Тук искам да разкажа за един прекрасен излет до красивите Фотински водопади, част от чудесния уикенд, който наскоро прекарахме в района на Батак.
Пътят до село Фотиново
Пътеката за Фотинските водопади започва от центъра на село Фотиново – малко площадче пред кметството на селото. А самото село се намира на по-малко от 20 километра от Батак. На излизане от Батак в посока Пещера се продължава малко повече от 3 километра и след това се хваща отбивката вдясно. Има си пътна табела. Село Фотиново се намира на 16 километра след тази отбивка. Пътят е добър, но планински – с много завои, първо се изкачва, а след това се спуска. Затова не допуска кой знае какви високи скорости.
Преходът до Фотинските водопади
Както споменах по-горе, пътеката към водопадите започва от кметството надолу по стълбите. Трябва да се стигне до реката (Фотинска река). След това пътеката се движи по протежението на реката. Преходът до Фотинските водопади отнема около един час. Толкова долу-горе отнема и пътят наобратно (всъщност малко повече, тъй като на отиване се върви леко надолу, а на връщане е леко нагоре). Освен тези два часа, които отиват в ходене, трябва да се предвиди около час – час и половина за обикаляне около самите водопади, наслаждаване на гледките към тях, снимки …
Важно е да отбележа, че пътеката до водопадите е много приятна за ходене, поради чудесните планински картини които се откриват една след друга, звънкия ромон на реката, мириса на диви цветя и омайната песен на птичките. Освен това тя е доста широка. Също така има обособени няколко беседки за приятен отдих и презареждане на силите.
Все пак трябва да се има пред вид, че на места около самите водопади пътеката става малко (наистина немного!) екстремна, тъй като преминава по тесни и стръмни места, изкачва скали (повечето влажни и доста хлъзгави) и прекосява Фотинската река (това място, за щастие е тясно и има поставени големи камъни за стъпване).
Гледките по река Фотинска в района на Фотинските водопади
Една беседка, две стрелки и от там започва интересното.
Първият водопад – поема се по стръмната пътечка вдясно. Въпреки, че пътечката е облагородена (в последната й част има обособени стълби) слизането е доста интересно, тъй като пътеката е стръмна и доста кална от влагата, идваща от водопада. Ако наскоро са валели дъждове, човек направо потъва леко в калта. По тази причина най-долното стъпало на пътеката се оказа непостижима цел за нас. Но това не беше голяма драма, тъй като от там изгледът към водопада не беше най-добрия. Но пък точно там най-силно се усещаха свежите му пръски.
Най-добра гледка към първия Фотински водопад се открива на една издатина в дясно от началото на последните стълби (вж, снимката). Достигането до тази издатина е леко хард и трябва да се внимава, тъй като е тясно, стръмно и хлъзгаво, но все пак не е невъзможно. Гледката обаче си струва услилията.
Спускането по тази част от пътеката до водопада отнема десетина минути. Но там, около водопада времето спира. Не може да се предвиди колко ще му трябва на човек да се насити на красотата.
За да стигне до втория и третия водопад, човек трябва да се върне в началото на спускането към първия, при двете стрелки и да поеме по дясната пътека. Тя е много стръмна и доста по-дълга от първата пътека, което се усеща с най-голяма сила по пътя наобратно – при изкачването. Минава се по едно много приятно мостче над реката. След него пътеката свива леко вляво и малко след това се вижда третият по ред от каскадата Фотински водопад. Той е по-нисък от първия, но е с повече вода и по-мощен.
За да се озовете до подножието на този водопад, трябва да се преодолее един огромен камък-скала. Изкачването по камъка е интересно с елементи на лек алпинизъм, а спускането и пресичането на рекичката след това – още повече. Но не е толкова сложно – най-много да се цопне във водата. Освен това камъните, по които се минава много се хлъзгат поради влагата. Но пак да кажа – гледката си струва. А и пръските действат много разпускащо и освежаващо, те отмиват всякакъв стрес.
Малко по-нагоре от този водопад, по пътечката, е и вторият – най-мощен Фотински водопад. Неговите води се сипят като от тръба, а капките му стигат доста далеч.
Освен тази пътека, минаваща под двата водопада, има още една, започваща от мостчето и издигаща се нагоре, вдясно от водопадите. В горната част на тази пътека могат да се видят и трите Фотински водопади едновременно. Страхотно! На човек не му се тръгва и трудно се отърсва от магията на това място. По камъните и в храстите щъкат много гущери, а птичките много приятно допълват тътена на падащата вода.
Пътят наобратно е малко по-бавен предвид изкачването.
Накратко – походът до Фотинските водопади беше за мен страхотно изживяване, съчетаващо движение, изкачване и пускане, на места леко екстремно, прекрасна природа и забележителности. Препоръчвам ви го!
