До Темския манастир и водопадите в дефилето на река Темска

Пролет. Време за водопади.

За протокола, все още не беше пролет, когато посетихме Темския манастир в Западните покрайнини, заедно с няколкото водопада покрай него. Беше началото на март и тя, пролетта, се задаваше, а зимата с нежелание някак тромаво се оттегляше.

Темски манастир

Темски манастир

Темският манастир

Като всяка света обител, Темският манастир „Свети Георги“ е разположен на много живописно място – в дефилето на река Темска. Самият манастир е много приятно място – с подредения си двор, скромните, но добре поддържани сгради и най-вече със старинната си средновековна църква.

За съжаление, не мога да ви покажа църквата отвътре, защото свещеникът в манастира не ни позволи да снимаме. Той беше студено любезен и не особено дружелюбен. Това, обаче, ни най-малко успя да засенчи за нас красотата на манастира. Били сме посрещани и къде, къде по-студено (дори леко враждебно) тук в настояща България.

Къде се намира и как се стига

Темският манастир се намира в днешна Сърбия, в дефилето на река Темска, на около 16 километра северно от Пирот и на 104 километра северозападно от София, които се изминават за по-малко от два часа, без да се брои „висенето“ по границата (ако се случи).

За да стигнете до него от Пирот, поемате в северна посока. Влизате в село Темска и в него се отклонявате за манастира нагоре към планината. Има табелки за светата обител.

Пред портите на Темския манастир

Пред портите на Темския манастир

До манастира се стига с лека кола.

Накратко за манастира

Манастирският храм „Св. Георги“ е издигнат през 14-ти век от братята Йоан и Константин Драгаш (Деяновичи), феодална династия, управлявала Велбъждското деспотство през втората половина на 14-ти век. Според някои историографи династията е българска, според други – сръбска. Братята са синове на деспот Деян Драгаш (от там и Деяновичи), който е ктитор на Земенския манастир.

Храмът е построен върху по-стара църква от 11-ти век. Състои се от притвор и наос с три апсиди. Изписан е основно на два етапа – през 1576 г. и през 1654 г.

Темският манастир

Темският манастир

Манастирът е бил мъжки. По време на турското робство Темският манастир неколкократно е бил рушен и впоследствие възстановяван. През 18-ти век той се превръща в книжовно-просветен център с училище, в което се обучават деца от целия регион.

Имената на няколко домакина на манастира са достигнали до нас:

  • игумен Захарий, под чието управление манастирският храм е изписан първоначално;
  • игумен Симеон, при когото е второто изписване;
  • игумен Партений Темски, родом от село Темско и замонашил се в манастир Ксенофон в Света гора. Партений поема управлението на Темския манастир в края на 17-ти век до смъртта си през 1725-1726 година. По негово време се построява водопровод и чешма пред манастирската църква, поправена е самата църква и килиите на монасите. Преди да се завърне в родния си край, монах Партений е живял известно време в Илиянския манастир, част от Софийската Мала Света гора.
  • игумен Кирил Живкович, родом от Пирот, който през 1764 г. съставя известният Темски ръкопис – сборник с 34 слова под заглавие: „Из душевного обреда в’ неделных днех слова избрана. На прости язык болгарскій“. Основата на езика на ръкописа е българска и църковнославянска с руски и сръбски влияния. Днес Темският ръкопис се пази в Библиотеката на Матица сръбска – най-старото научно, книжовно и културно дружество в Сърбия в Нови Сад.

През 1870 година, както е известно, със султански ферман е учредена Българската екзархия. От тогава до 1878 година Темският манастир е под нейното управление. След Освобождението, за съжаление, манастирът минава към Сръбската православна църква. От 1924 година до днес е женски манастир.

В Темския манастир

В Темския манастир

Тежка е съдбата на района около Пирот и Темския манастир след Осовбождението. Районът много често сменя държавата, която го контролира – ту България, ту Сърбия.

Според клаузите на Санстефанския договор, Пирот е включен в състава на Българското княжество, но сръбските войски остават в града и контролират района. Според Берлинския договор от 1878 г. Района на Пирот минава в пределите на Сърбия. По това време голяма част от населението му се изселва в съседния Цариброд (днешен Димитровград), останал в България по онова време.

След това има няколко краткотрайни периода в Новата история, през които България  временно си връща контрола върху района около Пирот:

  • за около месец по време на Сръбско-българската война през 1885 г. след знаменитата българска победа при Пирот на 15 ноември до Пиротското споразумение през декември същата година;
  • по време на Първата световна война (1915– 1918) градът е в пределите на обединена България;
  • по време на Втората световна война, след разгрома на Югославия от Германия през април 1941 година Западните покрайнини, включително и районът на Пирот, са присъединени към България за административно управление до края на войната.

