В първите дни на Новата година получих като подарък тефтер-календар, който беше по-скоро албум със снимки и информация за интересни места в България. Още в началните страници, които разлистих, попаднах на обещаващо и интригуващо място – средновековната църквица в село Чуковец, Радомирско. Един поглед ми беше достатъчен, за да включа това място в плановете за посещение. Бързо! Скоро! Задължително!
Да, не беше най-подходящото за разходки време – началото на януари, разгарът на зимата, но не ни се искаше да чакаме топлите дни. Дочакахме само уикенда и хукнахме. Беше интересно – хем видяхме зимни пейзажи, хем се докоснахме до стари светини.
При подготовката на тази разходка около София попаднахме на още няколко интересни стари църкви в района и решихме да ги включим в маршрута. Посетихме доста от тях, а за другите, за съжаление, не остана време. Но то не се губи – по един или друг повод ще посетим и останалите.
Статията е посветена на средновековната църква в село Чуковец и на други 3 старинни църкви – все интересни забележителности около София. Ако си падате по старини и се чудите какво да посетите в лошо време, информацията по-долу ще ви бъде полезна.
Средновековната църква Свети Никола Летни в село Чуковец
Бях много впечатлена от църквата. Още външната стена ме грабна с богатите си стенописи. Оставих си ги за после – на спокойствие. Не че някой ме гонеше, но нямах търпение да видя как е вътре в храма. Влязохме. Беше сумрачно, но все пак виждахме пищните стенописи или поне това, което беше останало… не беше никак малко. Освен това, иконостасът беше подновен. На масата пред него имаше свеж букет, свещи и чаши с останки от вино, което говореше за скорошни посещения.
С какво е интересна църквата
Въз основа на своята архитектура, църквата е датирана от 16-17 век, като първоначално тя е била с доста по-малки размери от сегашните и е била вкопана в земята, както са били църквите от онова време. За сравнение, долу-горе от същото време са повечето църкви в Арбанаси.
Както се вижда от надписа над един от входовете, църквата е била обновена през 1842 г. и изографисана през 1865 г. Пак от надписа личи, че по това време тя се е казвала Света Троица. Освен стенописите от 1865 г., в абсидата личат останки от средновековните стенописи.
В архитектурно отношение, църквата е еднокорабна, едноабсидна с открит притвор. На второ ниво в западната част е изградена емпория.
От това което впоследствие прочетох, изографисването през 1865 г. е дело на майстори от Самоковската школа. Емпорията (женското отделение) и откритият притвор били изградени при обновяването на храма през 19-ти век.
След 1900 г. храмът е преименуван на Свети Николай Летни. В района на селото е имало и други стари църкви, но те са били разрушени от турците.
Църквата не е в добро състояние, явно е била занемарена, стената на абсидата е с много сериозно пропукване, но се вижда, че текат ремонти.
Истинско богатство е тази църква. Има нужда обаче, от още укрепване и реставрация и дано се намерят средства! Дано!
През месец август 2018 г. Министерството на културата започва производство по обявяване на църквата за архитектурно-строителна и културна ценност с национално значение.
Как се стига
Село Чуковец се намира на около 60 км югозападно от София и до него се стига за около 50 минути с кола, като на магистрала Струма трябва да хванете изхода за Долна Диканя и след това да се насочите към Гълъбник.
Самата църква е разположена на високо в западните покрайнини на селото, недалеч от мегдана. Като влезете в селото (ако идвате откъм Гълъбник) и стигнете центъра, погледнете към уличката леко наляво и ще видите камбанарията на църквата. С кола се стига много близо до самата църква. При крайните къщи трябва да оставите колата и последните метри да изминете пеша.
Църквата Св. Възнесение Господне в село Кондофрей
Това е село с много интересно и звучно име. Смята се, че името е византийско и е от времето на Второто българско царство. Селото има хилядолетна история, за което се съди по множеството останки от древни селища в района.
Село Кондофрей е разположено на два километра след Чуковец. Църквата се намира на главния път, на една пряка от центъра на селото. А точно на центъра, на следващата пряка се завива към следващите две села Долни Раковец и Стефаново.
Църквата е изградена през 1876 г., както се вижда от надписа на фасадата. Дълго време не е била в добро състояние, но преди няколко години е изцяло ремонтирана и обновена.
Самата църква беше заключена по време на нашата визита, но за утеха – поне влязохме в двора и поразгледахме. Всичко изглеждаше много добре – църквата беше видимо наскоро ремонтирана, дворът беше подреден, оградата – масивна.
Средновековната църква Св. Николай Чудотворец в село Долни Раковец
Църквичката се намира в центъра на селото в двора на старото училище. Знае се, че е много стара. Заради своята архитектура, се смята, че е строена през периода 15-17 век. По време на турското робство била разрушена. Църквата била възстановена през 1849 г. – времето на Българското възраждане.
И тази църква беше заключена, когато я посетихме, но външно изглеждаше много добре поддържана. Малка, ниска, вкопана в земята, като всички оцелели български църкви от този период – 16-17 век – скромни, но някак твърдо пазещи българщината.
До старата църква, малко горделиво се кипри новата. И тя носи името Свети Никола. Красива и сравнително обширна, с интересни колони при входа. Църквата е строена през периода 1927 – 1946 година и е заимствала архитектурата на катедралния храм „Св. Александър Невски“.
Църквата Свето Възнесение в село Стефаново, Радомирско
Село Стефаново е съседно с Долни Раковец. Да не се бърка с ловешкото село Стефаново и архитектурния резерват Старо Стефаново.
Църквата – масивна и каменна, се намира на възвишение на главния път в центъра на селото. Била изградена през 1879 г. До църквата се издига масивна камбанария. По стара традиция, на връх храмовия празник Възнесение Господне (Спасовден) в двора на църквата местните правят курбан.
По време на нашето посещение църквата беше затворена, но успяхме да се разходим в двора и да я разгледаме отвън – интересна каменна църква със старинна архитектура. От любопитство, погледнах през прозорците на притвора, но помещението беше в ремонт. В наоса (основното помещение) не успях да надзърна, защото прозорците там бяха малки и на високо. Но дори и само отвън, църквата ми се видя внушителна. Картината се допълваше с видимо подновената камбанария и църковната чешма, която беше замръзнала в този студен януарски ден.
На тръгване срещнахме един човек от селото, който ни обясни, че църквата отдавна е за ремонт и с обещание за ремонт от местната власт. Беше му мъчно на човека, че храмът не действа и че животът в селото малко по малко замира. А са били някога добри времена …
След Стефаново се насочихме към Старо село и тамошната стара църква, за която бяхме прочели, че била построена през 1761 г. и че била една от най-старите църкви в района. За съжаление, не успяхме да я видим дори отвън – беше в двора на по-новата църква в Старо село, който се оказа с висок стобор и заключен от всякъде. Е, поне разлаяхме кучетата в селото …
В заключение
В района има още няколко стари църкви, които си бяхме набелязали, но времето в този мразовит и много кратък януарски ден не ни позволи да видим – просто, не стигна. Ще има и втори опит.
Интересно е да се разходиш покрай такива свети места от стари времена. Жалко, че в повечето църкви не успяхме да влезем, макар да беше голям църковен празник – Йордановден.
