Вълнуващо е някак да си от първите, докоснал се до новооткрито древно тракийско светилище. Светилище, за което все още не се знае много и не се знае от много хора. Точно такова е светилището край с. Ослен Криводол, недалеч от Мездра. То е открито съвсем наскоро и проучванията му са още в начален етап, но може да се окаже най-старото открито светилище в България…
В един шарен есенен ден, в тясна пролука между два пороя, с малка, но широко скроена откъм открития компания посетихме голямо по площ древно скално светилище, стара средновековна църква и панорамен връх с оброк. Звучи добре, нали? Реално беше още по-интересно.
Всички тези обекти са част от землището на село Ослен Криводол край Мездра. Селото явно се радва на деен кметски наместник, който милее за селото и иска да го покаже на света. Междувременно, човекът е създал и условия за туризъм – указателни табели, разчистени пътеки, информация за селото в интернет.
Докато подготвях статията, многократно разглеждах снимките ни от посещението и най-вече тези от светилището. Колкото повече ги гледах, толкова по-интересно ми ставаше. Съвсем нормално – новооткрит и загадъчен обект. В допълнение, колкото и да търсих информация за него в интернет, не намерих много. Съвсем нормално – новооткрит и непроучен до скоро обект. Затова, съвсем нормално, реших да се свържа с кмета на селото Роман Иванов с молба да ме насочи за повече информация. По-долу ще прочетете какво открих.
Кратко съдържание на статията с бързи връзки:
Къде се намира Ослен Криводол
Село Ослен Криводол се намира на около 110 километра североизточно от София, недалеч от Мездра. Разположено е в много живописна котловина. Главна спирка е мегданът на селото, на сред който си има стълб с табелки за всичко интересно, което може да се види, както и за улиците.
За ориентация, ако застанете с лице към заведението в центъра (на влизане откъм Мездра), по улицата надясно трябва да поемете за древното светилище, по тази наляво – към средновековната църква, а по диагоналната надолу и леко вляво към връх Глава. От това място срещу заведението върхът е възвишението от лявата ви страна.
Може да оставите колата на центъра и да се придвижвате до обектите само пеша, а може да спестите метри ходене, като кривнете за малко с нея по съответните улички. Ние точно така процедирахме.
За информация, думата Ослен означава магаре. Затова празникът на селото е Тодоровден. През селото протичат 3 малки реки, които се вливат в по-голямата Лишка река, която пък малко по на север се влива в Искъра.
Скално светилище Пещта
Посещение
То се намира в южните покрайнини на селото, местност Пещта. Това е и името му към момента.
Поемате по улицата надясно и карате още малко до последните къщи. Там ще трябва да оставите колата (ако все още сте с нея) и да продължите пеша по черния път. Координати: <43.107047, 23.791238>
След десетина минути стигате до бариера, <43.100859, 23.795725> . Малко след нея се показват първите мегалити. Малко по-натам към дерето са повечето скали със знаци.
След бариерата и преди тях се минава покрай един оброк в основата на вековно дърво, <43.097460, 23.798074> .
По маршрута има множество указателни табели, така че няма опасност да се объркате.
Самото светилище е доста обширно. На голяма площ се виждат скали с изсечени рисунки, странни (за мен поне) символи и ямки с различни форми.
Стига се до каменно легло на водопад, в долната част към дерето – малка пещера, още много знаци, измежду които обърнат кръст. Видяхме и един балансиран камък.
Знаците и символите са наистина много и разнообразни.
По пътя към светилището видяхме минзухари на доста места. А там по пътеката в дерето и местен посрещач 🙂 .
Видяхме и дървени лопатки от скорошни проучвания в района.
Информация
Тъй като не намерих почти никаква информация за светилището, реших да се свържа с кмета на селото Роман Иванов. От него разбрах, че са правени изследвания на обекта през март от Георги Ганецовски – археолог и директор на Регионалния исторически музей във Враца, и в края на август от Мила Салахи, изследовател на руни.
Ето какво още сподели кмета на Ослен Криводол Роман Иванов:
„Тази местност, наречена Пещта, е позната от много години на хората от селото. В района около нея на времето са водили на паша животните. През м. януари т.г. младо семейство от селото ни заведе там (мен и съпругата ми), за да разгледаме местността. Разхождайки се в района ни направиха впечатление странно оформени кръстове в скалите, правилни изсичания и др. форми, които не са резултат от ерозия или въздействие на вятъра и водата. По образование аз съм геолог, така че имам представа от този вид дейност върху скалните масиви. Направихме снимки и през м. февруари се свързах с Георги Ганецовски, показах му снимките и той прояви голям интерес. В началото на м. март заедно със своя колежка посетиха за първи път местността и откриха изображението на жената и мъжа върху скалата. След това започнахме да разчистваме терена и да откриваме почти навсякъде изображения и руни. Тогава археолозите казаха, че това е древно светилище, което се разпростира на голяма площ.„
Потърсих за информация г-жа Салахи и тя сподели с мен, че става въпрос за уникален по рода си скално-култов комплекс на възраст според нея най-малко 13 000 години пр. Хр., като тази датировка е въз основа на разчетени от нея знаци. Мила Салахи е успяла да направи общ план на светилището въз основа на разкритите намясто текстове. По направения план тя установила даже и наличието на кромлех, като част от комплекса, чието местоположение все още се пази в тайна.
