Село Бръшлян: странджанска идилия и красота в едно с дълголетна история

Днес ще ви разходя в странджанското село Бръшлян, едно от забележителните места, които видяхме в Странджа.

Село Бръшлян

Село Бръшлян

Как се стига до село Бръшлян

Село Бръшлян се намира на около 15 км северно от Малко Търново, близо е до шосето от Малко Търново за Бургас. Има добре отличими указателни табели.

Селото е архитектурен резерват. Още с влизането си там, човек се връща години назад – всички къщи са типично странджански, няма го онзи бърз ритъм, присъщ на съвременния живот. Миналата година посетихме няколко такива селца – село Косово, село Делчево, село Лещен и село Ковачевица.

Нашето посещение

Ние паркирахме в центъра на с. Бръшлян пред църквата, запознахме се набързо с информационното табло и тръгнахме да се разхождаме по малките улички. Беше почти пладне, слънцето жарко препичаше, а спокойствието, обхванало селото, постепенно завладяваше и нас самите.

Село Бръшлян

Село Бръшлян

Етнографската къща-музей

Недалеч от мегдана на село Бръшлян (всъщност, там всичко е недалеч от мегдана 🙂 ) се намира Етнографският музей. Това е автентична местна къща на около 150 години, запазила не само външния си архитектурен вид, но и вътрешната си уредба.

Село Бръшлян: Етнографската къща-музей

Село Бръшлян: Етнографската къща-музей

Посещението на музея започва от втория етаж на къщата, където са живели стопаните. Първата стая е стаята на невестата. Там има изложена булчинска премяна. Стаята е била използвана също и за гостна, тъй като единствено в нея е имало легло. Това разбрахме от жената, която ни развеждаше из къщата.

Стопаните са спели на земята в съседната голяма стая. Тя е била и основното помещение, в което са битували. В стаята има запазено огнище с характерния за село Бръшлян отвор към стената за печене на хляб.

Село Бръшлян: Етнографската къща-музей

Село Бръшлян: Етнографската къща-музей

След голямата стая в дъното на етажа има складово помещение с отделения за зарно, а до него – тоалетна от онова време (не знам защо, но някак много се впечатлявам от старите тоалетни 🙂 ). Там до склада се намира и един таен изход – къщата е строена в смутни времена, в които местните хора е трябвало да бъдат с почти стегнат багаж и готови за бягство.

На долния етаж са се помещавали животните. Днес той е превърнат в занаятчийница. Там е изложен огромен стан.

Посещението на Етнографската къща-музей е на цена от 1 лев на човек.

Килийното училище

Следващият обект в село Бръшлян, който посетихме беше Килийното училище. То е пристройка към църквата на мегдана. Самата църква се казва „Свети Димитър“ и е построена в края на 17-ти век на място, на което в далечното минало е имало тракийско светилище. За съжаление, когато ние бяхме в Бръшлян, църквата беше затворена и не успяхме да влезем в нея.

Село Бръшлян: църквата с килийното училище

Село Бръшлян: църквата с килийното училище

Затова ще ви разкажа за Килийното училище, което, както казах е пристройка на църквата. То е възстановено и превърнато в музей. Жената-уредник там ни изнесе много интересна беседа за историята на селото.

Според разказа й, още по времето на Второто българско царство е имало селище там в района, което в края на 14-ти век пада под турско робство. Сегашното селище датира от края на 17 и началото на 18 век, когато жителите на три селца  – Юртет, Селище и Живак се заселват в Долна махала – най-старата част на селото. Турското име на село Бръшлян е било Сърмашик.

Местното килийно училище е било създадено през 1871 година от свещеника в църквата. Той превърнал своята килия – пристройката на църквата – в училищна стая. Тя побирала около 20 деца – все момчета. Столове нямало, всички трябвало да си носят овчи кожи, на които да седят. Първоначално се учели да пишат в пясъчници, а след това на восъчни дъски. Кожите, пясъчниците и дъските могат да се видят в музея-училище, а жената-уредник показва как са били използвани.

