Църквата Свети Лука в село Заберново: най-старата в Странджа

Много обичам да посещавам стари български църкви, запазили духа ни векове наред. Така сякаш се докосвам поне малко до онова тежко минало, в което предците ни, въпреки ярема и борбата за залъка са намирали сили и средства да си построят храм.

Църквата Свети Лука в село Заберново е една такава стара църква, най-старата в Странджа. Била построена преди повече от 300 години. Тя е ниска, вкопана в земята, както е повелявал законът в онези робски времена. По-долу ще ви разкажа повече за тази странджанска светиня.

Бяхме си я набелязали още при посещението ни в района преди две години, но тогава не ни остана време. Все пак, не я забравихме. Запомнихме я като място, което непременно да посетим при следващо ходене до Малко Търново заедно с още няколко интересни места.

Въпросното следващо ходене се състоя през втората половина на този септември. Времето беше слънчево и топло, а есента в Странджа беше леко подранила с багрите. Това правеше пейзажите още по-интересни и красиви, отколкото очаквахме.

Как се стига до църквата Свети Лука

Църквата се намира на мегдана на село Заберново. Влизайки в селото отдалеч ще видите нейната камбанария.

Самото село се намира на около 64 километра южно от Бургас, които се изминават за около час – трябва да поемете по пътя за Малко Търново и на около 10 километра след Крушевец да се отклоните наляво към Бяла вода.

Ако стартирате от Царево, разстоянието между Царево и Заберново е около 40 км в западна посока, които се изминават за около 50 минути.

Ако пък сте отседнали в Малко Търново, съветвам ви да хванете шосето за Бургас и след Звездец да се отклоните вдясно към Бяла вода и Заберново. Маршрутът е около 53 км и се изминава за около 50 минути (иначе по права линия са 15 километра между Малко Търново и Заберново, но по права линия път няма).

Когато отидете, много е вероятно да намерите църквата заключена. Питайте наоколо хората кой пази ключа, за да го намерите да ви отключи. Хората там са много мили и гостоприемни и няма да ви откажат.

Накратко за църквата в Заберново

Църквата Свети Лука в село Заберново е паметник на културата. Според сведения на местни жители тя била построена в края на 16-ти век. Според архивен документ, съхраняван в Сливенската митрополия, църквата била построена и осветена през 1715 г. По тази датировка църквата Свети Лука е най-старата действаща църква не само в Странджа, но и в цялата Сливенска епархия.

Църквата е наполовина вкопана в земята, за да отговаря на тогавашните турски закони, според които църквите не трябвало да са по-високи от турчин на кон. Първоначално храмът бил издигнат без абсида.

По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. руски войници идват в Заберново и по време на престоя си построяват абсидата на църквата, като изписват и годината на построяване в ляво на олтара – 1830 г. Църквата има много красив иконостас с девет царски икони и една от плат – на свети архангел Михаил, поставена на вратата към олтара.

В по-късен етап към храма е построено килийно училище и висока кула-камбанария. Килийното училище е запазено и реставрирано и може да се види и днес в напълно автентичен вид.

Освен интериора и старите учебни помагала, местните хора пазят историята на училището. Може да я видите и вие на информационните табла на външната стена на църквата и в самата стаичка на училището, където са показани имената на всички даскали през годините на неговото съществуване – от 1870 г. до 1914 г.

Празник на църквата и селото е 18 октомври, денят на Свети Лука – един от 70-те апостоли и автор на третото от четирите канонични Евангелия (Евангелие от Лука). Традицията е този празник да се чества винаги в четвъртък. Ако денят на свети Лука 18 октомври не се падне в четвъртък, хората изчакват до следващия четвъртък, за да вдигнат тържеството. Тогава хората там правят събор и голям курбан.

Изобщо, село Заберново е доста оживено и пази много традиции, характерни за Странджа. Около селото има 6 действащи параклиса (местните ги наричат манастирчета), построени от местните по различно време в резултат на съновидения или пророчества. Немалко от параклисите са изградени в близост или върху руини от по-стари светилища. Потомците на старите родове в селото се грижат за тези светини, правят курбани и редовно ги посещават – задължително пеша.

От всичко видяно там разбрах, че Заберново е село с история, а хората му – с родова памет и традиции, които ревностно пазят.

Нашето посещение в село Заберново

Идваме от Малко Търново. Пропътували сме близо час по криволичещи пътища сред прошарени странджански гори, едва погалени от идващата есен. Ето, влизаме в Заберново и завиваме надясно към мегдана. Мяркам високата кула-камбанария отдалеч. „Там ще да е“, казвам на останалите. Спираме до църквата на селския площад – място колкото искаш. Пробваме портата на двора, заключена е. Виждаме хора пред съседната къща и не само. Изобщо, противно на очакванията ни, селото изглежда много оживено, а къщите – добре поддържани, едни по-стари, други – съвсем нови, но всички – в добър вид.

Тичам да питам дали и кой може да ни отвори църквицата. Хората ни обясняват дружелюбно къде – някъде на долната улица. После едно момче излиза напред и казва „Аз ще ви заведа“. Вървим 4-5 минути до къщата. Стопаните – мъж и жена – си работят нещо по двора. Разменяме си поздрави. Налага се да изчакаме малко, за да се приготви жената. Запознаваме се – тя е леля Нанка. Грижела се за църквата дълги години, но за нещастие заболяла и вече не може. Мъчно ѝ е, че не може. Трудно ходи, но тръгва с нас да ни покаже гордостта на Заберново.

Пътьом минаваме през Калина – тя сега пазела ключа. Калина също има работа по двора, но като разбира защо сме дошли, грабва ключа и тръгва с нас.

Вървим обратно към църквата, разказват ни за селото. Говорят си двете жени за битово-църковни дела. Какво ще се прави за храма, какво остава да се приготви. Калина споделя, че зимата в Странджа е невероятно красива. Хем е снежна, хем мека. Бели хълмове, сгушени в снега къщички, като в приказка. Приисква ми се да дойда пак през зимата. Но се сещам за дългия път от София и питам пътищата как са зиме. Отговаря ми, че се поддържат долу-горе добре проходими.

Пристигаме на мегдана пред църквата, отключват ни. Калина си отива. Оставаме с леля Нанка. Влизаме, разглеждаме с интерес. Питаме разни неща за църквата, за селото, а тя разказва с плам и с нескрита тъга, че вече не може да се грижи добре за храма.

– Но ако съм жива за събора – казва – курбанът ще е от мен.
– Ще, ще! – отговаряме ние.

Палим свещички, говорим за Странджа, разглеждаме килийното училище, запазено от тукашните хора във вида от едно време. Не ни се тръгва.

Сбогуваме се с леля Нанка накрая. Тръгваме. Напускаме. Заберново. Интересно село в сърцето на Странджа. С най-старата църква там.

Други интересни места наблизо

Ако отидете до село Заберново и имате повече време, може също да посетите екопътека „Извори и пещери“ до село Младежко. Двете села се намират на 34 км едно от друго. Информация за още места в Странджа ще намерите в тази статия, която се оказва една от най-споделяните ми във ФБ. При последното ни ходене в района посетихме и 3 интересни обекта край село Евренозово, за които ще разкажа в отделна статия: долмен, светилище и римска гробница.