След това разговарях и с археолога Георги Ганецовски. В отговор на въпроса ми за датировка той сподели, че все още проучването е на много ранен етап и към момента могат да се правят изводи по индиректни паралели. Съответно този тракийски светилищен комплекс може да се отнесе към новокаменната епоха 7-6 хилядолетие пр. Хр. Разгледано в контекста на намиращите се наблизо тракийски могили, които за съжаление са разкопани от иманяри, може да се посочи като активен период на съществуване – първо хилядолетие пр. Хр. „За момента – каза той – ние разполагаме само с изображенията върху скалите, които показват една многопластовост“, т.е. изображенията са правени по различно време, като има и такива от преди 30 години.
Като едно от най-интересните изображения в комплекса той открои изображение на Богинята майка в детеродна поза.
Аз се поинтересувах още дали има и други подобни обекти на територията на България, а г-н Ганецовски отговори, че обекти в такова съотношение – мегалит и природни дадености напомнят донякъде на долмени.
Попитах го още и за кромлеха, но той каза, че не е запознат със съществуването му.
Обектът предстои да бъде официално открит на 14 ноември.
Тук за паралел ще спомена за Гьомбекли тепе – обект в Турция, считан за най-древния мегалитен археологически обект в света. Датиран е 10 хилядолетие пр. Хр.
Средновековна църква „Свети Николай“
Тя се намира до гробището в северните покрайнини на Ослен Криводол. Координати: <43.116029, 23.7781093>.
От центъра на селото поемате по улицата вляво до края на асфалта. От там – пеша по черен път. Още в самото начало има отбивка вляво за близък извор. Ние се отбихме да го видим и вода да пием.
После се върнахме на черния път и продължихме към църквата.
Малко след последната къща на селото черният път се разклонява. На това разклонение трябва да се поеме наляво. Още малко и сте на гробището. Още в самото начало в него се открояват видимо стари надгробни плочи.
Вдясно от пътя се вижда това, което е останало от църквата. За жалост, значителна част от нея е безвъзвратно погълната от голямо свлачище надолу към реката. Останали са само парче от стряхата, половината от южната стена и половината от абсидата.
По време на нашето посещение, малко рисково, успяхме да видим частично запазените (не знам до кога) стенописи от вътрешната страна на южната стена. Много жалко, че тази църква няма да оцелее.
Стенописите са датирани от XIV или от XV в. Смята се, че по време на Второто българско царство самото село Ослен Криводол се е разполагало именно около тази стара църква. При падането на България под турско робство, селото е било с името Ослен, както се среща в първите османски регистри от 1430 г.
Повече информация за историята на Ослен може да се прочете в книгата „От Искър до Огоста“ с автор Богдан Николов. Книгата е налична в Читанка.
Връх Глава
Връх Глава, висок 340 метра, се издига в североизточните покрайнини на Ослен Криводол и се вижда от площада в селото. Подходът към него е в северните покрайнини. От центъра следвате табелката за Екопътека Глава и стигате до началото на път с трошенокаменна настилка в покрайнините. Пътят принципно е към ЖП гарата. В началото на пътя пак има табелка за пътеката към върха. Може да минете с кола още няколко метра по черния път до началото на пътека вдясно от него, откъдето започва директният щурм към върха. Координати: <43.113456, 23.791113>.
Върхът се изкачва леко и приятно за около 20 минути по обособена пътека, част от която минава през частен имот. Малко преди върха е направен кът за отдих, от който се открива чудесен изглед към селото. На близкото дърво е поставена и малка люлка за най-малките туристи.
Почти до самия връх се намира оброк „Свети Илия“ <43.114700, 23.794624>.
Това бяха трите места, които посетихме в тази късносептемврийска събота. Получи се интересен ден. Малко след като слязохме от върха започна порой.
В околностите на село Ослен Криводол има и останки от стари крепости. Засега нямам впечатления къде са, що са, но ще видим по-нататък и тази работа 🙂 .
За популяризиране на селото съм, но разни лъжи на едро ме дразнят.
Леле, 13 000 години преди Христа – това е през ПАЛЕОЛИТА и тогава траките не са съществували като племенна общност, дали кметският наместник Роман Иванов го знае… да беше проверил поне в Чичко Гугъл, ако не в БАН.
И разни други красоти:):)
Здравейте, Весела, благодаря Ви за отзива! Аз също съм на мнение, че това 13 000 е прекалено. Но пък становището на археолога, макар и в начален етап на проучванията, е аргументирано.
Огромно удоволствие ми доставя да чета статиите и да разглеждам снимките Ви. Чудесни пътеписи! Поздрави от Регенсбург в Бавария! Наско
Благодаря Ви за топлите думи!
Харесвам такива статии! Мисля, че има мегалит в Странджа от 10 – 11 х. години преди хр. Защо и този да не е от тогава?
Благодаря за отзива!
Поздравления! Ново чудесно попадение. Пътепис, история, репортаж – в едно. Форматът е прекрасен, а фактът че става въпрос и за популяризация на неизвестни или слабоизвестни места и обекти е в допълнителен плюс.
Много Ви благодаря за отзива!
Благодаря за прекрасната статия свързана с историческото минало на с. Ослен Криводол. За мен тази статия има особено значение, защото е свързана с един мил спомен от лятото на 1975 година. Постъпих на работа към НИПК София 1974 г. и започнах работа към групата на реставраторите с ръководител Стефка Дикова, отговорна за запазванена стенописите и иконите в Северозападна България. Групата ни беше разположена във Видин и работеше по реставрация на стенописите на средновековната църква „Свети Пантелеймон“. Аз като човек за всичко започнах организаторската работа по реставрация на стенописите в църквата „Успение Богородично“ в Черепишкия манастир. След като се премести цялата реставраторска група в Черепиш с колегата Тошо бяхме командировани през лятото на1975 г. в с. Ослен Криводол, за да укрепим стенописите на църквата „Свети Николай“ и ги приготвим за сваляне и ги преместим във Врачанския музей като ги окачим на криптован модел на остатъка от църквата. Защото още тогава голяма част от средновековната църква се беше срутила в реката. Такъв беше замисъла за спасението на стенописите, но по редица причини не беше осъществен. Оттогава изминах 40 год. и остатъка от стенописите се е запазил поради укрепителното химическо покритие, с което ги обработихме тогава с колегата. Впечетляващо е, че хората и тогава бяха много любезни и ни помагаха, осигуриха ни една стая в съвета с две легла за преспиване, дори кмета ни подсигури една тенис маса, на която играехме с младежите от селото през свободното си време. Незабравимо лято… Поздрав!
Здравейте, много благодаря за отзива и интересната информация, която споделихте за стенописи от различни места!
Ако следваме клишето „да черпиш информация от извора“, по Вашите думи разбирам, че Вие сте „извора“. Още веднъж благодаря!
Да си жива и здрава!От 20 и повече години се каня да се върна по тези места.Ама пак съм на 3000 км. отдалечен от България.Като се прибера един ден ще те помоля за подпис на двете ти
книги/ако все още ги има в Сиела/.
Сърдечно благодаря!
Здравейте, вдъхновени от статията ви, планираме посещение през идния уикенд в местността. Голяма част от пътуванията ни в България са по вашите пътеписи :)Споменавате, че в околността има и останки от крепости – бихте ли ме насочили къде евентуално мога да прочета повече? Благодаря!
Здравейте,
благодарение на вашето описание намерихме мястото бързо и без проблем. Впечатлени сме и със сигурност ще отидем пак.
Ще си позволя два приятелски съвета към всички бъдещи посетители:
– Каквото си носим, нека бъдем така добри да не го „забравяме“ и разпиляваме на посетеното от нас място. Което и където и да е то. Не боли и едва ли тежи, ако го върнем с колата до дома си
– А бъдещите посетители на оброка преди светилището да имат едно наум със стършеловото гнездо в дъба над плочата с кръста
Благодаря за отзива и точните съвети!
Трябва да посетите и мегалитното светилище в село Лиляч, Кюстендил и да видите странното лице изобразено на скалата. Чудя се, защо тези места не са почистени и разработени като туристически дестинации?
Всичко това е похвално!Но знаете ли,че от Ослен Криводол има четник от Ботевата чета.Никои не се интересува ор реални неща…
Не знаех. Благодаря за информацията!
зная Криводол,но не знает за черквата и мегалитните аци!
ще ги препратя на Зденка Тодорова от Цариброд, която събира каменни мегалитни знаци
има и книга на темата:Посланията на оброчищата, Зденка Тодорова, Мултипринт, 2019
препоръчвам ви село Сеславци~близо до Кремиковци и Бухово!