Днес ще ви разходя в странджанското село Бръшлян, едно от забележителните места, които видяхме в Странджа.
Как се стига до село Бръшлян
Село Бръшлян се намира на около 15 км северно от Малко Търново, близо е до шосето от Малко Търново за Бургас. Има добре отличими указателни табели.
До село Бръшлян може да стигнете както с кола, така и с автобус. Между Бургас и Малко Търново има редовна автобусна линия, в чийто маршрут е включено и село Бръшлян. Автобусите тръгват от автогара „Запад“ в Бургас, а билетите са на цена от около 10 лв.
Селото е архитектурен и исторически резерват заради съхранените автентични къщи. Още с влизането си там, човек се връща години назад – всички къщи са с типично странджанска архитектура от XVIII – XIX век, няма го онзи бърз ритъм, присъщ на съвременния живот. Миналата година посетихме няколко такива селца – село Косово, село Делчево, село Лещен и село Ковачевица.
Бих казала, че около 2 часа ще ви бъдат необходими да разгледате всичко интересно там. Приятната обстановка в селото обаче, го прави подходящо и за по-дълготраен престой. В него ще намерите немалко семейни хотели и къщи за гости. Също така може да похапнете вкусни местни специалитети.
Нашето посещение
Ние паркирахме в центъра на с. Бръшлян пред църквата, запознахме се набързо с информационното табло и тръгнахме да се разхождаме по малките улички. Беше почти пладне, слънцето жарко препичаше, а спокойствието, обхванало селото, постепенно завладяваше и нас самите.
Етнографската къща-музей
Недалеч от мегдана на село Бръшлян (всъщност, там всичко е недалеч от мегдана 🙂 ) се намира Етнографският музей. Това е автентична местна къща на около 150 години, запазила не само външния си архитектурен вид, но и вътрешната си уредба.
Посещението на музея започва от втория етаж на къщата, където са живели стопаните. Първата стая е стаята на невестата. Там има изложена булчинска премяна. Стаята е била използвана също и за гостна, тъй като единствено в нея е имало легло. Това разбрахме от жената, която ни развеждаше из къщата.
Стопаните са спели на земята в съседната голяма стая. Тя е била и основното помещение, в което са битували. В стаята има запазено огнище с характерния за село Бръшлян отвор към стената за печене на хляб.
След голямата стая в дъното на етажа има складово помещение с отделения за зърно, а до него – тоалетна от онова време (не знам защо, но някак много се впечатлявам от старите тоалетни 🙂 ). Там до склада се намира и един таен изход – къщата е строена в смутни времена, в които местните хора е трябвало да бъдат с почти стегнат багаж и готови за бягство.
На долния етаж са се помещавали животните. Днес той е превърнат в занаятчийница. Там е изложен огромен стан.
Посещението на Етнографската къща-музей е на цена от 1 лев на човек.
Килийното училище
Следващият обект в село Бръшлян, който посетихме беше Килийното училище. То е пристройка към църквата на мегдана. Самата църква се казва „Свети Димитър“ и е построена в края на 17-ти век на място, на което в далечното минало е имало тракийско светилище. За съжаление, когато ние бяхме в Бръшлян, църквата беше затворена и не успяхме да влезем в нея.
Затова ще ви разкажа за Килийното училище, което, както казах е пристройка на църквата. То е възстановено и превърнато в музей. Жената-уредник там ни изнесе много интересна беседа за историята на селото.
Според разказа й, още по времето на Второто българско царство е имало селище там в района, което в края на 14-ти век пада под турско робство. Сегашното селище датира от края на 17 и началото на 18 век, когато жителите на три селца – Юртет, Селище и Живак се заселват в Долна махала – най-старата част на селото. Турското име на село Бръшлян е било Сърмашик.
Местното килийно училище е било създадено през 1871 година от свещеника в църквата. Той превърнал своята килия – пристройката на църквата – в училищна стая. Тя побирала около 20 деца – все момчета. Столове нямало, всички трябвало да си носят овчи кожи, на които да седят. Първоначално се учели да пишат в пясъчници, а след това на восъчни дъски. Кожите, пясъчниците и дъските могат да се видят в музея-училище, а жената-уредник показва как са били използвани.
След Освобождението на България село Сърмашик остава под турско робство.
Разказът продължи с история на Преображенското въстание, избухнало през 1903 година, в което жителите на село Бръшлян дейно участват и в което дават доста жертви.
Село Сърмашик става част от България през 1913 година след Балканската война.
Аз, разбира се, не мога да предам целия разказ. Ако минавате през село Бръшлян, непременно посетете и Килийното училище, за да научите интересни подробности от историята на селото. Цената за посещение и беседа е също 1 лев на човек, като в Етнографската къща.
Църквата „Свети Димитър“
След интересната беседа обиколихме оттук-оттам църквата Свети Димитър, за да я разгледаме поне външно.
Основна забележителност в село Бръшлян е църквата „Свети Димитър“, макар да я споменавам последна. Тя се намира на мегдана на селото и е вкопана в земята. Била построена в края на XVII в. на мястото на древно тракийско светилище, за което се предполага, че е било посветено на бога на виното и плодородието Дионис. В олтарното пространство на храма е вграден мраморен жертвеник на с надпис на старогръцки. До църквата се издига внушителна камбанария, която била изградена през първата половина на XIX в. Преди 4 години църквата беше реставрирана с европейски средства и дарения.
Поразходихме се още малко и вече с отлична тематична подготовка се насочихме към следващото място от плана за деня – мемориалът на Петрова нива в памет на жертвите от Илинденско-Преображенското въстание.
В заключение, село Бръшлян е интересно не само заради характерните си странджански къщи, но и заради това, че времето там е сякаш спряло. Освен това селището има богата история, някои щрихи от която ви разказах по-горе.
Преди 1 седмица бях там. Върнахме от пътя и към дома 80-годишната баба Марула, т. нар уредник на килийното училище. Въпреки, че беше уморена и извън работното време, пристигнахме към 19,30ч., баба Марула отвори и килийното училище и 45 мин ни говори за историята на село Бръшлян, с най-големи подробности и с охота отговаряше на нашите въпроси. В един момент не издържа да се подпира на сопата, която имаше за помощник и помоли да седне на столчето, за да продължи разказа си. Разтопи ми се сърцето в този момент! Името и струва да се спомене, за да остане в историята с всеотдайността си, усърдието, с които пази паметта българска и я предава на нас, обиновените туристи. БАба Марула, учителка в с. Бръшлян. Знам за още една такава баба, която държеше ключа за църквата в с. Мандрица, Ивайловградско. Също учителка, също едвам се държеше на краката си, но със какъв плам и жар разказваше за селото и подвизите български. Сигурно ги има много такива майки по нашите земи, но за жалост си отиват, бавно, бавно… За съжаление, баба Марула няма на кой да предаде своите знания и бавно и безметежно си отива родовата ни памет с кончината на хора като нея.
Та да добавя разказа и да поправя един голям пропуск – в с. Бръшлян, тогава с. Сърмашик, се развиват действията, които осуетяват Преображенското въстание. СЛед предаделство са убити точно двамата организатори Пано Ангелов и Никола Равашола на въстанието в тази част на БЪлгария. За съжаление не виждам и снимка на къщата, където ги е застигнало предателството – а тя е там, запазена в целия си размер! След това, за тези събития е Яни Попов написва песен, която става известна като химна на Странджа. В нея е увековечен подвига на двамата воеводи и мястото на тяхната кончина – с. Сърмашик, на турски Бръшлян. Та, с. Бръшлян е едно място, където бих се върнал с удоволствие, за да усетя дълбочината на българските корени и да попия от духа на времето.
Здравейте и благодаря за обширния коментар! Казвате пропуск, не знам, според Вас може да е така, но аз нямах за цел да направя енциклопедия за село Бръшлян. Също така, хубаво е хората да се запознаят отблизо със селото и да научат там на място повече неща. Поздрави!
Благодаря за чудесната статия!
За съжаление такива майчици като баба Марула си отиват, но това,което е разказала оставя следа в нас, а ние сме длъжни също да го предадем.
Не баба, а леля 🙂 и не Марула, а Марулка 🙂
В Странджанско е сравнително разпространено това име. А бабите в Бръшлян пазят недостижим дух, израз на който е и отказът да бъдат наричани „баби“, всички до една се определят като „лели“ 🙂
Родът на мъжа ми по бащина линия е оттук, затова си позволих да пиша 🙂
„След голямата стая в дъното на етажа има складово помещение с отделения за зарно“ , предполагам сте имали предвид „зърно“.
Да, благодаря Ви за корекцията!
Тракийската дума САРМИСЕ – „храмище, храмове“. Турцизираният вариант, на която е СЪРМАШИК, което е донагласено.Именно с тракийското светилище или храм е било известно селото. По правилно е името на селото да е САРМИСЕ или САРМИСЕВО. Получило се е така, че сега селото реално има превод на името на турцизирания вариант на истинското тракийско име.
Здравейте и благодаря за интересната информация за произхода на името на селото! Има ли някъде, където мога да прочета повече по въпроса? Благодаря още веднъж!
Има разбира се. Проблема, е че авторите са много и са работили в различни времена през последните 100 г. Все още с недомлъвки се признава, че българският език е продължение на тракийският. Първи опит за тракийски речник чак сега направи Павел Серафимов. Историята на всеки народ е кодирана в езика му.
Авторът, който може би най-много ще е полезен за вас е проф. Чавдар Бонев. Публикациите му са в Интернет. Отправна точка също така са книгите на д-р Ганчо Ценов. Трудовете и Тракийския речник на Павел Серафимов. Акад. Дуриданов също ще е полезен но при критичен поглед тъй като той отстоява тезата, че нямаме нищо общо с траките. Но работите му за славянския и старобългарския език ще са Ви от полза.
Много Ви благодаря!