Остров Свети Ахил – любимото място на цар Самуил

Остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро е място, което отдавна си мечтаех да посетя не само заради невероятната красота на откриващите се природни картини там, както бях чела и чула, но най-вече заради здравата българска връзка на мястото в исторически план. Островът е бил любимо място на българския цар Самуил, един от последните владетели на Първото Българско царство, живял в трудни и смутни времена. Там, в едноименната базилика, той е бил ръкоположен за български цар и пак там в нея е бил погребан заедно с част от своите храбри воини.

Местоположение и география

Остров Свети Ахил се издига в централната част на Малкото Преспанско езеро. Това положение на острова спрямо езерото го прави идеално място за красиви панорамни гледки към всички части на езерото. На самия остров има малко селище, носещо името на острова и наброяващо 21 жители.

Малкото Преспанско езеро се намира в западната част на географската област Македония. Понастоящем, по-голямата част от него е част от територията на южната ни съседка Гърция, а малка част попада в пределите на Албания.

История на остров Свети Ахил

На остров Свети Ахил се е намирал средновековният български град Преспа.

Връзката на остров Свети Ахил с българската история датира от края на 7-ми век, приблизително от времето, когато Аспаруховите българи преминават Дунава и се заселват на Балканския полуостров. По това време, един от братята на кан Аспарух – кан Кубер, се заселва в земите около двете Преспански езера и там основава друга българска държава – Куберова България, населявана от българи и славяни, подобно на Аспарухова България.

При княз Борис Първи земите около Малкото Преспанско езеро са в държавните граници на България. За утвърждаване на Християнството в новопокръстената българска държава, той построява 7 големи епископски храма в различни краища на България, един от които е базиликата на остров Свети Ахил. По това време – краят на 9-ти век, князът изпраща в този район големият български просветител, един от учениците на братята Кирил и Методий – Климент Охридски.

Близо век по-късно, в края на 10-ти век, цар Самуил обновява основно базиликата и я превръща в патриаршеска. Той пренася от току-що превзетия от него град Лариса в базиликата мощите на Свети Ахил и от тогава насетне храмът, както и самият остров носят неговото име.

В тази базилика Самуил е бил ръкоположен за български цар и пак там в нея е бил погребан заедно с част от своите ослепени от жестокия Василий Българоубиец воини.

Някои историци смятат, че за известен период Преспа е била столица на България по Самуилово време.

Преспа попада под византийска власт през 1018 година, а през 1073 година базиликата и средновековния град са разрушени от германци и викинги.

По времето на Втората Българско царство в продължение на половин век районът отново е част от България.

Как да стигнем

Остров Свети Ахил се намира на около 250 километра западно от Солун. Както се вижда от картата по-долу, има два основни маршрута – северен и южен. Предимството на южния е, че по-голямата част от него се движи по магистрали и затова е по-бърз. Предимството на северния е, че се минава през Едеса, бивш български град с огромни водопади.

Ако сте в Македония или планирате екскурзия до там, имайте пред вид, че остров Свети Ахил е на около 160 километра от Охрид и на около 85 километра от Битоля. На 17 километра от Битоля се намира ГКПП Меджитлия-Ники между Македония и Гърция.

Преди няколко години, когато посетихме Охрид, планирахме да се върнем през Битоля, остров Свети Ахил, Едеса, Солун и от там по познатия път към България. До Битоля стигнахме и се поразходихме (много приятно градче, между другото, отдалеч личи, че до не толкова отдавна е било българско), стигнахме и до граничния пункт от Македонска страна – Меджитлия, но за наше съжаление огромно съжаление не успяхме да минем в Гърция поради стачка на гръцките митничари. Беше огромно разочарование …

След малкото отклонение, да се върнем на маршрута.

Независимо откъде идвате, когато стигнете двете Преспански езера, за острова трябва да поемете по пътя между тях. Пътуването е интересно.

Малко след шосето на границата между двете езера има немалък паркинг (безплатен), отправна точка за пешеходната разходка на острова. Мястото е самотно, има туристи, но не е от най-посещаваните.

До самия остров се стига по дълъг 850 метра понтонен мост, който лекичко се поклаща под ритъма на стъпките. Мостът се изминава за около 10 минути, а разходката по него е едновременно кратко въведение към и леко забавно-лирично отклонение от разходката, гледките и руините на самия остров.