Ходих до Фотинските водопади през месец март 2015 г. Това което ми направи впечатление е следното:
– Десетки паднали като кибритени клечки дървета, които на практика блокираха пътя от с. Фотиново до водопадите, и чието разчистване вероятно ще отнеме значително време и усилия. В село Фотиново по това време нямаха ток от 20 дена (според думи на местен), така че се съмнявам че това ще бъде приоритетна задача на местните в близко бъдеще.
– Замърсена с битови отпадъци река и околност около самите водопади. Тук положението със замърсяването е по-добро отколкото при Новомахаленската река (в близост до пещера Снежанка и село Нова Махала), където мириса на отпадъци се усещаше от разстояние (месец май, 2014 г.).
– Част от пътя до водопадите се беше превърнал в малка река поради голямото количество мокър сняг и вероятно поради липсата на достатъчно места предвидени за оттичане на потоците.
– Бетонните основи на една от беседките са изровени от водата и това може да я направи нестабилна (опасна за престой). Останалите 2-3 беседки изглеждат незасегнати.
– Малко боклук в самите беседки. Някои хора вероятно няма да придобият елементарна туристическа култура, така че ще се наложи беседките да се чистят по-често.
През лятото и есента водопадите изглеждат по-красиви. Тогава природата замаскирва донякъде замърсяването и разсейва посетителя.
Преди 10 дни бяхме на Цигов чарк и от там решихме да посетим Фотинските водопади.Пътеките към тях не са обезопасени,не се знае къде са отишли 32 хил лева,отпуснати и усвоени за ремонт и обезопасяване на водопадите.Там си счупих и глезена,вследствие, на което претърпях операция и два месеца ще съм на легло.
Подгответе се с високи обувки за разходка там.
Доста труден преход който изминахме на 06.07.15 ,пътя стръмен и плъзгав опасен за деца,а беседките пълни с отпадъци ,но за сметка на това водопадите си заслужават да се видят.
Отидохме до 2-ри и 3-ти водопад на 18.08.2015 със съпругата ми и двете ни деца. За 1-ви не остана време… Няма кой знае каква екстремност в този маршрут – всъщност това е горски път, използван редовно за извозване на дървен материал, от който слизат стръмни пътеки към водопадите. По пътеките наистина трябва да се внимава, удобни обувки с грайфер са силно препоръчителни. Сухото време прави прехода доста по-лесен. Красиво място, заслужава си да се види.
Абе защо пишете за тез водопади??? Ще стане същата изгъзица като Крушунските водопади!!! Сулю и пулю ще почнат да строят кафената, за да посрещат пишман туристите.
И лека по-лека някак неусетно мястото ще изгуби своята магия.
Благодаря Ви за отзива, но не мисля, че ще стане точно така. До Крушунските водопади се стига с кола, докато Фотинските са доста „по-забутани“ и до тях има 1 час преход. Но като цяло и аз съм на мнение, че не бива кебапчето да измества природата.
И как ва е ползата от тях ако останат незабелязани? Да строят,все тая има още много!
До Борислав:
И ако не се пише за дадена забележителност как хората да разберат за нея ? много заблуден тип
Здравейте, Ели!
Поредната чудесна Ваша статия, която прочитам и споделям изцяло мнението Ви за Фотинските водопади.
Била съм три пъти там: през лятото и есента на 2014 и през пролетта на 2016 година и трите пъти изживяването
беше прекрасно. Скоро попаднах на Вашия блог, докато търсех информация за Странджа, след това за вила Армира
и бях очарована от изчерпателната информация и невероятния снимков материал. Сърдечно Ви благодаря, ставам
Ваш редовен по/читател:-)))
Благодаря още веднъж!
Опитахме се да стигнем то там, извървяхме трите километра път, но стръмният път до Водопад 1 беше необезопасен и не рискувахме. Твърде разочароващ факт, водопадите са много посещавани, а не се поддържа пътят до тях. Не мисля, че туристически обувки с грайфер ще помогнат. Жалко…
Посетихме водопадите преди месец-в средата на юли. До началото на „Пътеката към водопадите“-пътят не е затрудняващ и за по-мързеливите е възможно да стигнат с високо проходим автомобил. Но след това започва 250 м спускане. Ето това спускане може да е проблем и „препъникамък“ Поставените преди години обезопасявания и помощни парапети вече липсват. Закачливите табелки „трудното започва“, „ти си герой“, „още малко“ почти не личат. Опитите на ентусиастите да поставят камъни и оформят стъпала са вече в миналото, НО …. Щом майка с малки деца в „кенгуру“ успяват – заслужава си и не е толкова трудно.
Колкото до усвоените пари-;) ами наистина са усвоени. Но пък пътят към Фотиново е невероятен. Толкова много отбивки с планински чешми и беседки не съм виждала на такова малко разстояние. И толкова чисто, че и прословутите алпийци могат да завидят. Благословени сме с толкова много вода, която не умеем да използваме по най-добрият и за нас и за природата начин.
