Неделна разходка до 2+ софийски манастира: Курилски, Чепински и табелка на Подгумерски

В последния ден на януари продължихме с нашите посещения до софийските манастири. След Германския манастир „Свети Иван Рилски“ и Осеновлашкия манастир „Свети Мина“, този път решихме да се разходим до три манастира в северните покрайнини на София – Курилски, Подгумерски и Чепински манастир. И трите манастира са много близо до София и са достъпни с лека кола.

Курилски манастир – дворът

Курилски манастир „Св. Иван Рилски“

И този манастир, както Германския, носи името на българския светец Иван Рилски, Германския – защото свети Иван Рилски е живял известно време в него, преди да се оттегли в Рила, а Курилския – защото е приютил за кратко мощите на светеца през 1469 година, когато са пренесени от Търново в Рилския манастир.

Намира се до квартал Курило на град Нови Искър, на десния бряг на река Искър в полите на Западна Стара планина. За да се стигне до манастира, на влизане в Нови Искър откъм околовръстното шосе на София, се продължава по главната улица „Искърско дефиле“, после се завива вдясно по улица Вечерница и след като се мине по моста над река Искър следва остър завой вляво към манастира.

Самото място около манастира е тихо, спокойно и много приятно. Вероятно затова е избрано за психиатрична клиника.

Пътят свършва пред портата на клиниката, където трябва да се паркира и след това се поема пеша по лявата алея. След 5 минути ходене се стига до първите сгради на манастира, сега част от администрацията на клиниката. Курилският манастир се намира точно зад тези сгради – малък, сгушен и уютен.

Курилски манастир – пред входа

Преди портата на манастира е обновеното аязмо.

Курилски манастир – аязмото

Църквата е изцяло изографисана с много красиви стенописи, които в момента са в процес на реставрация. От отеца в манастира разбрахме, че стенописите са от 1593 година и са били изографисани от Пимен Зографски. Пак от него научихме, че първоначално църквата се е състояла от най-вътрешното си сегашно помещение. Двете външни са достроявани впоследствие.

Курилски манастир

Като чух Пимен Зографски, веднага свързах стенописите и иконописеца с това, което наскоро бях прочела за него в книгата на Маргарита Коева „Олтарите на България„. От книгата бях запомнила, че Пимен Софийски е бил монах в Зографския манастир в Атон. Бил е познат като иконописец и храмостроител, изографисал около 300 църкви. Живял е в края на 16-ти и началото на 17 век. Учил се е от Тома иконописец, един от най-опитните по това време в София, а по-късно се е усъвършенствал в Света гора.

Подгумерски манастир „Свети Великомъченик Димитър“

Най-напред бих искала да вметна, че ние всъщност рядко тръгваме напосоки. Преди да тръгнем към някое място, ние подробно разучаваме наличната информация за мястото – история, особености, интересни неща. Така беше и преди да се отправим към Подгумерския манастир, намиращ се в края на софийското село Подгумер. За него прочетохме, че е бил част от пръстена манастири около София по време на Втората Българска държава, по-известен с името Софийска Мала Света гора. Прочетохме също, че манастирът е част от нов туристически маршрут, носещ същото име „Софийска Мала Света гора“.

След Курилския манастир се отправихме натам – към село Подгумер и към Подгумерския манастир. Селото се намира на север от София, на един километър от Северната дъга.

Минахме през цялото село по централната улица, носеща името на манастира „Свети Великомъченик Димитър“, за да установим, че културно-историческият маршрут до Подгумерския манастир буквално завършва в портата на социален дом. Вярно, там от портата се откриваше гледка към някакъв покрив на една от сградите на манастира, но това беше всичко. Странен маршрут!

Разговаряхме с охранителя в социалния дом и човекът обясни, че за посещение до манастира трябва специално разрешение от Столична община. Също така ни каза, че най-ценното от манастира – църквата – е в изключително окаяно състояние и не е позволено изобщо да се влиза в нея, поради опасност от срутване. Гледах, слушах и не вярвах на очите и ушите си. Мислех си, че не съм разбрала нещо. Затова пак се върнах до информационната табелка.

И пак зачетох:

„През 2011 година този манстир е включен в културно-исторически маршрут „Северна дъга“ …

Подгумерски манастир – информация за манастира и „маршрута“

И съвсем естествено се запитах:

• какъв е този културно-исторически маршрут, завършващ в портата на социален дом;
• пише, че е финансиран от столична програма – какви ли са резултатите и кой е усвоил парите;
• има ли идеи за реално бъдещо развитие на терена като културно-исторически обект.

И още по-есествено изпратих това запитване по контакт формата на проекта.

И някак неестесвено все още нямам отговор…

Чепински манастир „Св. Три светители“

Третият манастир от плана за днешния ден беше Чепинският манастир. Той се намира до село Чепинци, на самото околовръстно шосе, непосредсвено до бензиностанция Еко.

Чепински манастир – портата

Манастирът е нов – нови сгради, нова църква, два параклиса. Манастирът е посветен на светите Три светители: свети Василий Велики, свети Григорий Богослов и свети Йоан Златоуст.

Чепински манастир

Интересен е, все пак е света обител, но на мен ми допада повече да посещавам по-старинни обекти.