. Не знаехме какво, докато не чухме звуците на „Аве Мария“. По това време бяхме вътре в катедралата и разглеждахме, но веднага щом чухме музиката излязохме и се наредихме до другите хора. Не след дълго разбрахме, че фигурките от камбанарията се въртят. Беше хипнотизиращо.
В момента, в който свърши музиката от катедралата, един уличен цигулар на площада продължи озвучаването с „Бела чао!“.
Ние постояхме още малко и продължихме нагоре.
Енорийско светилище на Санта Мария ди Монталто и панорамната тераса (Santuario Parrocchia S.Maria Di Montalto)
Това е църква и място за поклонение нагоре по хълма с тераса, от която се открива изключителна панорама надолу към старата част на Месина, пристанището и целия Месински пролив. Като на длан се откриват отсрещните хълмисти брегове на Калабрия.
Храмът Санта Мария ди Монталто е построен на хълма Каперина през 1286 г. Според легендата, мястото и очертанията на сградата са определени от полета на гълъб, а най-висшите служители на Сената на Месина са били свидетели на това сакрално събитие.
До църквата води стълбище, интересно украсено със статуи на различни животни (Scalinata d’arte). В подножието на стълбището има още един любопитен обект – фонтан Фалкониери.
Църква-светилище Христос Цар (Sacrario di Cristo Re)
Това е още една църква с панорама. Намира се на съседния хълм на църквата Санта Мария ди Моналто. Кръглият ѝ купол се вижда отдалеч. Сегашната църква е сравнително нова – построена през 1937 г. Но някога на този хълм се е издигал замъка Рока Гуелфония (или Матагрифоне), който през 1191 г. е приютила Ричард „Лъвското сърце“ по време на Третия кръстоносен поход към Светите земи.
Финални думи
Това, с което запомних Месина са високите ѝ хълмове, огромната катедрала с красива камбанария и прекрасните панорамни гледки от високите части на града. Това не е типичният туристически град в Сицилия, макар много туристи да започват запознаването си със Сицилия от него, но определено има какво да се види.