Благодаря Ви за споделеното и актуалната информация!
Бяхме със съпругата и невръстния ни 5 годишен син за 3 март 2020, но пристигнахме на водопадите при свечеряване и се наложи да се прибираме обратно пеша 4 км. в непрогледна тъмница под звуците на една мрънкаща дива котка, която ни съпровождаще чак до селото и нещо си мелеше по адрес на всички мъже. Но като изключим това гледката към водопад 1 ще я запомним като хубава още повече, че е първия водопад, който сме виждали някога. Няколко месеца по-рано опитахме да посетим и Крушенските водопади, но пак пристигнахме още късно през нощта, че чак не ги намерихме и тази същата котка пак мърмореше нещо. За Кара Дере и други дето сме ходили да видим и се пристигали по нощите и нищо не сме разбрали даже няма и да говоря повече. Абе Шантавели.
Важното е, че сте останали с добри впечатления!
НЕ се препоръчва за нетренирани хора и/или малки деца. На някой места е много опасно, демек – подхлъзваш са – падаш – чупиш си нещо или по-лошо. Или детето ти което е малко и/или нетренирано , и на което не можеш да помогнеш защото е много тясно и буквално физически не можете да минете заедно може да се подхлъзне докато минава по една педя пътека от едната страна на която има пропаст надолу 3-4 метра и камъни, да падне отна камъните и … . На ключовите и много опасни места няма направено нещо което да помогне да преминеш участъка. Ние оцеляхме, но никога повече няма да мина оттам за да видя една вода как пада.
А да, водопада не е нещо особенно, просто вода пада, не слушайте хората които ге прехвалят. Нито е нещо романтично, нито е нещо интересно.
Аа – и пътят от последният паркинг до водопада е повече от 2 километра; гаден път, трябва да внимаваш за всяка една стъпка къде стъпваш защото саоголени камъни. Нищо особенно по пътят, няма някаква екзотична растителност. По пътя постоянно минаваха джипове, и трябваше да се пазим от тях. Тясно, няма къде да поседнеш да почиваш, камънаци и прах. Но може би по-опсаното бяха мотористите, които минаваха с много голяма скорост без изобщо да се съобразяват че имаме малки деца които не могат да се пазят, и като ги чуехме трябваше да викаме като откачени и да тичаме да държим децата.
Не бих се върнал на това място никога повече.
ВНИМАНИЕ! Преди два дни бях на Фотинските водопади. Първия водопад е практически недостъпен в момента. Имало е дървена ограда, но сега е паднала, няма я. Съответно пътечката към него е направо смъртоносна- няма за къде човек да се хване и ако се опита да слезе надолу, има много сериозна опасност да се подхлъзне и да падне в пропастта! В същото време табелката „Към 1-ви водопад“ подвеждащо си стои и човек лесно се подлъгва да пробва надолу, мислейки си, че щом има табелка, значи „всичко е наред“, и за да види водопада, трябва да слезе много ниско (ако изобщо успее без да се подхлъзне и да падне в пропастта!), откъдето да не може да изпълзи нагоре! Затова- не се опитвайте да слизате по пътечката към 1-ви водопад, ако видите, че на стръмнината не са сложили нещо ново за осигуряване- било нова ограда със стълби (както е било преди), или поне въже!
Благодаря за отзива и актуалната информация!
На 19.08.2023 отидохме до водопадите. Сухо време и почти 30 градуса.Успяхме да стигнем само до водопад 2 и 3, стръмничко спускане, но успяхме.Уникална крастота, направихме прекрасни снимки на камъните срещу водопада. Опитахме се да се спуснем до Водопад 1, бяхме с маратонки, а не с планинарски обувки и стигнахме само до средата. Надолу спускането беше адски стръмно, видяхме синьо въже пуснато във финалната отсечка, но не рискувахме и се върнахме, защото ни предстояха Бекови скали и Червената скала.
По пътя до водопадите от село Фотиново има 3 много хубави големи беседки и може голяма група да седне и да хапне.
Дано скоро някой обезопаси по-добре спускането къ Водопад 1…ако не ще вземем по-добри обувки и пак ще се пробваме. Заслужава си.
Здравейте, Мариана, много благодаря за споделената актуална информация! За съжаление, лошата или никаква поддръжка на много от екопътеките в България е правило, а не изключение.
Нямам търпение да посетя! Заинтригувахте ме и със статията и с мненията.
Благодаря! Пожелавам Ви да отидете скоро!
1.Една лека неточност в статията – „Първият водопад – поема се по стръмната пътечка вдясно.“, както се вижда от снимката с двете стрелки, първият е наляво.
2. Малко допълнителна информация – тъй като в селото нямало кафе-автомат, добре е да се знае, че в края на стълбите, от които се тръгва, има минимаркет, където има кафе, напитки и хранителни стоки. В механата на площада правят кафе, но е 2 лв, все пак е заведение…