До Темския манастир и водопадите в дефилето на река Темска

Пролет. Време за водопади.

За протокола, все още не беше пролет, когато посетихме Темския манастир в Западните покрайнини, заедно с няколкото водопада покрай него. Беше началото на март и тя, пролетта, се задаваше, а зимата с нежелание някак тромаво се оттегляше.

Темски манастир

Темският манастир

Като всяка света обител, Темският манастир „Свети Георги“ е разположен на много живописно място – в дефилето на река Темска. Самият манастир е много приятно място – с подредения си двор, скромните, но добре поддържани сгради и най-вече със старинната си средновековна църква.

За съжаление, не мога да ви покажа църквата отвътре, защото свещеникът в манастира не ни позволи да снимаме. Той беше студено любезен и не особено дружелюбен. Това, обаче, ни най-малко успя да засенчи за нас красотата на манастира. Били сме посрещани и къде, къде по-студено (дори леко враждебно) тук в настояща България.

Къде се намира и как се стига

Темският манастир се намира в днешна Сърбия, в дефилето на река Темска, на около 16 километра северно от Пирот и на 104 километра северозападно от София, които се изминават за по-малко от два часа, без да се брои „висенето“ по границата (ако се случи).

За да стигнете до него от Пирот, поемате в северна посока. Влизате в село Темска и в него се отклонявате за манастира нагоре към планината. Има табелки за светата обител.

Пред портите на Темския манастир

До манастира се стига с лека кола.

Накратко за манастира

Манастирският храм „Св. Георги“ е издигнат през 14-ти век от братята Йоан и Константин Драгаш (Деяновичи), феодална династия, управлявала Велбъждското деспотство през втората половина на 14-ти век. Според някои историографи династията е българска, според други – сръбска. Братята са синове на деспот Деян Драгаш (от там и Деяновичи), който е ктитор на Земенския манастир.

Храмът е построен върху по-стара църква от 11-ти век. Състои се от притвор и наос с три апсиди. Изписан е основно на два етапа – през 1576 г. и през 1654 г.

Темският манастир

Манастирът е бил мъжки. По време на турското робство Темският манастир неколкократно е бил рушен и впоследствие възстановяван. През 18-ти век той се превръща в книжовно-просветен център с училище, в което се обучават деца от целия регион.

Имената на няколко домакина на манастира са достигнали до нас:

• игумен Захарий, под чието управление манастирският храм е изписан първоначално;
• игумен Симеон, при когото е второто изписване;
• игумен Партений Темски, родом от село Темско и замонашил се в манастир Ксенофон в Света гора. Партений поема управлението на Темския манастир в края на 17-ти век до смъртта си през 1725-1726 година. По негово време се построява водопровод и чешма пред манастирската църква, поправена е самата църква и килиите на монасите. Преди да се завърне в родния си край, монах Партений е живял известно време в Илиянския манастир, част от Софийската Мала Света гора.
• игумен Кирил Живкович, родом от Пирот, който през 1764 г. съставя известният Темски ръкопис – сборник с 34 слова под заглавие: „Из душевного обреда в’ неделных днех слова избрана. На прости язык болгарскій“. Основата на езика на ръкописа е българска и църковнославянска с руски и сръбски влияния. Днес Темският ръкопис се пази в Библиотеката на Матица сръбска – най-старото научно, книжовно и културно дружество в Сърбия в Нови Сад.

През 1870 година, както е известно, със султански ферман е учредена Българската екзархия. От тогава до 1878 година Темският манастир е под нейното управление. След Освобождението, за съжаление, манастирът минава към Сръбската православна църква. От 1924 година до днес е женски манастир.

В Темския манастир

Тежка е съдбата на района около Пирот и Темския манастир след Осовбождението. Районът много често сменя държавата, която го контролира – ту България, ту Сърбия.

Според клаузите на Санстефанския договор, Пирот е включен в състава на Българското княжество, но сръбските войски остават в града и контролират района. Според Берлинския договор от 1878 г. Района на Пирот минава в пределите на Сърбия. По това време голяма част от населението му се изселва в съседния Цариброд (днешен Димитровград), останал в България по онова време.

След това има няколко краткотрайни периода в Новата история, през които България  временно си връща контрола върху района около Пирот:

• за около месец по време на Сръбско-българската война през 1885 г. след знаменитата българска победа при Пирот на 15 ноември до Пиротското споразумение през декември същата година;
• по време на Първата световна война (1915– 1918) градът е в пределите на обединена България;
• по време на Втората световна война, след разгрома на Югославия от Германия през април 1941 година Западните покрайнини, включително и районът на Пирот, са присъединени към България за административно управление до края на войната.

След Втората Световна война този район окончателно е откъснат от България.

Водопадите покрай Темския манастир

Ние видяхме три водопада в района на Темския манастир, всичките лесно достъпни. И трите бяха в силата си по време на нашето мартенско посещение. В следващите редове ще ви разкажа подробно къде се намират. Ако и вие искате да им се порадвате, вървете през пролетта или след обилни дъждове. Иначе рискувате да ги „хванете“ доста „мижави“.

Първи Темски водопад

Първият водопад е преди манастира – точно преди последния завой към манастира. Водите му се стичат вдясно от шосето. Когато ние го посетихме, водопадът бушуваше с пълна сила и миеше дори шосето.

Първият Темски водопад в цял ръст

Долу от шосето водопадът на места игриво крие някои свои части зад скалната маса, за да се докара още по-загадъчен и интересен.

Къщичката до водопада

До шосето има малка декоративна къщичка, от която започва кратка пътечка, която стига до средната част на водопада.

Средната част на водопада

Втори Темски водопад: Буковачки До

Вторият водопад се намира на около километър след Темския манастир, оглеждайте за него вдясно от шосето. Той е на малка река-приток на река Темска и се казва Буковачки До.

Втори Темски водопад

От трите водопада, според мен, този е най-живописен.

Втори Темски водопад

Трети Темски водопад

Той е най-високият от трите, но за жалост, изобщо не е фотогеничен. Спуска се от билото на висок склон на левия бряг на река Темска. За да го видите, тръгнете по шосето покрай реката нагоре от манастира и на около 2 километра се оглеждайте за отбивка в ляво от шосето, в началото на която има указателна табелка към място за отдих „HE. TEMAC“. Там покрай табелката има удобно място за паркиране, но може да слезете и с кола надолу.

Трети Темски водопад

Падащите води по отсрещния склон се виждат отдалеч. Може да слезете долу край реката и да минете по моста, за да приближите водопада, но там картината не изглежда много добре – има някаква беседка и боклуци … отдалеч си е по-приятно за гледане в този случай.

И още

На връщане към България влязохме в Пирот и се разходихме около крепостта. Тя беше затворена, но я обиколихме от всички страни и добихме представа, още повече, че не беше голяма. Приличаше на крепостта Баба Вида в умален размер.

За повече места в Пирот и наоколо не ни остана време, но си набелязахме няколко – Погановският и Суковският манастири, Княжевац и още 1-2 водопада. Ако и вие се интересувате от Пирот и манастирите, препоръчвам ви да прочетете изчерпателната статия за тези места на Мими и Андрей: До Пирот и обратно.

В заключение, Темският манастир е старинно и много интересно място, бивша българска света обител с няколко водопада под ръка.