Посещението на скалната гробница Кара ин в Източните Родопи отново породи в мен онова приятно чувство на изследовател. Да, да, знам, не съм специалист, но си търся информация и ми е интересно да ходя (и) по такива места. За последно бях в района преди две години, когато минах по цялата Родопска магистрала, но не знаех тогава за тази древна гробница.
Е, всяко нещо с времето си. Миналата година научих за нея, записах си я, а тази година я посетих.
Гробницата се намира в землището на село Пчелари. Следват подробностите.
Малко информация
Гробницата Кара ин е открита от хасковския краевед Борис Колев, който разкрива още няколко скални гробници в района. Проучена е от археолога Георги Нехризов. Скалният масив, в който е издълбана, е познат с името Ак кая (от турски Бялата скала) заради светлия му цвят. Скалите са с вулканичен произход, а формите им са странни и чудати, заради изветряне с течение на времето.
Като цяло, скално-изсечените гробници предшестват долмените. Повечето изследователи ги свързват с траките. Датировката им е в периода XI – VIII в. пр. Хр. Делят се на два основни вида: пещероподобни със затворена гробна камера и такива с отвор отгоре, който в миналото е бил затварян с масивна каменна плоча. Кара-ин е ярък представител на първия вид.
Къде се намира и как се стига
Скалната гробница Кара ин се намира на около 1.6 км южно от село Пчелари. Това разстояние е по права линия и няма пряка пътека от селото към обекта.
Пешеходният маршрут започва на около 2 километра вляво преди отбивката за село Пчелари, ако идвате от Долно Черковище. От шосето се отделя тесен стръмен път, който в началния си метър-два е асфалтиран, а след това преминава в каменист черен път.
Точно на отбивката от главното шосе е удобно да оставите колата.
Координати на отбивката: 41.621418, 25.712161.
На няколко метра след началото на пешеходния маршрут, вдясно от пътя, се вижда информационно табло с напълно избледнели букви – намек за някогашно облагородяване на пътеката към гробницата.
На двайсетина метра от табелката пак вдясно от пътя изниква солидно обрасла беседка, което превръща намека в сигурен знак.
Около километър и малко се върви през черните пътища през нивите. Вдясно (северно) ви е скалният масив, а южно от нивите тече река Арда. Като наближите гробницата (непременно си запишете координатите ѝ), трябва да поемете през самите ниви. Все пак, ако сте там в период с насаждения, моля ви, вървете покрая, за да не се опропастява трудът на хората.
В края на нивата в непосредствена близост до гробницата хващате тясна пътека, която след няколко метра ви отвежда в подножието на обекта, където изневиделица изниква указателна табелка-стрелка и (о, да!) бетонни стъпала. Усещането, че и тук някога е имало добри намерения, подплатени с европейско финансиране се оправдава, но за жалост всичко е зарязано. Добре позната ситуация. Както и да е, това не намалява ни най-малко значимостта на мястото.
Стълбите продължават почти до гробницата. На няколко места са прекъснати с равна пътека.
Разстоянието от шосето до скалната гробница е около 2 километра и се изминава за около 40 минути пеша. Обратният път се взема за долу-горе същото време.
Координати на скалната гробница Кара ин: 41.627110, 25.696764.
Какво интересно може да се види
Основен фокус на мястото е скалната гробница, чиято трапецовидна дупка виждате още по пътеката с бетонните стълби. Това е входът. Над него с течение на времето, вследствие на ерозия, се е образувала каменна козирка.
Второто нещо, което се набива на очи (поне при мен беше така) е чудноватата форма и цвят на скалите.
Щом се изкачите до входа на гробницата и погледнете назад, ще ви се открие красива панорамна гледка към долината на Арда и скалите на отсрещния ѝ бряг.
Входът на гробницата се пада откъм юг, което е характерна черта на подобни съоръжения.
Край гробницата, по тясна пътека може да се разходите вдясно и вляво от нея.
В лявата част стигате до подобно оформени скали, а в дясната – точно зад гробницата между две канари се е образувал интересен процеп, а до него – нещо също така интересно, образувано случайно или пък не съвсем – камък, заклещен в улея на горната скала. Е, не е така масивно като Караджов камък, но си е интересно. Не знам дали тази концепция със заклещения камък олицетворява сходни неща в двата обекта.
Ето и кратко видео за маршрута до Кара ин, заснето с телефон Nokia X20 с 64MP четворна камера, автоматична стабилизация на картината и до 2 дни живот на батерията с едно зареждане.
Други интересни места в близост
Недалеч от скалната гробница Кара ин е интересно да се видят още поне две места, които при това са и лесно достъпни.
Кован кая
Кован кая е е впечатляваща огромна скала в района на село Долно Черковище, в която на голяма височина са изсечени над 100 ниши. Намира се съвсем близо до масивен железен мост над река Арда. Ако идвате откъм Пчелари или Маджари, ще видите скалата вляво от пътя на един завой точно преди моста.
Координати: 41.6169158, 25.7220743.
Шейтан дере
Шейтан дере (от турски Дяволска река) е още една от красивите природни форми по поречието на река Арда. Представлява скалист каньон с вулканичен произход, малко като лунен пейзаж (с уточнението, че до Луната все още не съм стигала, но съм виждала кадри и ми е в списъка 😉 ).
Намира се под стената на язовир Студен кладенец, като подходът е от шосето между стената и село Студен кладенец. Има си указателни табелки и малък паркинг до отправната точка към Дяволското дере.
Координати: 41.614295, 25.641556.
Формите, които Арда е образувала с течение на времето там са невероятни. От вас зависи каква част от мястото ще обходите: най-интересното се вижда отгоре, но има проходи и до по-вътрешните части на каньона.
Можете ли да дадете ориентири на комплекса- входът в коя от посоките на света е ориентиран.
Вие, наистина ли вярвате , че това са гробници !?!?
Много. Ми хареса !^ За пръв път чувам за нея,въпреки че съм на 63 години! Със сигурност крие нещо Цено. Може би ни е турско, но със сигурност, има Злато!
Цялата държава е красива гробница!