Яйлата, Дупката, Ашалъка, Тюленово: исторически находки, екстремна разходка и морски пейзажи накуп

Обичам морето … всъщност, не – обожавам морето. Нашето море. Въпреки многото излят бетон там, все още има останали късчета рай. Знам си ги и ги наобикалям, когато мога. Само че …

Съвсем наскоро открих не едно, а още няколко от тях. Къде ли? Край Каварна.

Ако не ги бях споменала още в заглавието на тази статия, сигурно щяхте да се запитате кои са тези места. Е, знаете ги вече – резерватът Яйлата, скалната дупка,  местността Ашалъка и село Тюленово с техните живописни и неповторими морски брегове. Няколко места, които не се „връзват“ с традиционния морски туризъм, но които със сигурност ще ви очароват и ще запомните, ако ги посетите.

Посетихме Яйлата, както и Калиакра малко преди това, в средата на май. Времето беше просто вълшебно – достатъчно топло, за да не зъзнем, и достатъчно хладно, за да не се потим. По това време нямаше още много туристи (да не кажа никакви), така че необезпокоявани се възхитихме и насладихме на воля на морските гледки. Бяхме страхотна компания пътешественици и изследователи, хора, обединени от обща цел – да представяме и популяризираме най-красивите места в България, които не са никак малко. А Яйлата и Тюленово са без съмнение точно такива места.

Следват подробностите от разходката.

Яйлата

Яйлата е археологически резерват, разположен на високия скалист северно черноморски бряг край село Камен бряг. Освен необятните морски пейзажи, видими отдалече с просто око, има още много находки, които непременно трябва да се посетят. За протокола, Яйла означава високо пасище.

За да стигнете до резерват Яйлата, на влизане в Камен бряг поемате по първата отбивка вдясно. От тази отбивка до резервата разстоянието е 1,5 километра. Така стигате до широк паркинг и информационен център. Оставяте колата и се „гмурвате“ в резервата.

Първите забележителности, на които се натъкнахме по пътеката из резервата, бяха множеството некрополи. Те не бяха никак малко и това успя ни да създаде усещане за нещо тайнствено и допир до отвъдното.

В допълнение, морските гледки, мирисът на водорасли и шумът на близкия прибой придаваха особена атмосфера на мястото.

Вървейки по пътеката, непосредствено след катакомбите, ни се откри интересна гледка към нос Калиакра. А малко след гледката последва загадъчна пещера с дупка отгоре и разни скални форми отвътре.

След тази пещера продължихме да вървим по пътеката. Определено случихме на сезон за разходката, защото освен на вековните забележителности, имахме щастието да се насладим на красивата сезонна растителност – божурите по пътеката, маковете, поленцата с лилав слез … Да не говорим, че песента на различните видове птички и мирисът на море придаваха допълнителни измерения на пейзажа.

Да допълня още само, че платото е голо и през лятото със сигурност ще бъде доста горещо на него, така че непременно вземете предпазни мерки срещу слънцето и жегите в този период. Също така, трябва да се пазите и от змии, които най-вероятно ще се подвизават сред високата трева.

Следващата спирка от разходката беше бяла-беленичката ранновизантийска крепост. Крепостта е датирана в края на 5-ти век. Но за съжаление, динамичните събития в региона не са й отредили дълъг живот. По време на аварското нашествие през 583-584 година, крепостта е пртърпяла големи разрушения.

След крепостта, пътеката ни отведе до поредната пещера. А след пещерата – стара винарна.

Между другото, добре, че са табелките за тази винарна. Тя е в толкова стилизиран вид, че със сигурност нямаше да позная, че това е винарна.

След винарната посетихме още една пещера с леко страшничко преминаване на ръба, а след това – друга пещера със супер екстремно слизане към нея. Вече им изгубих бройката на тези пещери …

След екстремните преживявания покрай пещерите се отправихме към скалната църква с икона на Св. Св. Константин и Елена. Интересна скална църква с три помещения и отдушник в едното от тях, с вградени в скалите икони и рунически знаци. За съжаление, скалната църква е пострадала при скорошно земетресение. Затова са поставени укрепителните съоръжения на входа й.

Съвет: отделете си повечко време за разходка из резервата Яйлата, за да може пълноценно да се насладите и усетите всичко. Маршрутът с опознавателната обиколка трае 2 часа, но със сигурност ще ви трябват още, за да усетите мястото пълноценно.

След посещението до скалната църква времето леко ни обърна гръб и заваля доста силно. По една широка пътека след скалната църква се качихме горе на платото, за да се отправим към паркинга. Затова, за жалост, не успяхме да стигнем до края на основната пътека, която завършвала на едно ниво с морето. Лично за себе си отчитам, че това го пропуснах, ама само засега. Само че, и аз, и мястото си знаем, че ще се видим отново.

Все пак да кажа, че въпреки леко екстремната разходка, която започнахме и голяма част от която все още предстоеше, това място беше пълно не само с исторически находки от различни епохи, но предимно – със застинала тишина и неимоверно спокойствие.

Дупката

След Яйлата се отправихме за нови подвизи към Тюленово. Там в района имахме още няколко вълнуващи преживявания. Първото от тях беше спускането по един тесен улей надолу в скалите, който ни заведе до няколко свързани помежду си проходни пещери.

Обходихме пещерите, доколкото беше възможно – на места преминаването напред си беше направо опасно. Но ни хареса. Усетихме морето под нов ъгъл. Насладихме се. Поискахме да удължим мига …

Как да намерите мястото: ако пътувате към Тюленово, точно преди селото трябва да се отбиете вдясно към морето по черен коларски път, който може да измине с лека кола. Разстоянието е съвсем кратко. Координатите на Дупката според картата на BGMountains са <43.480014, 28.577147>.

Допълнение: няколко години по-късно прекарахме лятната отпуска в Каварна и не пропуснахме да посетим някои от любимите места. Посетихме Дупката малко преди залеза, когато гледките бяха още по-красиви.

Да се има предвид, че скалите там са ронливи и трябва да се внимава.

Ашалъка

Следващата спирка след дупката беше заличвчето Ашалъка и едноименната местност. Спряхме колите край брега и по тясна червена пътечка слязохме почти до морето.

Там в ниското имаше малко плажче и огромни червени скали. И пещери. Много пещери.

Тюленово

След Ашалъка се отправихме към арката в село Тюленово – любимо място на много фотографи. Успяхме да видим арката, морето и целия пейзаж наоколо, естествено филтрирани в изключително приятни и меки тонове. Снимахме на воля. Беше малко преди заник.

За информация, село Тюленово дължи името си на тюлените от вида монах, които до неотдавна са обитавали скалистите брегове и пещерите.

Накрая, да спомена, че завършихме деня с посрещане на залеза над скалистия нос Чиракман край Каварна. Това си беше грандиозен завършек на невероятно изпълнен с морски приключения ден …

Искам пак!

Е, това беше. Мина малко време оттогава, но още съм запленена от тези места. При първа възможност – отново съм там! Вие също може да се впуснете в подобни приключения – или сами, или пък да потърсите помощ от Туристическо дружество Каварна и Трип Каварна.