В Стара планина по маршрут Беклемето – хижа Козя стена – хижа Ехо и обратно: омайващи билни гледки, нелек преход и адреналин по желание

За Козя стена си мечтаехме отдавна. Чакахме подходящото време и проучвахме маршрутите. Част от тях бяха свързани с хижа Ехо и решихме да посетим и нея. Така постепенно се оформи идеята да направим преход от местността Беклемето през хижа Козя стена до хижа Ехо с преспиване там и връщане по същия маршрут. Това му е лошото като тръгваш с кола, че трябва да се върнеш да си я прибереш. Но пък си е удобно.

Козя стена

Козя стена

В следващите редове ще ви разкажа подробно за прехода, който се оказа, че не е от лесните, особено в частта си след хижа Козя стена към хижа Ехо. Става въпрос за лятно преминаване по маршрута. Зимно време е съвсем друга история – голяма част от този маршрут е лавиноопасен.

Подготовката

Дълго проучвахме маршрута и за нас беше важно да съберем възможно най-пълна информация за него от гледна точка на времетраене, трудност и специфични особености.

Подготовката ни се изразяваше в няколко неща:

  • проучихме добре маршрута и прочетохме доста мнения за него;
  • погрижихме се да подберем най-добрия откъм метеорологични условия период от лятната отпуска;
  • приготвихме си сандвичи за първия ден и си осигурихме достатъчно вода – по литър на човек;
  • подготвихме си храна за втория ден – хляб и консерва за закуска, ядки и шоколад;
  • сложихме по връхна дреха и един тънък резервен кат дрехи за втория ден;
  • не забравихме дъждобраните, въпреки че времето се очертаваше без валежи. Накрая се оказа, че ги носим напразно, но в планината без дъждобран не се тръгва.

Как се стига до местността Беклемето

Изходната точка на избрания от нас маршрут беше местността Беклемето. Беклемето е най-високата част на най-високия в България действащ старопланински проход Троян-Кърнаре, наричан още Троянски проход. Доста „най-“ станаха, но фактите са си факти. За информация, местността Беклемето се намира на 1525,5 метра надморска височина.

Най-краткият и бърз маршрут с кола от София до Беклемето е по Подбалканския път, като на село Кърнаре се завива наляво и се поема към прохода. Има си табелки – все пак това е главен път.

Това беше първото ми преминаване през прохода Троян-Кърнаре. Видя ми се много живописен, защото по него видях множество панорамни гледки. Казвам го с опита на човек, минавал нееднократно през повечето старопланински проходи.

Разстоянието от София до Беклемето по Подбалканския път през Троянския проход е 144 км и се изминава за около 2 часа и 15 минути в зависимост от трафика по трасето и скоростта ви.

Там на Беклемето, на най-високото, в посока запад започва маршрутът към хижа Козя стена. Има табелки, обозначаващи, влизане в национален парк „Централен Балкан“. Точно пред табелките има обособен паркинг, който е на много открито и безпризорно място. Имаше много коли на този паркинг, когато отивахме към Козя стена преди пладне и съвсем малко, когато се връщахме привечер на следващия ден.

Бяхме чели по разни форуми, че не е особено разумно да оставим колата там за през нощта. Също така бяхме проучили, че удачно място за паркинг е районът на хотел Сима. Решихме да се възползваме от препоръките и не сгрешихме.

Хотел Сима се намира малко под Беклемето в посока Троян – първата отбивка вдясно от пътя след Беклемето. Малко преди хотела, вляво от шосето има удобно място за паркинг. Лично говорих с хората от хотела и те нямат нищо против оставянето на колата там. Дори ми обясниха, че цялата тази зона е под видео наблюдение. Видяха ми се отзивчиви и разбрани хора.

Когато оставихме колата там беше четвъртък предиобед – малко след средата на седмицата и видимо нямаше много гости в хотела. Затова пък, когато се върнахме, за да си я потърсим и да се приберем – беше петък привечер – там около хотела беше направо „живарник“. Явно е доста харесван и посещаван.

Оставихме колата пред хотел Сима и от там трябваше отново да се доберем до входните табелки към национален парк „Централен Балкан“, покрай които вече бяхме минали. От паркинга на хотела тръгнахме нагоре по ски влека и пистите, като ориентир ни беше Арката на свободата – типичен бетонен паметник от „онова време“, който се извисяваше високо. Трябваха ни около 40 минути, за да стигнем изходната точка на маршрута.

И така, точно по пладне, поехме към дългоочаквания преход от Беклемето до хижа Ехо през хижа Козя стена. Времето беше слънчево и топло, но не чак горещо. От време на време ни разхлаждаха повеите на планинския вятър, който като цяло беше слаб през тези два дни. С две думи – идеално време.

Преходите и хижите

В тази част на статията ще се постарая да ви дам възможно най-точна информация за маршрута, по който минахме, както и нашите лични впечатления от него. Маршрутът има летен и зимен вариант, като зимния път се движи по централното старопланинско било, а летните пътеки подсичат върховете, покрай които се минава. Маршрутът е обозначен с червена маркировка.

Няколко полезни съвета:

  • носете си достатъчно вода. По пътеките от прехода няма нито чешми, нито рекички. Единствената възможност за снабдяване с вода са двете хижи – Козя стена и Ехо;
  • не тръгвайте при дъжд и лошо време;
  • осигурете си удобни туристически обувки с добър грайфер;
  • носете възможно най-малко багаж, но все пак всичко необходимо – вземайте предимно леки неща.

Преходът Беклемето – хижа Козя стена

Както по-горе споменах, началната точка на маршрута от местността Беклемето към хижа Козя стена са табелките, указващи влизането в национален парк „Централен Балкан“, на най-високата точка на прохода Троян-Кърнаре, точно на завоя срещу паметника.

Преходът от Беклемето до хижа Козя стена може да се раздели условно на следните етапи:

  • етап 1: Беклемето – паметник на летците;
  • етап 2: паметник на летците – седловината под връх Боба;
  • етап 3: седловината под връх Боба – хижа Козя стена.

Всеки един от тези етапи се изминава за около 50 минути нормален ход с подсичане на върховете, покрай които минава пътеката. Имайте пред вид, че това време е само ориентировъчно и много зависи от вашата скорост. Също така, това е чисто време ходене без да се смятат почивките.

Етап 1: Беклемето – паметник на летците

Пътеката започва като широк черен коларски път и постепенно се стеснява. В този участък има доста стада – коне и крави – и може да се случи да попаднете на лаещи кучета покрай стадата. Ако стане така, запазете спокойствие. В никакъв случай не показвайте пред кучетата, че ви е страх. Вземете пръчка. Това им вдъхва респект. Говорете им спокойно, като в същото време се отдалечавате от тях.

Началото

Началото

След това зимната маркировка се качва по билото, за да премине последователно през три заоблени тревисти върха, познати под името Бальова планина. Летният маршрут подсича това възвишение от северната му страна. Пътеката там е сравнително равна, без много камъни и лека за ходене. Постепенно започват да се редят различни гледки на била и върхове. Открива се гледка и към величествения скален ръб Козя стена и едноименния връх, който е най-високата му точка.

Гледка към скалния ръб Коза стена от началната част на маршрута

Гледка към скалния ръб Козя стена от началната част на маршрута

След Бальовата планина има малка седловина преди следващото възвишение, в началото на което е изграден паметник, посветен на български летци, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Пише го на самия паметник, но трудно личат имената им и годината, през която са загинали, заради избледнелите букви.

Тази първа седловина от маршрута е удобно място за първата ви почивка, ако имате нужда, разбира се.

Етап 2: паметник на летците – седловината под връх Боба

До тук беше лесната част на маршрута. Следва по-трудната. Пътеката става основно камениста. Двата маршрута – летен и зимен – се разделят. Зимния тръгва по билото и изкачва поредното възвишение, а летния го подсича от юг. Ако сте решили да минете по траверса Козя стена, може да се качите на билото още от тук. Другият вариант е да подсечете по лятната пътека това възвишение и веднага след него да се качите на билото в началото на траверса. Това ще ви спести ценни сили, които да запазите за ръба. Ние проходихме този втори вариант. А след това … след малко.

Само да кажа за лятната пътека, подсичаща билото в тази част, че е значително по-безопасна и лесна за минаване, отколкото зимната по ръба, но трябва и по нея да се внимава, защото е камениста и на места има тесни участъци. Ние се върнахме по нея.

Пътеката, подсичаща ръба Козя стена - на връщане към Беклемето

Пътеката, подсичаща ръба Козя стена – на връщане към Беклемето

Ще продължа с това, че преминахме по траверса Козя стена. Наистина, страшничко беше на моменти, поне за мен, но гледките бяха буквално зашеметяващи. От двете ни страни надолу виждахме огромните пропасти, а надалеч се диплеха върхове, хълмове, горички и сгушени в ниското къщички на близките населени места.

Козя стена: на ръба

Козя стена: на ръба

Цялото преминаване по ръба ни отне около 45 минути. Вероятно щяхме да го минем и малко по-бързо, но освен, че много внимавахме къде стъпваме, не пропускахме момента да се любуваме на вълшебните панорамни гледки, а и да поснимаме. Като особености – в по-голямата си част маршрутът отгоре се движи по тясна пътечка, подсигурена със стабилно метално въже. Ако не беше въжето, нямаше да се осмеля да мина, а и не би било никак разумно. Всъщност само на 2 места имаше трудни преминавания по камъните с главна опора – металното въже. Там пътечката просто се губеше и оставаха само камъните.

Козя стена: на ръба

Козя стена: на ръба

Като слязохме на широка и твърдя земя бяхме много доволни и тотално раздвижени 🙂 .

Все пак, ако се замисляте дали да минете по траверса – много внимателно преценете 3 неща:

  • времето в момента – ако духа силно или е влажно и се хлъзга, по-добре отложете за друг път;
  • вашата физическа подготовка – ако това е някое от първите ви преживявания в планината, по-добре не рискувайте;
  • вашата екипировка – трябва да сте обути в стабилни и удобни  обувки с добър грайфер и не трябва да сте натоварени с прекалено обемист и тежък багаж.

След траверса Козя стена двете маркировки отново се събират за кратко в следващата седловина –  превала Червената локва. Името на седловината идва от едноименното малко езерце вдясно от пътеката преди следващия баир. Много точно име – езерцето си е същинска Червена локва.

Езерцето Червената локва

Езерцето Червената локва

Летния маршрут продължава с кратко изкачване на следващото въвишение – това е седловината на връх Боба. Върхът остава северно от пътеката. Прехвърлите ли тази седловина, гледките се сменят – в далечината се вижда хижа Козя стена, а едноименния скален ръб остава назад.

В далечината: хижя Козя стена, гледка от седловината под връх Боба

В далечината: хижя Козя стена, гледка от седловината под връх Боба

Тук някъде може да се направи и втората почивка.

Етап 3: седловината под връх Боба – хижа Козя стена

Този етап от маршрута е доста по-лек в сравнение с предишния. Камъните почти изчезват от пътеката. В началото на етапа има леко спускане към следващата седловина, наречена Ветровити преслап, в най-ниската част на която има друг паметник – на планинара Петко Дачев. Преди паметника има отклонение вдясно за хижа Хайдушка песен и село Чифлик.

Седловината Ветровити преслап

Седловината Ветровити преслап

От тук до хижата няма кой знае какви особености по маршрута с изключение на това, че след всеки завой си мислиш, че вече си на нея. Само че не е така. Има си още ходене.

Затова пък на самата хижа следва по-голяма почивка на хубава гледка. В хижата непременно си напълнете шишетата с вода.

Хижа Козя стена

Хижа Козя стена

Хижа Козя стена

Хижата е разположена на поредното живописно място в Балкана и интересно е кацнала от едната страна на високия склон. В хижата предлагат супа и хляб за храна. На тераската пред хижата има изградено голямо барбекю, така че може да си донесете пържоли. Персоналът в хижата е много отзивчив. В столовата има богата библиотека с литература за пътешествия. Няма безжичен интернет, затова трябва да разчитате на директен контакт 🙂 . Повече информация за самата хижа може да намерите на сайта й:  http://kozyastena.com/ .

Преходът хижа Козя стена – хижа Ехо

Преходът от хижа Козя стена към хижа Ехо може също да бъде разделен на три основни етапа:

  • етап 4: хижа Козя стена – събирането на двете пътеки;
  • етап 5: събирането на двете пътеки – връх Ушите;
  • етап 6: връх Ушите – хижа Ехо.

Изминаването на всеки един от тези етапи, отнема приблизително 50 минути (също като предишните три). Горната бележка, че тези времена са ориентировъчни и силно индивидуални и включват само ходенето без почивките важи и тук.

Етап 4: хижа Козя стена – събирането на двете пътеки

Отново следва труден етап. Трудността идва от лъкатушещите нагоре-надолу скалисти пътеки по билото, което в тази му част има подобаващо име – Трионите. действително в този участък скалите са назъбени като трион.

Малко след хижа Козя стена пътеката се разделя отново на две. Да, познахте – едната върви отгоре по билото, а другата отново го подсича. Въпреки че долната пътека я дават като по-безопасна, аз не бих казала, че е така.

Ние на отиване към хижа Ехо минахме по билната пътека, а се върнахме по другата. По билната пътека има чести изкачвания и слизания по камъните и преминаване от северната към южната страна на билото и обратно, в зависимост от това, къде е по-широко. Лично на мен след преминаването по ръба на Козя стена, не ми се видя толкова сложна тази пътека, нито толкова рискова. Имах известни трудности главно заради зараждащата се вече умора – краката на моменти не ме слушаха така добре, като в началото.

На връщане решихме да се „улесним“ по уж безопасната пътека. Да, минахме я, но никак не се улеснихме. Тя е не по-малко трудна, на места дори опасна. Минава през няколко скални сипея. В единия сипей пътеката се качва нагоре по камъните, някои от които се търкулват надолу, а отдолу е пропаст. На други места широчината на пътеката е по-малко от две педи.

Която и пътека да изберете, преминавайте с повишено внимание.

След известно разстояние двете пътеки се събират. Това място може да се използва за кратка почивка.

Етап 5: събирането на двете пътеки – връх Ушите

След кратко изкачване и малко ходене, пътеката излиза на билна поляна, наречена Маркова ливада. От там ходенето до следващата опорна точка на маршрута е приятно и е съпроводено от красивите билни гледки от северната страна на билото.

Около 50 минути ходене след събирането на пътеките се стига до подножието на поредния скалист връх – връх Ушите, където има разклонение на пътеката. Дясното разклонение води към хижите Васильов и Хайдушка песен, а лявото – до хижа Ехо. Навсякъде по разклоненията има табелки кое на къде е.

Етап 6: връх Ушите – хижа Ехо

От връх Ушите започва криволичещата финална права към хижа Ехо. За щастие, камъните почти изчезват от пътеката, което улеснява ходенето, но на места се появяват ниски иглолистни растения, които дерат краката. Така, че по-добре си подгответе дълги панталони. Освен всичко друго, пазят и от силното слънце.

След връх Ушите има известно спускане, а след това поредното (и последно) възвишение. Това е връх Кавладан, в подножието на който се намира самата хижа Ехо, само че от другата му страна. Коловата маркировка изкачва върха и се спуска в хижата, а лятната го заобикаля през седловината Демиркапия (Желязна врата) между върховете Юмрука и Кавладан.

В момента, в който прехвърлите последното възвишение (седловината Желязна врата) и ви се открие хижа Ехо, оставате очаровани от гледката и цялата обстановка. Усилията ви да стигнете до тук са щедро възнаградени.

Ние, на отиване избрахме да минем по летния път, тъй като денят преваляше и трябваше да побързаме. Но на връщане, на следващия ден минахме през връх Кавладан. Изкачихме го за 10 минути откъм хижа Ехо. Постояхме малко там горе на върха, за да огледаме панорамите във всички посоки.

Хижа Ехо: поглед от връх Кавладан

Хижа Ехо: поглед от връх Кавладан към връх Юмрука

Денят беше слънчев и ясен и виждахме много надалеч. От едната ни страна гордо мерехме височина с върховете Вежен, Каменица и Юмрука, а на другата – погледът ни минаваше през хижа Козя стена, продължаваше през паметника на Беклемето, очертан съвсем ясно в далечината, за да се пусне през връх Ботев и още много много напред.

Слизането обаче беше поредното ни адреналиново преживяване поради стръмните скали надолу. Все пак бяхме улеснени от здравото стоманено въже и избитите в скалата стъпълца. Обособените стъпълца продължаваха и след скалата в тревистата част на маршрута за надолу.

От връх Кавладан надолу

От връх Кавладан надолу

Спускане от връх Кавладан

Спускане от връх Кавладан

Шапка свалям на хората, които се грижат за поддръжката на планинските пътеки. Без техните усилия би било много трудно, дори невъзможно за повечето хора, включително и за нас да кръстосват планините.

Хижа Ехо

Хижа Ехо е разположена на едно от най-красивите места в Стара планина, които съм посещавала. Мога да сравня мястото единствено с хижа Рай, намираща се също в национален парк „Централен Балкан“ по маршрута от Калофер към връх Ботев.

Хижа Ехо

Хижа Ехо

Хижа Ехо е разположена на 1675 метра надморска височина и е заобиколена от няколко върха – кои по-близки, кои по-далечни – и от нея се откриват превъзходни панорамни гледки. Най-близките балкански върхове, ограждащи хижата са Юмрука,  Кавладан, Каменица и Вежен.

Връх Юмрука преди залез

Връх Юмрука преди залез

Съвсем близо до хижата има интересен параклис – Света Троица, разположен точно в подножието на връх Юмрука.

Параклис Света Троица в подножието на връх Юмрука

Параклис Света Троица в подножието на връх Юмрука

Там пред хижа Ехо посрещнахме както залеза, така и изгрева. Освен това, имахме страхотна вечеря на изключително пленяваща гледка. А също и две умилкващи се котки за компания.

Пред хижа Ехо: по залез

Пред хижа Ехо: по залез

Хижа Ехо: вечеря на гледка

Хижа Ехо: вечеря на гледка

Изгрев около хижа Ехо

Изгрев около хижа Ехо – седловината Желязна врата

В хижата имаше още около 10-ина туристи освен нас, като повечето от тях бяха чужденци (което мен много ме учуди). Измежду туристите имаше двама – един много приятен млад събеседник и един младеж от Полша, които се бяха отправили да превземат маршрута Ком-Емине. Възхитих им се искрено. А и честно казано малко им завидях за силите, които имат за това и техния ентусиазъм.

В хижата предлагат единствено супа и хляб за храна. Може да ви предложат и нещо повече, но след предварителна поръчка. Цената за една нощувка е 12 лв., а за една баня – 2 лв. Има добър безжичен интернет.

За информация, освен от хижа Козя стена, до хижа Ехо има туристически пътеки и от други близки старопланински хижи, като хижа Вежен и хижа Василоьов (двете хижи се намират в противоположни посоки спрямо хижа Ехо, но маршрутът от всяка една от тях до Ехото се изминава за около 5 часа), хижа Хайдушка песен (около 3 часа и половина до хижа Ехо).

Освен от Беклемето, към хижа Ехо може да се подходи по още 5 маршрута:

  • град Клисура (ж.п. линия) – около 4 часа и половина;
  • село Рибарица – за около 4 часа;
  • село Розино – около 4 часа и половина;
  • село Христо Даново – около 4 часа и половина;
  • село Чифлик – около 4 часа и половина, като маршрутът минава през хижа Хайдушка песен.

Повече информация за самата хижа може да намерите на сайта й: http://eho.uni-ruse.bg/ .

В заключение

Това беше едно от най-вълнуващите ми преживявания в Стара планина. Конкуренция прави изкачването на връх Ботев по Тарзановата пътека. Върнахме се презаредени и пълни с емоции и нови впечатления. Да, бяхме и малко уморени, но още на следващия ден започнахме да кроим нови планове и да изучаваме маршрути.

Ако имате известен опит в планината, горещо ви препоръчвам този преход, независимо със или без траверса Козя стена!

Гледките на връщане

Гледките на връщане

Оценка на читателите: 4.6 / 5 (60 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в изкачване на върхове, планински маршрути, приключения, природни забележителности с етикети . Постоянна връзка.

4 отговора към В Стара планина по маршрут Беклемето – хижа Козя стена – хижа Ехо и обратно: омайващи билни гледки, нелек преход и адреналин по желание

  1. Станимир Стоянов каза:

    Чудесна статия. Този маршрут наистина е невероятен – преминавали сме го преди години, в обратна посока: качване от Рибарица до хижа Вежен, хижа Ехо, хижа Козя стена, през Беклемето до Дерменка. Страхотни спомени.
    Тъкмо си мислех тази година да повторя, но вече с детето – момче на почти 9 години, с вече известен опит в планините. Реших че вече е достатъчно голям за няколко дневен преход. Мислех да се качим с лифта от Сопот (че аз ще съм тежката раница с двоен багаж 😉 до Дерменка и от там по вашия път, но с по-къси преходи (преспиване на хижа Козя стена). Сега като прочетох и си спомних за траверса на Козя стена, май ме убедихте да го отложим за по-нататък. Виж, по билната пътека към Ехо не бях минавал, така че мерси за идеята.
    Поздравления за прекрасния сайт и да продължавате да ни радвате с още вълнуващи и вдъхновяващи пътеписи.

  2. Ели Иванова каза:

    Здравейте, Станимир, благодаря Ви за отзива! Ние до хижа Дерменка все още не сме стигали, но един ден ще минем и в тази посока. Хубаво е, че палите по невероятните планински преживявания и своето момченце, да е живо и здраво! Желая Ви хубаво и приключенско лято!

  3. Милко Маринов каза:

    Ели, Благодаря ти за чудесната статия. Нали знаеш, че и за двете хижи се грижи Спортно-туристическо и природо-защитно дружество „Академик“ Русе. Дано повече хора да прочетат този материал. Като се видим, ще почерпя.

    • Ели Иванова каза:

      Здравей, Милко, благодаря ти за отзива! За хижа Ехо знаех, но за хижа Козя стена не знаех, че е под вашето крило. И двете се намират на места с невероятно красиви гледки. И аз се надявам повече хора да ги знаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *