Пещера Голубовица: уникално приключение в сърцето на Родопите

Пещера Голубовица. Родопите. Слънчев уикенд. Ранна есен. Идеално време за приключения.

Отдавна знаехме за интересното посещение на водната пещера Голубовица, близо до село Кошница в Родопите, и още тогава, когато разбрахме за това по-различно приключение, искахме да го осъществим, но все времето не позволяваше. Пещерата допуска хора в своята паст само в късно лято и през есента, тъй като през останалото време от годината е пълна с вода.

Този път дойдохме в Родопите специално, за да посетим пещерата. Подбрахме момента, запазихме нощувки, уговорихме посещението и потеглихме.

Родопите: пещера Голубовица

Пещера Голубовица

Накратко, Голубовица е пещерна система на 4 нива, всяко от което си има съответното име: Голубовица-1, 2, 3, 4. Името на пещерата идва от „гълъб“ – смята се, че е обитавана от скален гълъб. Между другото, имената на повечето пещери и някои географски формирования в района на село Кошница произлизат от птици – например Ухловица (вид сова), Голубовица (гълъб), Гарваньовица, Гарга дере.

Какво да облечем за посещението в пещера Голубовица

Когато уговаряхме посещението си до пещера Голубовица със спелеолозите, бяхме предупредени, че всички трябва да бъдем с дълъг ръкав и дълъг панталон или анцуг. В допълнение на това, човек трябва добре да прецени за себе си какво да облече, имайки пред вид, че в пещерата температурата е постоянна и е около 11 градуса.

Да отбележа, че вътре в пещера Голубовица, освен собствените си дрехи, посетителят е екипиран с гумен непромокаем гащеризон, обезопасителна жилетка против потъване и яке тип ветровка. Тази екипировка, с която всеки от нас беше снабден от пещерния клуб, не само подсигуряваше нашата сигурност в пещерата, но допринасяше максимално за запазване на естествената ни телесна топлина.

Лично аз се бях издокарала с тениска, туристическа поларена блуза и памучен анцунг – долнище и горнище. Беше ми много добре – нито замръзнах, нито прегрях.

Как да стигнем

Всичко започна от една дървена беседка на шосето от село Смилян към село Могилица, Смолянско, на около 2 километра след село Кошница. Колите паркирахме на отсрещната страна на шосето – има си голяма отбивка. Момчетата от Клуба по Спелеология и Екстремен Туризъм „Мурсалица“ вече ни очакваха до беседката.

Пещера Голубовица: Беседката

Беседката

По пътеката към водната пещера Голубовица

От беседката тръгнахме по тясна пътечка в дерето на река Есенска, по-известно като Гарга дере. Пътечката доста изтъняваше на места, понякога дори се губеше в скалите. Признавам, не беше от най-леките, по които съм вървяла, но на най-трудните места беше подсигурена с по някое стъпало – я издълбано в скалите, я здраво закрепена дървена степенка. Освен това, пътеката беше на няколко метра от реката и нямаше някакви големи висоти покрай нея, които да вещаят риск.

По пътеката към пещера Голубовица в Гарга дере

По пътеката към пещера Голубовица в Гарга дере

С две думи: средно трудна пътека, която с малко повече внимание и желание може да се премине безпроблемно от хора без физическа подготовка.

В един момент пътеката пресича реката по въжен (доста поклащащ се) мост, което си е част от изживяването. След това навлиза в горичка и не след дълго ви отвежда до входа на пещерата.

Гарга дере: Въженият мост над река Есенска в Родопите

Гарга дере: Въженият мост над река Есенска

Целият преход от беседката при шосето до входа на пещера Голубовица ни отне само около 10 минути. А бяхме стабилна група от 10 души, което малко или много предполага по-бавно достигане до целта.

Инструкции и подготовка

Стигнахме до пещерата и поспряхме. Там тъкмо се подготвяха група младежи да се изкачват по скалната стена над входа на пещера Голубовица, наречена Via Ferrata. Беше ми интересно. Преди време се катерихме по скалите към входа на Харамийската пещера в Триград, но този скален маршрут тук ми се видя доста по-предизвикателен, тъй като в самото начало наклонът на стената си е направо обратен. Възхитих се на хората, осмелили се да тръгнат нагоре. Поисках и аз, но всяко нещо по реда си – сега водната пещера, а някой друг път и Виа Ферата …

Погледахме с възхищение катерачите и малко след това започнахме да се подготвяме за нашето си приключение – посещението във водната пещера Голубовица.

На входа на пещерата започнахме да се екипираме с помощта на инструкторите-пещерняци. Всеки от нас получи най-напред две найлонови торбички и чифт плетени вълнени чорапи. Събухме си обувките, нахлузихме торбичките на краката, а върху тях и вълнените чорапи. След това с помощта на инструкторите надянахме гумените гащеризони, жилетките и накрая якетата тип ветровка.

Пещера Голубовица: Подготовка и екипировка: кратко ревю :-)

Пещера Голубовица: Подготовка и екипировка: кратко ревю 🙂

Бяхме готови … почти. Черешката на тортата в случая бяха челниците. Тотално се преобразихме 🙂 .

Точно преди влизане бяхме получихме три основни указания:

  • да внимаваме при влизане, че таванът е нисък;
  • да не разкъсваме групата;
  • да не се движим, докато водачът ни разказва разни интересни неща, за да се чува добре.

Приключението в пещера Голубовица

Влязохме в пещерата и попаднахме в един съвсем друг свят, коренно различен от този, който оставихме навън. На входа поспряхме за няколко секунди, докато очите ни привикнат към тъмнината и после тръгнахме надолу по пясъчната пътечка към реката. Според указанията, точно това беше мястото, където да внимаваме да не ударим главите си в скалата над нас.

Пътеката беше стръмна и отначало се притесних, че ще се хлъзгаме често, но не! Ботушите, които бяха стабилен завършек на гумените гащеризони, изобщо не се хлъзгаха. Чувствах се сигурна.

След няколко крачки стигнахме реката и нагазихме. Започна същинската част от разходката. Вървяхме като в коридор.

Голубовица: вътре в пещерата

Голубовица: вътре в пещерата

Не след дълго, стигнахме галерия, в дъното на която скалата отгоре почти стигаше до реката. Имаше съвсем малък отвор между скалата и водата, през който трябваше да продължим. Водачът ни обясни, че такива места в пещерите се наричат полусифон.

Пещера Голубовица: полусифонът

Пещера Голубовица: полусифонът

Последваха нови инструкции – как всеки от нас да се разположи в малката гумена лодка, с която трябваше да премине през полусифона. На глед изглеждаше лесно, но на практика, с толкова обемни неща по теб, това сядане и завъртане в лодката си беше интересно.

Пещера Голубовица: една от лодките, с които преминахме през теснината

Една от лодките, с които преминахме през теснината

Така с помощта на гумени лодки, умело направлявани от нашите инструктори-пещерняци, преминахме през сифона. На всяка лодка имаше по един инструктор и един от веселата ни група. На места скалата почти опираше във водата, затова трябваше да бъдем прилепнали на дъното на лодката. Въпреки това, беше приятно и особено интересно – досега не бях преминавала през такова място.

Слизането от лодката на другия край на сифона също беше забавно. Събрахме се всички и отново продължихме разходката по реката. От време на време спирахме и водачът ни разказваше за произхода на пещерните образувания, покрай които преминавахме. На места реката беше съвсем плитка, а на други – стигаше над бедрата.

Голубовица: вътре в пещерата

В пещерата

Много ми хареса усещането да се движа в тази река. Стъпките се олекотяваха от водата и и всяка една от тях беше придружена от много приятен ромон. В същото време на дъното имаше само пясък (с малко изключение на един участък), който допълнително омекотяваше движението. В допълнение – красивите пещерни образувания наоколо и, разбира се, добрата компания.

Интересни форми в пещера Голубовица

Интересни форми в пещера Голубовица

Накрая стигнахме до място, където скалата съвсем се врязваше в реката и входът за натам беше доста под водата. Такова място се нарича сифон, за разлика от полусифона, през който преминахме с лодките. Преди време е проведена експедиция с участие на водолази и спелеолози за приучване на пещерата по-нататък. Била е дълга и тежка, но успешна!

На това място завърши нашата си експедиция навътре в пещера Голубовица. Бяхме изминали около 400 метра сред скали и пещерни образувания сред мрак и вода. Беше страхотно.

От там насетне повторихме маршрута в обратна посока. Свалянето на екипировката се оказа доста по-бързо от обличането.

За финал

Това не беше всичко. Обратният път до беседката го прелетяхме с помощта на въжен тролей на реката по цялото нейно протежение. Беше прекрасен завършек на цялото приключение.

Въженият тролей над реката в Гарга дере

Въженият тролей над реката в Гарга дере

Искам да спомена, че всичко това беше много добре подготвено и подсигурено от нашите инструктори и водачи от клуб Мурсалица. Безопасността навсякъде беше на първо място. Лично аз се чувствах сигурна и не изпитвах никакви притеснения. Най-важното – накрая всички от групата бяха изключително доволни, дори и тези, които имаха леки страхове.

Да отбележа, че това не беше първото ми приключение – пробвала съм още скално катерене и каяк. Чудесно е от време на време човек да си подари подобен екстремен ден.



Booking.com

Оценка на читателите: 4.5 / 5 (84 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, последвайте ме и в Инстаграм за повече снимки и кратки истории. Запишете се и за нашия бюлетин и получавайте новата информация директно във Вашата електронна поща!

Публикувано в екскурзии и почивки, пещери, природни забележителности с етикети . Постоянна връзка.

6 отговора към Пещера Голубовица: уникално приключение в сърцето на Родопите

  1. Мариана Димитрова каза:

    Много интересна статия!!! С удоволствие ги чета. УСПЕХ НА АВТОРИТЕ !!!?

  2. Мария Пеева каза:

    Много ми харесва тази идея. Описанията на прехода са подробно написани и с много хубави снимки.УСПЕХ И ОТ МЕН!!! Оставам с желание, за посещение на публикуваните туристически обекти.

  3. Елка Маргаритова каза:

    Бихте ли ми казали телефон за контакт при посещение?

  4. Любка Топкарова каза:

    Миналата година посетихме пещерата със семейството. Беше вълнуващо и незабравимо изживяване. Водата в края на пещерата спокойно може да се пие. В района има още много страхотни места за разходка.
    Публикувате изключително интересни и подробни статии. Успех!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *