Хераклея Синтика е значим античен град, развил се в областта Синтика по долината на река Струма. Неговите останки са солидни и се намират близо до град Петрич.
Много рядко се случва да посетя два пъти едно и също място в рамките само на 5-6 месеца. Хераклея Синтика си го заслужаваше. По време и на двете ни обиколки там не спрях да се възхищавам от мащаба и значимостта на мястото и от видяното.
Тази статия ми беше много трудна за писане. Пиша я още от първата ни визита през миналия юни. Този път проблемът не беше липсата на информация. Точно обратното. Напоследък много е писано по въпроса и човек се изгубва в морето от новини и прес съобщения. По-долу се опитах да направя сбит обзор на най-важното за Хераклея Синтика, което се знае към момента, хронология на проучванията и какво може да се види намясто. Разглеждам обекта от гледна точка на туристическия интерес и в края на статията ще ви предложа и други места в района, с които може да се комбинира.
Останките от древния град попадат в южното подножие на планината Кожух, съвсем близо до Рупите, недалеч от Петрич. Снимките са от двете ни ходения в района – пролетни и зимни.
Съдържание на статията
- Информация за Хераклея Синтика
- Проучвания
- Какво може да се види на място
- Къде се намира и как се стига
- Други интересни места наблизо
Информация за Хераклея Синтика
Хераклея Синтика (позната и като Хераклея Стримонска) е голям античен град, развил се в областта Синтика по средното течение на река Струма. Името на областта идва от населявалите я траки от племето синти. Те обитавали земите между източните склонове на Огражден и Малешевска планина, на север до Кресненското дефиле, на изток до река Струма и на юг до Беласица. В миналото река Струма била наричана Стримон.
Синтите се споменават за първи път от Омир в „Илиада“ и „Одисея“. Те спасили бога на ковачите и огъня Хефест, който бил изхвърлен от Олимп от майка си Хера и паднал на остров Лемнос. Не може да се каже със сигурност дали това са същите синти, които векове по-късно обитават земите по поречието на Струма.
Първите исторически сведения за стримонските синти дава древногръцкия историк и военачалник Тукидид при описанието на похода на одриския цар Ситалк към Македония в 429 г. пр.Хр. Тукидид споменава, че тракийската войска достига необитаемата планина Кернике, като отляво са синти и меди, а отдясно пеони.
Според едно от информационните табла в археологическия обект, Хераклея Синтика съществувала в продължение на близо 1000 години – от IV в. пр. Хр. до VI в. Градът бил основан от Филип ІІ (бащата на Александър Велики) в периода 356-339 г. пр. Хр. Той провеждал целенасочена политика за укрепване на древната македонска държава, създавайки нови селища със смесено население, особено в граничните райони. Така освен траки в Хераклея живеели македони, гърци и други по-малки групи заселници.
Според някои изследователи градът първоначално носел името Синтике или Синтия. В средата на ІV в. пр. Хр. синтите вече били част от Антична Македония, чиято източна граница се простирала до река Стримон. Македонците преименували града на Хераклея в чест на древногръцкия герой Херакъл. Последният бил особено почитан от тях, защото се смятало, че основателят на държавата им Каран от династията Аргеади бил потомък на героя (Филип и Александър Македонски са от тази династия).
Хераклея Синтика постепенно се превърнал в голям градски център.
След завладяването на Древна Македония от Рим през 168 г. пр. Хр. (по това време република) Хераклея Синтика влиза в границите на римската държава, а малко по-късно става част от римската провинция Македония. По време на римския период градът запазил своя статут на важен стопански център. В него били сечени монети. Развивани били множество занаяти като каменоделство, металообработване, дървообработване, керамично производство.
Разцветът на Хераклея Синтика продължил до 388 г., когато бил разтърсен от силно земетресение и бил залят от голяма приливна вълна от близката река Струмешница. Разрушенията били огромни. През 425 г. градът бил разтърсен от друго земетресение с приливна вълна. В резултат от двете земетресения голяма част от населението се преселило в град Дезудава, днешен Сандански.
В началото на VІ в. при управлението на Юстиниан І са последните сведения за Хераклея Синтика.
По-подробна информация на достъпен език може да прочетете тук.
Проучвания на Хераклея Синтика
Първи сондажни проучвания на античното селище прави проф. Атанас Милчев през 1958 г. През 1979-1980 г. изследвания провежда българо-полска експедиция с название „Струма“ под ръководството на проф. д-р Мечислав Домарадски. През 80-те и 90-те години на XX век в рамките на няколко археологически сезона два от некрополите изследват Юлия Божинова и Димитър Топтанов. През всичките тези години обаче не се знае, че проучваните останки са от древния Хераклея Синтика.
Пробивът идва … с „помощта“ на иманярите. В края на януари 2002 г. историкът д-р Сотир Иванов от историческия музей в Петрич (по това време музеят е все още музейна сбирка, а Сотир Иванов – уредник, сега той е директор на музея) засякъл шестима души да копаят на хълма „Червените скали“ (там е разкрит един от некрополите на Хераклея Синтика). Първоначално помислил, че се занимават със земеделие – все пак в Петрич е доста по-топло по това време от годината, но заради тяхната агресивност се свързал с местното РПУ. След пристигане на полицията петима от мъжете се разбягали и останал само един, който бил с малък багер и ремарке. В ремаркето била натоварена масивна мраморна стела с надпис на латински език от 24 реда.
Думата стела е с гръцки произход и означава каменна или дървена плоча, обикновено надгробна или възпоменателна, с изписани имена, титли и съобщения за значителни събития или важни закони.
Повече информция за намирането на ценната каменна плоча може да прочетете тук в негово интервю за БТА.
Малко след намирането си надписът е разчетен от доц. д-р Георги Митрев, понастоящем ръководител на катедра „История и археология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Става въпрос за писмо на римския император Галерий (който между другото казано умира в Сердика през 311 г.) и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права. Откритата стела се оказва пряко свързана с изясняване на името и статута на проучваното край Рупите антично селище. Доц. Георги Митрев в свои публикации доказва убедително, че това е Хераклея Синтика.
Това откритие е особено ценно предвид статута на древния град. В районите на Средна Струма през римската епоха е имало три града с името Хераклея: Хераклея Линкестис до днешния северномакедонски град Битоля, Хераклея в днешна Северна Гърция (позната като Платамонска крепост) и Хераклея Синтика.
От 2007 година насам мястото е обект на редовни археологически проучвания от екип под ръководството на доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) и от Исторически музей в Петрич.
Какво може да се види на място
Руините от Хераклея Синтика са особено внушителни и очевидно още много има да излиза. Екскурзоводът, който беше на обекта при второто ни посещение ни разясни, че са разкрити 3 слоя останки – най-отдолу от македонския период и нагоре два от римската епоха. Когато бяхме там за първи път през пролетта, течаха проучвания и за наша радост археолозите се натъкнаха на някаква находка, доколкото разбрах – бронзова монета.
Първото нещо, което се набива на очи е огромният площад, наричан форум, с много нападали масивни колони. Площадът бил покрит с мозайка, но към момента, тя е консервирана с пясък, за да може да се запази.
Масивни канали около и под площада отвеждали отпадните води към реката. Проучванията показват, че форумът е бил на едно и също място през близо хилядолетното съществуване на града. Той бил разрушен в края на ІV век при опустошителното земетресение.
Северният край на площада завършва с редица от 15 помещения – магазини и църкви, като на 2-3 магазина се пада по едно религиозно помещение.
Помещение номер 11 било светилище на Немезида, древногръцка богиня на възмездието. Според таблото подобен храм е рядко срещан и с голяма научна стойност, единствен по нашите земи. В храма е намерена ценна находка – част от оброчна плочка с богинята Немезида стъпила върху легнала руса млада жена.
Богинят Немезида е сред най-древните и почитани богини през античността. Тя отговаряла за справедливото разпределение на благата сред хората и наказвала тези, нарушили закона. Според митологията Немезида подмамила Нарцис да се огледа във водата, след като отхвърлените от него жени я помолили да го накаже за гордостта му. Гледайки красивото си лице, той се влюбил в себе си, понечил да целуне отражението си и накрая се удавил.
В северозападния ъгъл на площада се виждат останките от гражданска базилика. Според информационното табло в някакъв период тя е изпълнявала функциите на търговска и съдебна палата. До базиликата е разположено масивно стълбище, водело някога нагоре към жилищните квартали на града.
Непосредствено над стълбището може да се видят останките от антична тоалетна, а малко по-нагоре – грамадна добре запазена делва.
В пространството между базиликата и стълбището е изложена огромна мраморна скулптура на мъж в тога, чиято глава липсва. По облеклото и размерите на находката се предполага, че статуята представя римски император.
След редицата с помещения, в североизточната част на форума се открива голяма обществена сграда, преобразувана около 400-та година в раннохристиянска базилика. Това е най-старият сигурно датиран християнски храм в югозападна България. Както се вижда преустройството станало след първото голямо земетресение от 388 г. По това време римски император е Теодосий І Велики, последният обединител на Римската империя. Той бил най-известен с ревностното налагане на християнската религия, въвеждайки решителна забрана на всички други култове и ереси в империята. За да изградят свой християнски храм, хераклейци пристрояват абсида до вече съществуваща сграда, която превръщат в трикорабна базилика.
Сред развалините от Хераклея Синтика може да видите надгробна каменна плоча с много ценен надпис, който разкрива убийство и лична трагедия на търговец от града. Надписът в превод от гласи:
“ Аз, умрелият от насилствена смърт Касандър, завърших живота си, когато веднъж пътувах сам от Пауталия и отивах към Сармея: предаде ме приятел, (подобен на) сина на Лаерт. Сетне моят брат от общ баща, като се завърна, ме откри в праха погубен от ужасни хора, и като спаси останките ми, (ги положи) в този гроб в знак на братска любов; името му е Пирий. Освен за мен, (той направи гробницата) и за живите: за чедото ми Артемидор, за себе си и за съпругата (си/ми?) Венерия.“
Епитафията е разчетена от ас. Николай Шаранков, специалист по класически филологии и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Датирана е във втората половина на II или началото на III век.
До площада, в източната част на археологическия обект са разкрити още много зидове – стени, помещения и масивна канализация.
Находките през годините са многобройни – глинени римски лампи, теракотени маски, бюстове, статуетки, плочи, монети. Повечето от тях могат да се видят в Историческия музей в Петрич.
Проучванията продължават и със сигурност ще „излязат“ още много градежи и ценни находки.
Къде се намира и как се стига до Хераклея Синтика
Археологическият обект Хераклея Синтика е разположен в южното подножие на планината Кожух на около 10 километра североизточно от град Петрич. Разстоянието от София до обекта е около 177 км, които се изминават с кола за около 2 часа и 15 минути. Ако идвате по АМ Струма, след Ново Делчево трябва да се отклоните към Петрич и на 7 километра след отклонението да отбиете вляво за Хераклея. Има табелки. До обекта е обособен обширен паркинг.
Други интересни места наблизо
От другата страна на вулканичното възвишение Кожух е разположена местността Рупите, където се намира домът на Ванга, днес превърнат в музей, и храмът „Св. Петка Българска”, построен със средства на пророчицата. Мястото е тихо, спокойно и пълно с енергия. Отбивката от главния път за Петрич към Рупите е малко преди тази за Хераклея.
Рупите и Хераклея Синтика са свързани и с черен път, дълъг 2 километра и заобикалящ Кожух от изток. В сухо време може да се измине бавно и внимателно с лека кола, но ако е много кално, може да има проблем. Ако ви е жал за колата, по-добре използвайте асфалтовия път.
Ако имате на разположение повече дни в тази част на България, може да посетите още Мелник, Роженския манастир или да се разходите до някои от буйните водопади в Беласица. В допълнение, може да отидете на дегустация в една от многото винарни наоколо.
Booking.com
