Август. Жега. Петък 13-ти. Отседнали в Габрово, решихме, че няма как да има по-подходящо място за разхлаждане от гъстите сенки на Балкана и приятните повеи по билата му.
Тъй като съвсем скоро се бяхме изкачвали до връх Шипка пеша, този път се насочихме към Узана с идеята да видим Географския център на България и да се разходим до близкия връх Исполин. Получи се чудесно преживяване.
Местност Узана
Местността Узана е най-широката билна поляна в Стара планина. Тя е обгърната от вековни букови гори, на места понадигната от хълмчета и прорязана от множество пътеки и пътища. Площта ѝ е около 3000 декара.
Разположена е в сърцето на България в западната част на Шипченския дял на Средна Стара планина. Отстоянието от Габрово е около 22 километра в посока югозапад. До Узана се стига по лъкатушещ асфалтов път. Изходът за Узана е при квартал Смирненски. В града има добри указателни табели.
Местността е със статут на курортен комплекс и предлага чудесни възможности за туризъм и отдих както лете, така и през зимата.
Географският център на България
Една от интересните точки в Узана е Географският център на България. Следната информация за Географския център цитирам от сайта на Българския туристически съюз.
„През 1991 г. редакторът на в-к Поглед Евгени Станчев лансира идеята за намирането на географски център на България. Откликват учени от БАН начело с проф. д-р Младен Младеновски, които се заемат с работата. Изчисленията са направени с точност до 10 метра по шест математически метода, тъй като територията на страната ни не е правилна геометрична фигура, за да се пресекат диагоналите и да се намери пресечната им точка.“
Координати на Географския център на България : 42.766111, 25.238333.
На мястото е поставен интересен знак с формата на островърх равнобедрен триъгълник, оцветен в националния трибагреник. От върха на триъгълника се спуска отвес – махало. Мястото е с чудесен фон – връх Исполин, нашата следваща цел.
В инициативата „100 национални туристически обекта“ Географският център на България е под номер 19.
С кола се стига съвсем близо до Географския център. В близост има изграден семеен хотел със същото име. Когато стигнете в местност Узана, оглеждайте се за съответната указателна табелка.
Изкачване на връх Исполин – леко и приятно
Нашата разходка на този петък 13-ти по план продължи с връх Исполин, висок 1524 метра, издигащ се южно от Географския център на България .
Отправна точка на маршрута към връх Исполин е хижа Узана или едноименния хотел малко по-нагоре от нея. И до двата обекта има удобни за паркиране места.
- Координати на хижа Узана: 42.750912, 25.238801;
- Координати на пътеката в близост до хотела: 42.750481, 25.240446;
- Координати на върха: 42.738621, 25.252130.
Маршрутът до връх Исполин над хижа Узана е сравнително лек и много приятен и се изминава за около един час. Макар и кратък, той може да се раздели на два ясно отличими етапа:
- хижа Узана – поляна в подножието на върха: 30 минути;
- поляна – връх Исполин: 30 минути.
Първият етап е изцяло в гора. Върви се по черен коларски път. Следва се зелена маркировка. Долу горе след 15-20 минути ходене се стига до сечище, след което започва стръмен участък, който обаче се оказва доста кратък. След него пътеката излиза на поляната в подножието на върха.
В началото на поляната е изграден малък заслон и амфитеатрална платформа с пейки, чието предназначение за мен си остана неразгадано.
На поляната се включва пътека с жълта маркировка и за кратко двете маркировки вървят заедно.
Когато ние минахме по маршрута, на тази обширна поляна кротко си пасяха стадо крави, много от които придружаваха малките си теленца.
От това място насетне започва вторият етап и гледките по маршрута. Продължава се през поляната. В нейния край пътеката завива леко надясно и подсича върха.
Изкачва се до близката седловина между Голям и Малък Исполин (съседният малко по-нисък връх). На седловината пътеката прави остър завой наляво и по билото плавно се изкачва до връх (Голям) Исполин.
На споменатия остър завой двете маркировки се разделят и към върха се следва жълтата маркировка.
Преди да се стигне седловината от пътя се отделят няколко стръмни и по-директни пътеки към върха. Ние слязохме по една от тях. На седловината освен гледките назад се откриват и гледки напред към Казанлък и Розовата долина.
От билото към върха чудесно се виждат Шипка и Бузлуджа, част от златните кубета на църквата „Рождество Христово“ до Шипка, малко синьо петно от язовир Копринка.
На самия връх се вижда и Габрово в далечината назад. Между седловината и връх Исполин се издига остър гол връх – връх Оструша.
В западна посока се извисява масивът Триглав, част от който е връх Голям Кадемлия – втори по височина в Балкана и този, под който тече моят любим водопад Кадемлийско пръскало.
Обратният път до хижа Узана се взема малко по-бързо, защото е само спускане.
Вижте и кратко видео от изкачването на връх Исполин.
Любопитен маршрут в района, който оставяме в плана занапред е по екопътека Узана.
Други интересни маршрути в Стара планина, за които съм писала:
- Етъра – Соколски манастир – връх Шипка;
- Беклемето – Козя стена – хижа Ехо;
- Рибарица – хижа Вежен – връх Вежен;
- хижа Кашана – връх Свищиплаз.
Изключително красив и лек маршрут, благодаря за препоръката. А за всички, които тръгват по него да отбележа – кравите по пътя към върха хич не са малко!!! Електропастир има само от едната страна, ръкохватка за откачане няма, т.е. трябва да се провирате под него, за да следвате маркировката и пътеката. Обиколен път няма. А животните са доста и пасат на самия връх Исполин. Плашат се от хора и за мен не бяха приятна компания. Но…ако човек няма проблем да седят на пътя му, е изключително красиво и гледките си заслужават:)