Какво да видим

Малко, след като се стъпи на самия остров, пътеката се разделя на две – лява (северна) и дясна (южна). Най-интересните обекти са разположени по протежение на лявата пътека.

Дясната минава покрай къщите на малкото островни жители и отвежда до една нова църква и до развалините на друга – средновековната църква Свети Апостоли.

В централната част на острова има пътечка, свързваща тези две главни пътеки.

Тръгвайки по северната пътека (лявата с по-интересните обекти), най-напред се виждат развалини от стари каменни къщи.

Пътеката минава покрай средновековната църква Свети Георги, пред която има интересна старинна камбанария. Църквата е ниска, вкопана в земята. Понастоящем тя е гробищна църква на селището там.

Немного далеч от тази църква, по посока вътрешността на острова, се намират останките на голямата базилика Свети Ахил, основната забележителност на мястото като цяло.

Пътеката продължава към далечната страна на острова, където се намира манастира Света Богородица Порфирна с едноименната църква. Разстоянието от базиликата до манастира се изминава за около половин час. На места има указателни табелки, макар и малко неясни.

Съвет: отделете си поне 2 часа, за да разгледате забележителностите на острова.

Нашето посещение

Ние посветихме на разглеждането на острова доста повече от 2 часа. От една страна – отдавна крояхме планове да го видим, а от друга – бяхме дълбоко впечатлени от видяното и ни се искаше колкото се може повече да го задържим и запечатаме в нас.

Тръгнахме първоначално по дясното разклонение на пътеката. Минахме покрай къщите, след това покрай развалините на църквата Свети Апостоли, а после се изкачихме на хълма към новата църква. Дворът ѝ беше заключен, затова я поразгледахме набързо отвън и се насочихме към северната част на острова, право към базиликата Свети Ахил. Зърнахме я още от високото и бързо се спуснахме към нея.

Бяхме омаяни. Останките от сърцето на базиликата – абсидите, където е бил някога олтара, гордо се издигаха почти в цял ръст, а зад тях в процепите и съхранилите се прозорчета синееше езерото. От повечето стени, за съжаление, беше останало съвсем малко, сиротни останки. Но все пак силуетът и архитектурата си личаха.

В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика с три абсиди.

В средата на 20-ти век при археологически разкопки са открити гробовете на цар Самуил, на сина му Гаврил-Радомир, царувал за кратко след смъртта на баща си, и на още около 300 души, погребани до базиликата. Предполага се, че това са част от ослепените Самуилови воини.

Обходихме всяко едно кътче и ъгълче на базиликата, снимахме, разглеждахме … не ни се тръгваше.

Накрая все пак трябваше да продължим. Насочихме се към манастира Света Богородица Порфирна. Отне ни малко повече от 20 минути, за да стигнем до него.

По-голяма част от манастира беше в руини, но най-важната му част – манастирската църква беше запазена.

От информационната табелка пред входа на манастира прочетохме, че църквата е строена в началото на 16-ти век. От първоначалната църква са се запазили изцяло южната и източната стени, а в останалата част, сградата е била реконструирана. По тези две стени са се запазили и оригиналните стенописи, част от които датират от 1524 година, а друга част – от 1741 година според два от надписите.

Посещението на тази малка църква също беше много вълнуващо именно поради тези стари стенописи. Разглеждахме ги доста време. Малко по малко започнаха да изпъкват различни образи, дори успяхме да разчетем част от надписите. Беше невероятно да се върнем векове назад.

След посещението на манастира и църквата Света Богородица Порфирна се насочихме по обратния път. Отново минахме покрай базиликата Свети Ахил, погледахме я този път отвисоко и отдалече.

След нея наминахме и към църквата Свети Георги с интересната камбанария, като често погледите ни се връщаха назад към базиликата.

Така малко по малко минутите станаха часове и трябваше да се връщаме. Беше ни тъжно, че едно толкова българско място вече е далеч от пределите на България, но … какво да се прави?! В същото време бяхме много доволни, че сме го видели.

Когато минавахме на обратно по моста, имахме късмета да видим интересни езерни птици. Не се скриха. Позираха ни Изпратиха ни по живо, по здраво.

За финал

Със сигурност ще запомня завинаги остров Свети Ахил – с руините на базиликата и манастира и неизменната мъка, съпровождаща тази разруха, с камбанарията на църквата Свети Георги, с красивите езерни гледки във всички посоки и накрая с птиците в езерото, които ни позволиха да ги видим отблизо на тръгване, минавайки по моста.