Село Бръшлян: килийното училище

Село Бръшлян: килийното училище

След Освобождението на България село Сърмашик остава под турско робство.

Разказът продължи с история на Преображенското въстание, избухнало през 1903 година, в което жителите на село Бръшлян дейно участват и в което дават доста жертви.

Село Сърмашик става част от България през 1913 година след Балканската война.

Аз, разбира се, не мога да предам целия разказ. Ако минавате през село Бръшлян, непременно посетете и Килийното училище, за да научите интересни подробности от историята на селото. Цената за посещение и беседа е също 1 лев на човек, като в Етнографската къща.

И още

След интересната беседа обиколихме оттук-оттам църквата Свети Димитър, за да я разгледаме поне външно.

Село Бръшлян: камбанарията на църквата Св. Димитър

Село Бръшлян: камбанарията на църквата Св. Димитър

Поразходихме се още малко и вече с отлична тематична подготовка се насочихме към следващото място от плана за деня – мемориалът на Петрова нива в памет на жертвите от Илинденско-Преображенското въстание.

В заключение, село Бръшлян е интересно не само заради характерните си странджански къщи и заради това, че времето там е сякаш спряло, но и с богатата си история.

 

Оценка на читателите: 4.5 / 5 (53 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в екскурзии и почивки с етикети . Постоянна връзка.

3 отговора към Село Бръшлян: странджанска идилия и красота в едно с дълголетна история

  1. Йордан каза:

    Преди 1 седмица бях там. Върнахме от пътя и към дома 80-годишната баба Марула, т. нар уредник на килийното училище. Въпреки, че беше уморена и извън работното време, пристигнахме към 19,30ч., баба Марула отвори и килийното училище и 45 мин ни говори за историята на село Бръшлян, с най-големи подробности и с охота отговаряше на нашите въпроси. В един момент не издържа да се подпира на сопата, която имаше за помощник и помоли да седне на столчето, за да продължи разказа си. Разтопи ми се сърцето в този момент! Името и струва да се спомене, за да остане в историята с всеотдайността си, усърдието, с които пази паметта българска и я предава на нас, обиновените туристи. БАба Марула, учителка в с. Бръшлян. Знам за още една такава баба, която държеше ключа за църквата в с. Мандрица, Ивайловградско. Също учителка, също едвам се държеше на краката си, но със какъв плам и жар разказваше за селото и подвизите български. Сигурно ги има много такива майки по нашите земи, но за жалост си отиват, бавно, бавно… За съжаление, баба Марула няма на кой да предаде своите знания и бавно и безметежно си отива родовата ни памет с кончината на хора като нея.
    Та да добавя разказа и да поправя един голям пропуск – в с. Бръшлян, тогава с. Сърмашик, се развиват действията, които осуетяват Преображенското въстание. СЛед предаделство са убити точно двамата организатори Пано Ангелов и Никола Равашола на въстанието в тази част на БЪлгария. За съжаление не виждам и снимка на къщата, където ги е застигнало предателството – а тя е там, запазена в целия си размер! След това, за тези събития е Яни Попов написва песен, която става известна като химна на Странджа. В нея е увековечен подвига на двамата воеводи и мястото на тяхната кончина – с. Сърмашик, на турски Бръшлян. Та, с. Бръшлян е едно място, където бих се върнал с удоволствие, за да усетя дълбочината на българските корени и да попия от духа на времето.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте и благодаря за обширния коментар! Казвате пропуск, не знам, според Вас може да е така, но аз нямах за цел да направя енциклопедия за село Бръшлян. Също така, хубаво е хората да се запознаят отблизо със селото и да научат там на място повече неща. Поздрави!

  2. Славка Гигова каза:

    Благодаря за чудесната статия!
    За съжаление такива майчици като баба Марула си отиват, но това,което е разказала оставя следа в нас, а ние сме длъжни също да го предадем.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *