Кой не знае Мадарския конник? Кой не е чувал за него? Със сигурност той е повече от добре познат на всеки българин, а и на много чужденци. Мястото е безспорно много посещавано. Освен конника, посетителите наобикалят и близките пещери и скален параклис вдясно от него, така че те също са достатъчно известни. Хората знаят и стълбите в скалата около конника, водещи горе до платото и Мадарската крепост. Малко хора обаче знаят, че освен допира с историята, тук около Мадарския конник, човек може да си направи една прекрасна разходка по близката екопътека.
Накратко, пътеката започва от шосето, леко вляво от Мадарския конник, малко след музея, и плавно нагоре се изкачва горе на платото. После стига до крепостта и след малко връщане слиза надолу по каменните стълби до шосето. Общата дължина на този маршрут е около 6 километра и се изминава за около час и половина – два. Пътеката е много приятна за ходене и предлага различни гледки и забележителности.
Сега на по-широко …
Това беше третото ми посещение на това велико място … и най-вълнуващото. Бяхме една голяма и приятна компания, което допълнително придаваше настроение на посещението.
Първо спряхме в музея. Интересното там са не само експонатите и надписите, но и филмчето за Мадара, което имахме възможността да изгледаме. После се насочихме към пещерите и скалния параклис, а сетне седнахме в подножието на уникалния Мадарски конник, затаили дъх пред неговото величие. Бинокълът, който е неизменна част от екипировката ни, тук свърши много добра работата, тъй като благодарение на него успяхме да разгледаме всички детайли на скалната композиция, заедно с трите надписа.
След конника се насочихме към пътеката. Тя започва от шосето малко след тоалетните. Широка е, има си и обозначение, така че не е проблем да се намери. Освен това, пътеката е изцяло маркирана с бяло-червена маркировка.
Почти веднага пътеката навлиза в горичка и в тази си част е приятно-прохладна. Походихме 15 минути и стигнахме до първата забележителност – една огромна скала, наречена Самотницата. Скалата беше толкова голяма и явно от доста отдавна застопорила се там, така щото си имаше и буйна растителност отгоре.
Продължихме по пътеката и след 10-ина минути стигнахме един каньон. Пътеката продължаваше по коритото на река, която явно отдавна беше пресъхнала. Обясниха ни, че там вода потича в малки количества и за кратко след снеготопенето. Там в каньона кривнахме за малко вдясно от пътеката, за да видим поредното интересно нещо – пещера Тъмната дупка (според табелката).
По-нагоре по-пътеката се натъкнахме на сух водопад, а след него – на още една пещера – Дядодимовата пещера.
Не след дълго се озовахме горе на платото, над Мадарските скали, където пътеката зави надясно към Мадарската крепост и започнаха красивите панорамни гледки.
От началото на пътеката до тук ни отне около час, но бяхме група, което налагаше по-бавно ходене и повече почивки. За още 20 минути стигнахме до крепостта – а там имаше много какво да се види – крепостни стени оттук, крепостни стени оттам, останки от православен храм и гледки, много гледки.
Да вметна набързо, че Мадарската крепост е късноантична, строена през IV в. Впоследствие е била променяна и достроявана, като най-много е била използвана от старите българи, като част от системата крепости по платата около Плиска, пазещи подстъпите към първата българска столица.
След крепостта се върнахме малко назад, за да хванем каменните стълби за надолу. След стълбите пътеката пак си ставаше пътека. По нея минахме през още няколко интересни места, докато се върнем на шосето при колите. Минахме покрай един извор, от който напълнихме вода, че била лековита (в момента го проверявам 🙂 ). След това продължихме покрай една поляна с останките на средновековен манастир. Както при повечето руини в района и тук се забелязваха стени, градени през различни периоди от миналото. След манастирския комплекс, следвайки пътеката минахме покрай старобългарска баня – останките са си съвсем автентични, без реставрация.
Последното място, което видяхме беше езическо светилище, свързано с бог Тангра. Интерес представлява големият камък Даул таш, където са се правели жертвоприношения. Според табелките, мястото е с концентрация на енергийни полета. Ние също решихме да го изпробваме като опитахме да се заредим с енергия, допрели ръце в камъка. Доколко действа … всеки усеща за себе си, но със сигурност е вълнуващо да се докоснеш до нещо, използвано в далечното минало.
Толкова много интересни неща по една сравнително къса и лека пътека, неща от различни времена и епохи. На нас ни отне повече от два часа, но пак да кажа, че бяхме група и се движихме бавно.
Хубаво е, когато човек се докосне до историята. Хубаво е също движението и допира с природата. А когато нещата се комбинират емоцията от преживяването се утроява.
Ели,
Благодаря за чудесната статия, прекарваща ни по тази екопътека! Наистина колко много сте видели само за 6км. Много слънчеви снимки – от кога са точно? 🙂
Поздрави,
Здравей, Светослав и благодаря за хубавите думи. Снимките са от 21 септември тази година.
Здравей,
Благодаря ти за отговора. Явно времето е било прекрасно тогава 🙂
Чудесен и приятен маршрут, даже и с малки деца
Знаете ли какво е омая,знаете ли какво е да полетиш и да загубиш представа за време,място и за себе си? Сливали ли сте се с вечността на природата,древността и непреходността? Попада ли ли сте в друга стара епоха,в друго време?Вървели ли сте километри без да знаете къде отивате и да не ви пука от това,опиянени от ароматите на цъфнали люляци,треви и билки?Реели ли сте поглед в безкрайността,застанали там горе над Мадарския конник на скалите до крепостта?А когато все пак слязох долу по каменните стъпала,попаднах в капището на нашите древни и горди предци – българите. И там в малкото езерце,образувано от стичащата се по скалите кристална вода,потопих ръце в него и почувствах сила и гордост,че съм потомка на този славен народ.
страхотни думи, благодаря!
Това е герба на България