Интересно, но неизвестно: село Ослен Криводол – древно светилище, стара църква и панорамен връх

Вълнуващо е някак да си от първите, докоснал се до новооткрито древно тракийско светилище. Светилище, за което все още не се знае много и не се знае от много хора. Точно такова е светилището край с. Ослен Криводол, недалеч от Мездра. То е открито съвсем наскоро и проучванията му са още в начален етап, но може да се окаже най-старото открито светилище в България…

В един шарен есенен ден, в тясна пролука между два пороя, с малка, но широко скроена откъм открития компания посетихме голямо по площ древно скално светилище, стара средновековна църква и панорамен връх с оброк. Звучи добре, нали? Реално беше още по-интересно.

Ослен Криводол
Ослен Криводол

Всички тези обекти са част от землището на село Ослен Криводол край Мездра. Селото явно се радва на деен кметски наместник, който милее за селото и иска да го покаже на света. Междувременно, човекът е създал и условия за туризъм – указателни табели, разчистени пътеки, информация за селото в интернет.

Докато подготвях статията, многократно разглеждах снимките ни от посещението и най-вече тези от светилището. Колкото повече ги гледах, толкова по-интересно ми ставаше. Съвсем нормално – новооткрит и загадъчен обект. В допълнение, колкото и да търсих информация за него в интернет, не намерих много. Съвсем нормално – новооткрит и непроучен до скоро обект. Затова, съвсем нормално, реших да се свържа с кмета на селото Роман Иванов с молба да ме насочи за повече информация. По-долу ще прочетете какво открих.

Кратко съдържание на статията с бързи връзки:

Къде се намира Ослен Криводол

Село Ослен Криводол се намира на около 110 километра североизточно от София, недалеч от Мездра. Разположено е в много живописна котловина. Главна спирка е мегданът на селото, на сред който си има стълб с табелки за всичко интересно, което може да се види, както и за улиците.

Ослен Криводол - в центъра на селото
Ослен Криводол – в центъра на селото

За ориентация, ако застанете с лице към заведението в центъра (на влизане откъм Мездра), по улицата надясно трябва да поемете за древното светилище, по тази наляво – към средновековната църква, а по диагоналната надолу и леко вляво към връх Глава. От това място срещу заведението върхът е възвишението от лявата ви страна.

Може да оставите колата на центъра и да се придвижвате до обектите само пеша, а може да спестите метри ходене, като кривнете за малко с нея по съответните улички. Ние точно така процедирахме.

За информация, думата Ослен означава магаре. Затова празникът на селото е Тодоровден. През селото протичат 3 малки реки, които се вливат в по-голямата Лишка река, която пък малко по на север се влива в Искъра.

Скално светилище Пещта

Посещение

То се намира в южните покрайнини на селото, местност Пещта. Това е и името му към момента.

Поемате по улицата надясно и карате още малко до последните къщи. Там ще трябва да оставите колата (ако все още сте с нея) и да продължите пеша по черния път. Координати: <43.107047, 23.791238>

Към мегалита - бариерата
Към мегалита – бариерата

След десетина минути стигате до бариера, <43.100859, 23.795725> . Малко след нея се показват първите мегалити. Малко по-натам към дерето са повечето скали със знаци.

Към светилището - имаше красиви находки
Към светилището – имаше красиви находки

След бариерата и преди тях се минава покрай един оброк в основата на вековно дърво, <43.097460, 23.798074> .

Оброкът край светилището
Оброкът край светилището

По маршрута има множество указателни табели, така че няма опасност да се объркате.

При мегалита
При мегалита

Самото светилище е доста обширно. На голяма площ се виждат скали с изсечени рисунки, странни (за мен поне) символи и ямки с различни форми.

Изсечени знаци в една от скалите
Изсечени знаци в една от скалите
Интересно изображение с надпис
Интересно изображение с надпис

Стига се до каменно легло на водопад, в долната част към дерето – малка пещера, още много знаци, измежду които обърнат кръст. Видяхме и един балансиран камък.

Балансиран камък
Балансиран камък

Знаците и символите са наистина много и разнообразни.

Надпис
Надпис

По пътя към светилището видяхме минзухари на доста места. А там по пътеката в дерето и местен посрещач 🙂 .

Местен посрещач
Местен посрещач

Видяхме и дървени лопатки от скорошни проучвания в района.

Информация

Тъй като не намерих почти никаква информация за светилището, реших да се свържа с кмета на селото Роман Иванов. От него разбрах, че са правени изследвания на обекта през март от Георги Ганецовски – археолог и директор на Регионалния исторически музей във Враца, и в края на август от Мила Салахи, изследовател на руни.

Ето какво още сподели кмета на Ослен Криводол Роман Иванов:

Тази местност, наречена Пещта, е позната от много години на хората от селото. В района около нея на времето са водили на паша животните. През м. януари т.г. младо семейство от селото ни заведе там (мен и съпругата ми), за да разгледаме местността. Разхождайки се в района ни направиха впечатление странно оформени кръстове в скалите, правилни изсичания и др. форми, които не са резултат от ерозия или въздействие на вятъра и водата. По образование аз съм геолог, така че имам представа от този вид дейност върху скалните масиви. Направихме снимки и през м. февруари се свързах с Георги Ганецовски, показах му снимките и той прояви голям интерес. В началото на м. март заедно със своя колежка посетиха за първи път местността и откриха изображението на жената и мъжа върху скалата. След това започнахме да разчистваме терена и да откриваме почти навсякъде изображения и руни. Тогава археолозите казаха, че това е древно светилище, което се разпростира на голяма площ.

Потърсих за информация г-жа Салахи и тя сподели с мен, че става въпрос за уникален по рода си скално-култов комплекс на възраст според нея най-малко 13 000 години пр. Хр., като тази датировка е въз основа на разчетени от нея знаци. Мила Салахи е успяла да направи общ план на светилището въз основа на разкритите намясто текстове. По направения план тя установила даже и наличието на кромлех, като част от комплекса, чието местоположение все още се пази в тайна.

След това разговарях и с археолога Георги Ганецовски. В отговор на въпроса ми за датировка той сподели, че все още проучването е на много ранен етап и към момента могат да се правят изводи по индиректни паралели. Съответно този тракийски светилищен комплекс може да се отнесе към новокаменната епоха 7-6 хилядолетие пр. Хр. Разгледано в контекста на намиращите се наблизо тракийски могили, които за съжаление са разкопани от иманяри, може да се посочи като активен период на съществуване – първо хилядолетие пр. Хр. „За момента – каза той – ние разполагаме само с изображенията върху скалите, които показват една многопластовост“, т.е. изображенията са правени по различно време, като има и такива от преди 30 години.

Като едно от най-интересните изображения в комплекса той открои изображение на Богинята майка в детеродна поза.

Аз се поинтересувах още дали има и други подобни обекти на територията на България, а г-н Ганецовски отговори, че обекти в такова съотношение – мегалит и природни дадености напомнят донякъде на долмени.

Попитах го още и за кромлеха, но той каза, че не е запознат със съществуването му.

Обектът предстои да бъде официално открит на 14 ноември.

Тук за паралел ще спомена за Гьомбекли тепе – обект в Турция, считан за най-древния мегалитен археологически обект в света. Датиран е 10 хилядолетие пр. Хр.

Средновековна църква „Свети Николай“

Тя се намира до гробището в северните покрайнини на Ослен Криводол. Координати: <43.116029, 23.7781093>.

От центъра на селото поемате по улицата вляво до края на асфалта. От там – пеша по черен път. Още в самото начало има отбивка вляво за близък извор. Ние се отбихме да го видим и вода да пием.

На път към църквата - изворът
На път към църквата – изворът

После се върнахме на черния път и продължихме към църквата.

На път към църквата - последните къщи
На път към църквата – последните къщи

Малко след последната къща на селото черният път се разклонява. На това разклонение трябва да се поеме наляво. Още малко и сте на гробището. Още в самото начало в него се открояват видимо стари надгробни плочи.

Средновековна църква "Свети Николай"
Средновековна църква „Свети Николай“

Вдясно от пътя се вижда това, което е останало от църквата. За жалост, значителна част от нея е безвъзвратно погълната от голямо свлачище надолу към реката. Останали са само парче от стряхата, половината от южната стена и половината от абсидата.

Средновековна църква "Св. Николай" - стенописи
Средновековна църква „Св. Николай“ – стенописи

По време на нашето посещение, малко рисково, успяхме да видим частично запазените (не знам до кога) стенописи от вътрешната страна на южната стена. Много жалко, че тази църква няма да оцелее.

Стенописите са датирани от XIV или от XV в. Смята се, че по време на Второто българско царство самото село Ослен Криводол се е разполагало именно около тази стара църква. При падането на България под турско робство, селото е било с името Ослен, както се среща в първите османски регистри от 1430 г.

Повече информация за историята на Ослен може да се прочете в книгата „От Искър до Огоста“ с автор Богдан Николов. Книгата е налична в Читанка.

Връх Глава

Връх Глава, висок 340 метра, се издига в североизточните покрайнини на Ослен Криводол и се вижда от площада в селото. Подходът към него е в северните покрайнини. От центъра следвате табелката за Екопътека Глава и стигате до началото на път с трошенокаменна настилка в покрайнините. Пътят принципно е към ЖП гарата. В началото на пътя пак има табелка за пътеката към върха. Може да минете с кола още няколко метра по черния път до началото на пътека вдясно от него, откъдето започва директният щурм към върха. Координати: <43.113456, 23.791113>.

Върхът се изкачва леко и приятно за около 20 минути по обособена пътека, част от която минава през частен имот. Малко преди върха е направен кът за отдих, от който се открива чудесен изглед към селото. На близкото дърво е поставена и малка люлка за най-малките туристи.

Връх Глава - оброк "Свети Илия"
Връх Глава – оброк „Свети Илия“

Почти до самия връх се намира оброк „Свети Илия“ <43.114700, 23.794624>.

На слизане от връх Глава, Ослен Криводол
На слизане от връх Глава, Ослен Криводол

Това бяха трите места, които посетихме в тази късносептемврийска събота. Получи се интересен ден. Малко след като слязохме от върха започна порой.

В околностите на село Ослен Криводол има и останки от стари крепости. Засега нямам впечатления къде са, що са, но ще видим по-нататък и тази работа 🙂 .

Публикувано в на един ден от София с етикети . Постоянна връзка.

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за бюлетина на блога с новини и допълнителна информация директно във Вашата електронна поща!

Още интересни маршрути и любопитни места в България с красиви фотографии ще намерите в моите книги "Седем дни в Родопите" и "52 екопътеки за всеки", издадени от ИК Сиела. Поръчайте сега чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение.

2 Коментара към Интересно, но неизвестно: село Ослен Криводол – древно светилище, стара църква и панорамен връх

  1. Весела Николова каза:

    За популяризиране на селото съм, но разни лъжи на едро ме дразнят.

    Леле, 13 000 години преди Христа – това е през ПАЛЕОЛИТА и тогава траките не са съществували като племенна общност, дали кметският наместник Роман Иванов го знае… да беше проверил поне в Чичко Гугъл, ако не в БАН.
    И разни други красоти:):)

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Весела, благодаря Ви за отзива! Аз също съм на мнение, че това 13 000 е прекалено. Но пък становището на археолога, макар и в начален етап на проучванията, е аргументирано.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *