Нос Калиакра: едно от най-живописните места по Северното Черноморие

Нос Калиакра. Висок, ветровит, и скалист, врязан на 2 километра навътре в морето край бреговете на Каварна. Едно от най-живописните места по Северното Черноморие. Била съм на носа неведнъж, но никога няма да ми омръзне да се връщам там.

Какво ще прочетете в тази статия:

Обща информация за нос Калиакра
Основни Периоди на обитаване
Тайни и мистерии
Плажове край Калиакра
Какво още
Други места наблизо

Всъщност всички знаем или поне сме чували за високия скалист нос с делфините, плуващи наоколо, и с красивите гледки в почти всички посоки. Малцина обаче имат представа, че мястото има повече от две хиляди годишна история, чиито останки личат и до днес – тракийското селище Тиризис, ранновизантийският град Акре, българската крепост Калиакра.

При археологически проучвания в течение на доста години са открити много артефакти, разкриващи част от събитията, случили се на полуострова през годините от древността до наши дни. Но има и немалко тайни, които нос Калиакра заветно крие в своите високи скали и дълбините на близките морски води.

Нос Калиакра: обща информация

Нос Калиакра отстои на един час път с кола от Варна или по-точно на около 60 километра североизточно от морската ни столица и на 12 километра от град Каварна. Пътят за Калиакра минава през село Българево, столицата на българските пъпеши. Ако сте в района, следвайте табелките за носа и няма да се объркате.

Любопитен факт за нос Калиакра е, че това е едно от най-ветровитите места на Балканския полуостров. Затова не е чудно, че там са разположени огромен брой перки за генериране на ток от вятър.

Има много какво да се види на носа – неземните морски гледки, обагрените в червено от желязото в почвата скали, крепостни стени, старинни църкви, некрополи, а и паметници от по-ново време. Има музей, ресторант и праклисче, разположено на ръба на скалата.

Легендата разказва, че от тази скала с вплетени една в друга коси са се хвърлили 40 млади български девойки, за да запазят своето българско име и чест от турския поробител.

Според  друга легенда, свети Никола, закрилникът на моряците, бягал от турците, а Бог, за да му помогне удължавал към морето пътя под краката му. Така се образувал носът. За съжаление, това не помогнало и свети Никола бил заловен, а на лобното му място било издигнато параклисче в негова чест. Параклисчето стои и до днес на края на носа.

Основни Периоди на обитаване на нос Калиакра

Тракийски период

В резултат на проучвания в района на нос Калиакра е установено наличието на богата тракийска култура. Различни археологически находки и писмени източници показват, че още в 4-ти век пр.Хр. на носа е имало добре укрепено тракийско селище, населявано от тракийското племе тиризи. От там идва и името на селището – Тиризис.

Ранновизантийски период

През 5-ти 6-ти век Тиризис влиза в пределите на Византия, като името на селището вече е Акре Кастелиум. Поради важното си стратегическо местоположение Акре се превръща във важен стожер срещу варварските нашествия от север. В средата на 7-и век Акре е изоставен и подложен на разруха.

Българската крепост Калиакра

14-ти век бележи период на разцвет на скалистия нос, който се появява по тогавашните морски карти под името Калиакра, с което го знаем и днес. По това време на носа има изграден и добре укрепен пристанищен град, важен политически и търговски център в обособилото се в онзи период на разединение на българската държава Добруджанско (Карвунско) деспотство, което прави Калиакра българска столица. Градът е защитен от три укрепителни линии, преграждащи подхода от сушата между двата му бряга. Владетел на деспоството през този период е Балик, а след това – приемникът му Добротица (дал име на обширната област Добруджа).

От този силен период за Калиакра в наши дни могат да се видят внушителни останки от крепостни стени, части от водопровода, баните и двореца на княза.
Важно е да се отбележи, че Добротица създава силен военноморски флот, което го превръща в конкурент на Генуезката република в черноморската търговия. Около 1360 година това съперничество прераства във военен конфликт, продължил и след смъртта на Добротица при неговия син Иванко.

С цената на много усилия княз Иванко успява да приключи войната с генуезците и подписва с тях договор, предвиждащ създаването на генуезка търговска колония на територията на Добружанското деспотство и българска колония в Генуа. Самият договор е подписан в Пера, генуезка колония в Константинопол, като от страна на българите при подписването участват двама близки довереници на княза – Коста и Йолпан.

Тази история е много интересно развита и художествено описана в романа на Петър Бобев Куцият дявол. А в нейното своеобразно продължение – романът Калиакра, писателят Петър Бобев ни запознава с периода малко след падането на Калиакра под турско робство.

В края на 14-ти век, около 1393-1394 година районът на нос Калиакра е завладян от османските нашественици.

През 1444 г. в района на нос Калиакра спрели войските на полския крал Владислав Ягело (Варненчик) в кръстоносен поход срещу Османската империя. Тогава турците изоставят Калиакра и крепостта минава във владение на кръстоносците. В похода участвал и Фружин – син на последния търновски цар Иван Шишман. Владислав Варненчик пада убит след жестоко поражение в битка при Варна, а Калиакра окончателно минава под турско владение в продължение на векове.

Да вметна, че малко преди това кръстоносците минали през крепостта Петрич кале над село Разделна и я опустошили.

Тайни и мистерии, свързани с нос Калиакра

Въпреки многото разкрити и проучени останки от древното минало, нос Калиакра съкровено пази немалко от тайните си. Ето някои от тях, на които попаднах и които ми направиха силно впечатление. Всички те са свързани с определени находки, но еднозначно обяснение, като че ли липсва или е леко размито.

Скритите съкровища на Лизимах

Лизимах е един от наследниците на Александър Македонски, който след смъртта му през 323 г. пр. Хр. поема управлението на Тракия. По това време Тракия е колонизирана от Александър Велики. Според древногръцкия географ и историк Страбон, живял в края на 1-ви век пр. Хр., Лизимах струпал своите войски в крайбрежна Добруджа, за да пречупи съпротивата на местното тракийско население. Това станало през 313-312 г. пр. Хр. Освен войските си, Лизимах струпал там и още нещо – своите несметни богатства. Много хора и до днес търсят в пещерите край Калиакра скритото съкровище, но засега без успех.

Ако ви се четат увлекателни приключенски разкази за морето и Лизимах, мога да препоръчам книгата на Цончо Родев „Съкровището на Лизимах“.

Пръстенът-убиец

През август 2013 г. при разкопки на нос Калиакра археолозите попадат на уникален бронзов пръстен, към който е припоена кухина с малка дупчица, годна да побере отрова, която може да бъде излята незабелязано … съвсем като в историите и интригите от едно време. Находката е датирана в 14-и век, малко преди падането на България под турско робство. Предположенията са, че пръстенът-убиец е бил използван по време на междуособните противоречия на добруджанския деспот Добротица и синът му Иванко Тертер с част от останалите боляри.

Липсващите кораби от голямата битка

През лятото на 1791 година край бреговете на нос Калиакра се разиграва едно от най-мащабните морски сражения в Черно море. Битката е между две световни империи – Русия и Турция. Русия убедително печели битката, въпреки многочислената турска армада на Хюсеин паша, благодарение на тактическите ходове и маневри на адмирал Ушаков. По-късно адмиралът е канонизиран за светец заради своите победи срещу враговете на Православието.

Въпреки голямата битка и поражението на турския флот, според Андрей Кудрин, украински учен-теолог, около бреговете на нос Калиакра няма открит нито един корпус на турски кораб. В резултат на което, възниква въпросът: къде са потопените турски кораби, претърпели поражение …

Плажове до нос Калиакра

Най-близките плажове до нос Калиакра са:

• заливът Зеленка от юг с малък живописен каменист плаж;
• плаж Болата от север – един от най-живописните плажове по нашето Черноморие. По време на лятната ни почивка в началото на юли плажувахме почти цяла седмица там. Не ми омръзна, напротив. На два пъти ходихме на плажа и в по-късни часове. Дори кръвожадните комари привечер не успяха да променят невероятните ми впечатления от Болата.⁠

Какво още

Когато отидете в района на носа, непременно потърсете сергиите с богати морски дарове – рапани, рапанчета, морски звезди и огромни миди, извадени от водите на нос Калиакра.

Също така може да пробвате да се спуснете по старата пътека на ръба на скалите. Но внимавайте много! Част от пътечката и стълбите по нея са изровени и има опасни участъци. Ходете там физически подготвени … и на ваша отговорност. Хората от поддръжката не случайно са поставили в началото на екстремната пътека знак за внимание.

Затова пък, ако успеете, ще видите и усетите морето и скалите по-отблизо.

Други места наблизо

Разходката до нос Калиакра може да се комбинира с разходка в резерват Яйлата и скалистите брегове на Камен бряг и Тюленово. Интересно е също да се посетят Историческия музей в Каварна и Двореца и Ботаническата градина в Балчик.

Ако сте любител на активния морски туризъм, непременно си направете вълнуващ каякинг тур около нос Калиакра. Така не само ще се впуснете в морско приключение, но и ще видите нос Калиакра от съвсем друга гледна точка – откъм морето.

В статията съм използвала информация от следните източници:

• Андрей Кудин, Неразгаданите мистерии на България, София 2015
• Георги Джингов, Тиризис, Акре, Калиакра, Каварна 2010
• Бони Петрунова и колектив, Каварна – средище на бълграския североизток, Каварна 2007