Узунджовската църква край Хасково: от джамия в християнски храм

Както винаги, времето бързо лети с ежедневните радости, проблеми и нови предизвикателства, но напоследък нерядко мислите ми се връщат отново и отново към онзи прекрасен и богат на приключения и посетени места уикенд, прекаран от нас неотдавна в село Мезек и околностите. Този път ще ви разкажа за Узунджовската църква „Успение Богородично“ – най-голямата селска църква в България. Посетихме я на връщане от Мезек към София.

За първи път виждах църква, която преди това е била джамия. Преди време ходихме в Истанбул и там посетихме църквата „Света София“, превърната от християнски храм в джамия. Узунджовската църква обаче, е пример за обратното превъплъщение. Да, не е било лесно това превъплъщение, не е станало отведнъж, хората са имали известни скрупули и не са приели идеята леко, но поради ред причини това превъплъщение все пак се е случило.

Тази църква, според мен, е една от най-интересните и чудати забележителности в района на Хасково.

Местоположение

Най-голямата селска църква у нас се намира в село Узунджово, на около 10 километра от Хасково. Ако идвате от Александрово, църквата се намира след мегдана на Узунджово, вдясно от главния път. Най-напред ще видите лъскавия купол на храма. Ако пък влизате в селото откъм Хасково, църквата се пада преди центъра на селото, вляво от главния път.

История

През 1500 година в Узунджово е построена християнска църква, посветена на Пресвета Богородица. През 1593 година тя е била разрушена и на нейно място е построена джамия. Тази джамия е била част от огромен кервансарай, т.е. район с място за хранене и преспиване на пътници и търговски кервани. Главният вход-арка към този кервансарай е запазен и до днес и може да се види в двора на църквата.

През 1906 година обаче, джамията и целият терен около нея са преотстъпени от Турция на България. Малко след това джамията е трансфромирана в християнска църква.

В миналото, самото село Узунджово е било център на най-големия панаир в пределите на Османската империя, който по времето на най-големия си разцвет е бил посещаван от над 50 000 души – внушителна цифра по онова време. Панаирът се е провеждал през септември и е осигурявал важен контакт на местното население с европейските търговци. За негов основоположник се смята Синан паша, великият везир на султан Мурад III.

Впечатления от Узунджовската църква

Макар и странна, или пък точно поради този факт, ще запомня Узунджовската църква с няколко неща:

• странната архитектура на храма – хем християнска църква, хем джамия;
• глаголицата на иконостаса. Иконостасът на Узунджовската църква е уникален поради своята обработка и поради своята символика. В него е отразена молитва, написана на първата азбука, създадена от братята-просветители Кирил и Методий – глаголицата;
• ДНК спиралите, символизиращи живота, изобразени в иконостата, точно под глаголицата;
• вертикалната икона с Тайната вечеря, заключена между двете ДНК спирали. В повечето църкви, иконата е хоризонтална;
• лалето в няколко екземпляра. В украсата на църквата има лалета на няколко места. Някои свързват тези лалета с майстор Лальо – българин, строил джамията, който искал да остави своя подпис под делото си. Друго тълкуване на лалето като украса е модата по това време в Османската империя, според която лалето е важен фрагмент в орнаментиката. Миналата есен посетихме Томбул джамия в Шумен, където лалето беше основният акцент от декорацията на джамията. Именно в това аз лично намирам връзка между двата обекта;
• акустиката – в църквата има невероятна акустика;
• увлекателния разказ на жената-домакин, която продаваше свещи и църковни сувенири.

При един от входовете има запазен надпис на арабски от времето, когато църквата е била джамия.

Особено впечатление ми направи също така и името на едно бистро в село Узунджово, намиращо се точно на мегдана –  „Иманярска среща“, което доста точно представя основния поминък на местното население.

В заключение

Други интересни места, намиращи се много близко до село Узунджово, са Александровската гробница (или по-точно музея до нея) и Светилището на нимфите край село Каснаково.