След Втората Световна война този район окончателно е откъснат от България.

Водопадите покрай Темския манастир

Ние видяхме три водопада в района на Темския манастир, всичките лесно достъпни. И трите бяха в силата си по време на нашето мартенско посещение. В следващите редове ще ви разкажа подробно къде се намират. Ако и вие искате да им се порадвате, вървете през пролетта или след обилни дъждове. Иначе рискувате да ги „хванете“ доста „мижави“.

Първи Темски водопад

Първият водопад е преди манастира – точно преди последния завой към манастира. Водите му се стичат вдясно от шосето. Когато ние го посетихме, водопадът бушуваше с пълна сила и миеше дори шосето.

Първият Темски водопад в цял ръст

Първият Темски водопад в цял ръст

Долу от шосето водопадът на места игриво крие някои свои части зад скалната маса, за да се докара още по-загадъчен и интересен.

Къщичката до водопада

Къщичката до водопада

До шосето има малка декоративна къщичка, от която започва кратка пътечка, която стига до средната част на водопада.

Средната част на водопада

Средната част на водопада

Втори Темски водопад: Буковачки До

Вторият водопад се намира на около километър след Темския манастир, оглеждайте за него вдясно от шосето. Той е на малка река-приток на река Темска и се казва Буковачки До.

Втори Темски водопад

Втори Темски водопад

От трите водопада, според мен, този е най-живописен.

Втори Темски водопад

Втори Темски водопад

Трети Темски водопад

Той е най-високият от трите, но за жалост, изобщо не е фотогеничен. Спуска се от билото на висок склон на левия бряг на река Темска. За да го видите, тръгнете по шосето покрай реката нагоре от манастира и на около 2 километра се оглеждайте за отбивка в ляво от шосето, в началото на която има указателна табелка към място за отдих „HE. TEMAC“. Там покрай табелката има удобно място за паркиране, но може да слезете и с кола надолу.

Трети Темски водопад

Трети Темски водопад

Падащите води по отсрещния склон се виждат отдалеч. Може да слезете долу край реката и да минете по моста, за да приближите водопада, но там картината не изглежда много добре – има някаква беседка и боклуци … отдалеч си е по-приятно за гледане в този случай.

И още

На връщане към България влязохме в Пирот и се разходихме около крепостта. Тя беше затворена, но я обиколихме от всички страни и добихме представа, още повече, че не беше голяма. Приличаше на крепостта Баба Вида в умален размер.

За повече места в Пирот и наоколо не ни остана време, но си набелязахме няколко – Погановският и Суковският манастири, Княжевац и още 1-2 водопада. Ако и вие се интересувате от Пирот и манастирите, препоръчвам ви да прочетете изчерпателната статия за тези места на Мими и Андрей: До Пирот и обратно.

В заключение, Темският манастир е старинно и много интересно място, бивша българска света обител с няколко водопада под ръка.

Оценка на читателите: 4.7 / 5 (45 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!

Публикувано в водопади, на един ден от София, свят голям, Сърбия. Постоянна връзка.

4 отговора към До Темския манастир и водопадите в дефилето на река Темска

  1. Виктория каза:

    Г-жо Иванова, Слушах с голямо удоволствие Вашия разказ по радио “ Хоризонт “ за свети места и водопади, в близост до София. Потърсих блога Ви във фейсбук и отново бях много зарадвана от полезната информацията, която поднасяте в “ Друми в думи “ – ще я ползвам с благодарност към Вас. Позволявам си да внеса една корекция в текста Ви за Темския манастир. Написали сте, че има „руско и сръбско….“. Моля повярвайте на игумена, отец Партений, който пише, че е “ написано на прост български език „! Не знам дали знаете, че руснаците в момента използват старинен български език….
    Пожелавам Ви здраве, бодрост, хубави празници и все така да ни поднасяте информация за малко известни, но много красиви български места, каквото е и Темският манастир…
    Поздрави : Пандурова

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Виктория, благодаря Ви за хубавите думи, интересния коментар и полезната добавка към статията! Желая Ви здраве и светли празници!

  2. Надя каза:

    Здравейте, всъщност там има още няколко водопада – Пиля /Пилски/ – 64 метра, Малък и Голям Чунгулски водопад (40 м). Има и два малки – Крмолски водопади. До втория има уникално старо дърво , много живописно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *