След прекараните няколко дни там, Странджа несъмнено остави в нас дълбок отпечатък и ни заплени завинаги. Едно от най-интересните места покрай Малко Търново, които посетихме, беше светилището в местността Мишкова нива. Тази статия е посветена на него.

С какво е интересно светилището
Светилището в Мишкова нива е едно от най-старите древно-тракийски светилища в Странджа. Освен това, куполният храм, който е своеобразен център на светилището е уникален в архитектурно отношение и по думите на проф. Петър Делев, един от главните изследователи на светилището, „няма преки аналогии и се нарежда сред важните паметници на гробничното строителство в Тракия през римската императорска епоха“.
Как се стига до местността Мишкова нива
Местността Мишкова нива се намира на около 4 километра югозападно от Малко Търново, зад граничните ограждения. До мястото се стига с лека кола по ново изграден асфалтов път. От Малко Търново тръгвате в посока границата с Турция и на около километър след градчето е отбивката вляво за светилището. Там на разклонението от главния път има указателна табелка за обекта. Карате още 3 километра след отбивката и стигате до светилището. Има обособено място за паркинг.
Имайте предвид, че преди да се отправите към Мишкова нива, трябва задължително да се отбиете в служба Гранична полиция и да се регистрирате там, защото светилището се намира след граничния кльон. Службата се намира в покрайнините на град Малко Търново на път за светилището.
Кратка информация за светилището
Светилището в Мишкова нива е описано за първи път от Карел Шкорпил. То се състои от куполен храм и могилен некропол. Освен това, тракийската крепост на връх Голямо градище и светилището на Бастет в подножието на върха също се смятат за част от този култов комплекс.
За жалост, светилището е силно разрушено в резултат на многократни иманярски намеси.
Светилището в Мишкова нива е проучено през 1981-1983 г. в рамките на експедиция „Странджа“ под ръководството на Петър Делев, тогава асистент в Софийския университет, и проф. Александър Фол. По-късно, частични проучвания на обекта са правени през 2005 г. във връзка с изпълнението на проект на община Малко Търново за реставрация и опазване на гробницата. Тогава са направени и частични реставрации на камерата и дромоса на гробницата и общо оформяне на района около храма. За съжаление, набраните тогава средства не са достатъчни за цялостна реставрация, каквато няма и до момента. През 2014 г. Мишкова нива попада в списъка на 11-те най-застрашени паметници в Европа.

При първоначалното разкопаване на гробницата не са били намерени почти никакви археологически материали, затова датировката се основава главно на косвени съображения. Според информационната табела до светилището, култовият комплекс е бил използван между 5-ти – 3-ти век пр.Хр. до римската императорска епоха 2-3-ти век. Тогава, вероятно, е бил изграден и куполният храм.

От него са запазени част от подовата настилка, блокове от стените на дромоса (коридора) и камерата. Дромосът е дълъг 5,30 метра и широк 1,5 метра. Входът на дромоса е бил увенчан с каменен триъгълен фронтон с изобразени щит и копие между две човешки длани. Този фронтон понастоящем се пази в музея в Малко Търново. Камерата е кръгла и има диаметър 2,70 метра. И камерата, и дромосът са били засводени, което ясно личи от най-горните запазени каменни блокове от храма.

Около храма има два пръстена от каменни блокове – това са т.нар. крепиди. Крепидата е кръг от ниски каменни блокове, поставени с цел предотвратяване свличането на земната маса. Външната крепида има диаметър 23 метра (в различните споменавания има различни числа за този диаметър, аз използвам числото, дадено от проф. Петър Делев, ръководител на археологическите проучвания). Била е изградена от три реда огромни мраморни блокове и е имала обща височина 1,80 метра. Сега на място могат да се видят блоковете от най-долния ред, а на места – и от втория ред.
Градежите и на храма, и на крепидите са от големи и средно големи каменни блокове от местен мрамор.
Общият план на култовия комплекс може да се разгледа почти панорамно от изградената в близост площадка за наблюдение.

Съвет: Отделете си поне половин час за разглеждане на светилището, а ако решите да го изследвате по-подробно – и повече.

Нашето посещение до светилището
Най-интересният за мен обект от цялото светилище беше куполната гробница с дълъг дромос и кръгла куполна камера. По тези два компонента на храма направих асоциация с тракийската гробница в село Мезек.
Някъде по интернет прочетох, че в гробницата в Мишкова нива не са открити погребения и затова не е правилно да се нарича гробница, а храм. Това, че не са намерени останки от погребения се потвърди и от една статия, на която попаднах случайно, чийто автор е самият проф. Петър Делев, ръководил археологическите проучвания на обекта, според който в местността Мишкова нива не са намерени почти никакви археологически материали.
Все пак, въпреки споровете в терминологията и в точната датировка на светилището, едно е ясно – че мястото е било свещено за траките, строено е от тях, а в наши дни е един от най-значимите паметници на тракийската култова архитектура.
Какво още да видим
Много близо до светилището се намира връх Голямо градище – най-високият в българската част на Странджа, в чието подножие се намират останките на тракийска крепост, все още непроучена. Малко по-надолу от върха е и предполагаемата гробница на египетската богиня Бастет.
На няколко километра от Мишкова нива е местността Пропада, съхранила и до днес древен тракийски некропол. Попадала съм на информация, че некрополът в Пропада и култовия комплекс в Мишкова нива са свързани. Заключенията ще оставя на специалистите. За всички останали ще кажа, че районът е много интересен и загадъчен. Аз лично, изпитвам някаква гордост и страхопочитание, когато имам възможност да се допра до такива старини.