Приключението Бонинска пещера: предизвикателство незабравимо

Посещението в Бонинската пещера беше най-вълнуващото пещерно приключение, което до момента съм преживявала. А имам някакъв (да речем) туристически опит с необлагородените пещери. Не съм спелеолог, затова се осмелявам да влизам в такива само с добър водач. Посещавала съм Харамийската пещера до Триград и пещера Голубовица до село Кошница. Те имаха своя невероятен чар. Бонинската пещера, обаче, ни предложи твърде комплексно изживяване – лазене под нисък таван, скално катерене, спускане, ходене по ръба, разходка с лодка. Следва разказ за всичко това.

В Бонинската пещера на Деветашкото плато
В Бонинската пещера на Деветашкото плато

Внимание! Пещерата е необлагородена и опасна за неподготвени посетители. Тръгвайте само с водач, който я познава добре! Трябва ви стабилна пещерна екипировка.

Информация за Бонинската пещера

Бонинската пещера е най-дългата плавателна пещера в България и е девета по ред в списъка на най-дългите български пещери. Позната е още с имената Бонинска дупка, Попската пещера и Сливовска пещера. Намира се много близо до село Крушуна в местността Сливов дол. Входът на пещерата е разположен на около 2.4 км югоизточно от последните къщи на Крушуна, като от селото до нея се стига по черен коларски път, проходим само с висока кола.

Входът на Бониска дупка е с размери 7.5 м х 3.8 м, дължината ѝ е 4530 м, общата денивелация е 55 метра (-22 м, 33 м). Пещерата е на две нива. Първото ниво през лятото обикновено е сухо. На второто ниво тече подземна река с много завои. Тя изтича през изворната пещера Маарата (Водопада) над Крушунските водопади. Това е доказано с оцветяване на водата по време на една от проучвателните ѝ експедиции.

Има периоди в годината, в които пещерата е цялата пълна с вода и непроходима. Подходящ сезон за посещение е краят на лятото и есента.

От сайта Пещерите в България можем да прочетем следната история на откриването:

На 07.10.1925 г. Н. Радев проучва за първи път пещерата и нейната фауна. До 1972 г. е бил проучен само участъка до реката (Ив. Личков, “Академик” София). В периода 1974-75 г. пещерняци от плевенския клуб „Студенец“ проучват и картират 2.753 м, през 1978 г. по време на международната пещерна експедиция „Дружба’ 88“ се картират 133 м след полусифона по течението на реката. В периода юли-август 1985 г. леководолазите Илко Гунов, Милен Димитров, Валентин Чапанов и Александър Михов от пещерния клуб към „Кайлъшка долина“ в град Плевен преминават трите сифона по течението на реката и изследват последващата галерия – дължината на пещерата нараства на 4.015 метра. След 1990 г. същият екип преминава сифона срещу течението, проучва 515 м и пещерата достига актуалната си към момента дължина.

Нашето приключение

Свежо утро в Билкарската къща в с. Горско Сливово на Деветашкото плато. Ставаме от сън невероятно отпочинали и ведри – заради готината компания предната вечер, вкусната храна и чистия въздух. Закусваме с домашни питки и изключително ароматен чай с току-що откъснати градински билки. Добро начало! Денят си личал по заранта. Всеки го е чувал. В случая се оказва самата реалност.

Мишо, нашият домакин и водач, ни събира на инструктаж под стария орех. Разказва какво ни предстои и ни показва основни неща в боравенето с екипировката за пещерата. Избираме си „гащи“, на които ще качим въжета, учим се да боравим със самохват (устройство, подпомагащо изкачване по въже) и десандьор (за спускане, съответно). Всички знаем, че подготовката е много важна.

Ловната хижа над Крушуна
Ловната хижа над Крушуна

Тръгваме с джип към Крушуна. В района на Крушунските водопади напускаме селото по черен път и не след дълго се озоваваме пред ловна хижа. Слизаме от джипа, нарамваме екипировката и поемаме към пещерата. Тя се намира малко по-назад до близкия дол. Вероятно името му е Сливов дол. Това е и едно от имената на пещерата.

Пред входа на Бониска дупка е поставено информационно табло, от което се запознаваме с нея теоретично, преди да навлезем практически. Настроението е приповдигнато. Групичка от четирима сме, заедно с Мишо. Аз лично имам леки притеснения дали ще успея в изкачването по въже до второто ниво на Бонинската пещера. Старая се да не го споделям с останалите. Много ми се иска да успея с трудностите и да се потопя в красивия пещерен свят.

В началната част на маршрута в Бонинската пещера
В началната част на маршрута в Бонинската пещера

Влизаме и известно време вървим по сух и твърд каменист терен. Таванът е ту висок, надхвърлящ леко човешки бой, ту по-нисък. На ниските места практикуваме патешко ходене. В тази начална част не е още време да пълзим. Стигаме до лек завой надясно и се натъкваме на останки от човешка долна челюст. На пръв поглед изглежда доста зловещо. Мишо обяснява, че това е от древна римлянка. Аз в началото се съмнявам, но той е непоколебим. Дори ни показва разни иманярски копвания.

Не са много образуванията в началната част, но все пак ги има
Не са много образуванията в началната част, но все пак ги има

Продължаваме да вървим в галерията. На места таванът е нисък. В един момент стигаме до отвор на пропаст, покрай който трябва да преминем, внимателно прилепнали до каменната стена. Следва кратък преход по тесен праг на брега на пещерен водоем. Вървим още малко и стигаме до брега на езеро, което в тази част е сравнително обширно.

Надуваме лодка, влизаме в нея и стигаме до отсрещния му край. Бряг няма. Само отвесна стена с три козирки и дупка над тях. Пътят за напред е през нея. Оказва се, че трябва да се изкатерим по въже над осем метра нагоре по калната и хлъзгава скала. За щастие си имаме блестящ инструктор и обезопасяване.

Аз съм втора в изкачването. Трупам смелост да поема нагоре, докато гледам първия. Не, не я събирам. Просто знам, че трябва да се доверя на въжето, краката и слабите си ръце и да тръгна. Страх ме е, но пък и искам да го преодолея. С охкане, ахкане и духовна подкрепа от групата някакси успявам.

Бонинска пещера: ниската галерия
Бонинска пещера: ниската галерия

След това изчакваме и останалите и продължаваме. Вече сме на второто ниво на Бонинската пещера. Минаваме покрай кладенец. Следва участък с много нисък таван. Трябва да пролазим през него, за да се озовем на брега на реката. Момчетата помпат лодките. Аз гледам.

Хайде в лодката, че ни чака река, Бонинска пещера
Хайде в лодката, че ни чака река, Бонинска пещера

Започваме вълнуващо подземно плаване по пещерна река, заобиколена от красиви пещерни образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, драперии.

Време е да започнат гледките с красиви пещерни образувания
Време е да започнат гледките с красиви пещерни образувания

Реката образува множество меандри. Уникално за мен усещане, заради движението по реката в пещерната паст, подарила ни вътрешните си красоти. Плаваме около 40 минути срещу слабото течение. Реката е кристално чиста. Тихо е, чат-пат прелитат прилепи.

В Бонинската пещера, множество красиви форми
В Бонинската пещера, множество красиви форми

На места се белват разни неопределени рисунки от отложен с времето варовик. Стените са доста кални. През голяма част от годината водата стига до горе.

С лодките се доближихме до много от тях и беше вълнуващо плаване там вътре
С лодките се доближихме до много от тях и беше вълнуващо плаване там вътре

Стигаме до пещерен водопад, който се излива от подобна на голяма обла приличаща на гъба скала, бяла от варовика. Невероятно. Реката продължава и натам, но ние обръщаме лодките. Очаква ни преход наобратно, за да попием отново красотата.

Гъбата-водопад в края на маршрута
Гъбата-водопад в края на маршрута

Стигаме до брега на реката. Слизането от лодката също е атрактивно. Вече целите сме в кал, хлъзгаме се по калния бряг. Изпускаме лодките и клякаме в ниския тунел. После правим спускане в дупката към долното ниво с помощта на устройство, наречено десандьор. Нагоре ползвахме самохват.

Пресичаме наобратно езерото с лодката и тръгваме към изхода на Бонинската пещера. Вече на открито виждаме реално колко сме кални. Духът е приповдигнат. Доволни сме. Пълни с впечатления и преодолели немалко трудности. Незабравимо!

Още красота от Бонинската пещера
Още красота от Бонинската пещера

Полезни съвети

Как да я посетите

Както споменах в началото, Бонинската пещера се посещава задължително с водач и то в определен период от годината. Ако искате да я посетите, обадете се в Билкарската къща в с. Горско Сливово. Нейният домакин Мишо, който е запален спелеолог от години, ще ви каже дали моментът е подходящ и дали може да резервирате посещение.

Какво да облечете

Ако решите да се впуснете в приключението „Бонинска пещера“, трябва непременно да облечете дрехи с дълъг ръкав и дълъг крачол. В допълнение, имайте предвид, че в пещерата температурата е постоянна и е около 12 градуса.

Лично аз се бях облякла с туристическа тениска, поларена блуза, туристическо долнище и яке-ветровка. Беше ми много добре – нито замръзнах, нито прегрях. Бях обула летни туристически обувки със стабилна подметка, които се поизмокриха в края на маршрута, но ми бяха мега леки и удобни.

На финала: леко кална и тежко щастлива
На финала: леко кална и тежко щастлива

Финални думи

Посещението на Бонинската пещера на Деветашкото плато си е запомнящо се приключение. Поради природните ѝ дадености, тя е недостъпна в голяма част от годината. В сухи периоди е най-подходящо да се влезе в нея. Всички усилия си заслужават.

Тази статия е от поредицата „Популяризиране на туризма в Северна България” – проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.

Публикувано в пещери, природни забележителности с етикети . Постоянна връзка.

Моите книги

Още интересни маршрути до любопитни места в България ще намерите в моите книги, издадени от ИК Сиела. Поръчайте чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение тук.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *