Маршрути на Витоша: Златните мостове, Пънчето, хижа Еделвайс

В една слънчева октомврийска неделя се отправихме към любимата Витоша за полагаемото се седмично разтоварване и презареждане. Тя определено ни липсваше. Цяло лято не бяхме ходили натам, че трябваше да качваме Вихрен, да минем по Козя стена и още куп други неща. Затова пък я заварихме „яко“ напъстрена. Есента се беше развихрила с пълни сили.

Златните мостове

Златните мостове

Есенно по витошките пътеки

Есенно по витошките пътеки

Отново се насочихме към Златните мостове. От там неведнъж сме правили интересни кратки преходи – към хижа Кумата, към Копитото, към Боянския водопад. Ако се поразтърсите в блога, ще се убедите сами. Сега решихме да пробваме друг маршрут – от Златните мостове, през ресторант Пънчето, покрай хижа Еделвайс и пак Златните мостове. Избрахме го да е кръгов, а не с отиване и връщане, за да имаме разнообразни гледки около нас. Този маршрут също попада в категорията леки, кратки и приятни маршрути.

Ако и вие търсите разнообразни маршрути за разходка на Витоша, следващото описание, със сигурност ще ви бъде полезно.

Кратко описание на маршрута

Маршрутът, който избрахме, може да се раздели условно на следните етапи:

  • етап 1: Златните мостове – разклонението на пътеката (30 минути);
  • етап 2: разклонението на пътеката – ресторант Пънчето (30 минути);
  • етап 3: ресторант Пънчето – хижа Еделвайс: (15 минути);
  • етап 4: хижа Еделвайс – разклонението на пътеката (20 минути);
  • етап 5: разклонението на пътеката – Златните мостове (20 минути).

Етап 1: Златните мостове – разклонението на пътеката

Това е началото на маршрута. От Златните мостове се поема в посока село Кладница и хижа Селимица. Пътеката за натам започва точно срещу пътеката за хижа Кумата. Има си множество указателни табелки-стрелки. Няма как да не ги забележите. Ориентацията не е трудна с тези табелки. Пътеката се изкачва плавно нагоре. Минава се покрай хижа Панчо Томов и не след дълго се стига въпросното разклонение на пътеката – направо е за хижа Еделвайс, а надясно – към хижа Селимица и Кладница. Ние поехме в посока Кладница и се върнахме по другия клон на пътеката. Интересно е да отбележа, че няколко метра преди разклонението на пътеката, близката рекичка образува малък водопад.

Етап 2: разклонението на пътеката – ресторант Пънчето

В тази си част пътеката става доста безлюдна. Още в началото на етапа може да се види интересен каменен паметник на Георги Сава Раковски.

Витоша: паметник на Георги Сава Раковски

Витоша: паметникът на Георги Сава Раковски

Малко след паметника, пътеката навлиза в горичка.

По пътеката

По пътеката

По пътеката: гиздава витошка есен

По пътеката: гиздава витошка есен

По пътеката: есенно

По пътеката: есенно

След около 20-25 минути пътеката излиза от гората и пресича обширна поляна, за да стигне до асфалтов път. Стотина метра от там направо по асфалтовия път е ресторант Пънчето – чудесно място за отмора.

Етап 3: ресторант Пънчето – хижа Еделвайс

След Пънчето се продължава нагоре по асфалтовия път. След кратко ходене  в ляво от асфалтовия път се разклонява пътека за хижа Еделвайс. До тук пътеката се изкачваше нагоре, а от тук – до края е само спускане.

Етап 4: хижа Еделвайс – разклонението на пътеката

До хижа Еделвайс

До хижа Еделвайс

По пътеката

По пътеката

Това е същото разклонение от етапите 1 и 2, т. е. тук кръгът се затваря. В тази си част пътеката се спуска доста стръмно надолу. Освен витошкия пейзаж, интерес в тази част на пътеката представлява паметникът на Пею Яворов.

Паметникът на Яворов

Паметникът на Яворов

Етап 5: разклонението на пътеката – Златните мостове

Това си е етап 1 в обратна посока.

Още есенни гледки на Витоша

Още есенни гледки на Витоша

Още интересни маршрути на Витоша от Златните мостове

Ето варианти за още интересни маршрути на Витоша, започващи от Златните мостове:

  • до село Кладница;
  • изминават се етапи 1, 2 и 3 на гореописания маршрут и от хижа Еделвайс се тръгва към Конярника и от там се слиза през хижа Кумата.

В заключение да кажа, че ние използвахме колата, за да стигнем до Златните мостове. Там бяхме приятно изненадани да видим автобус 63. Миналата година той се движеше по удължения си маршрут до Витоша през летните месеци до средата на септември (само в почивни и празнични дни). Погледнах в сайта за разписанието на градския транспорт и бях още по-приятно изненадана да разбера, че маршрутът на автобусна линия 63 ще се движи до Златните мостове до края на 2016 година (пак само в почивни и празнични дни). Според мен би било добре тези автобуси да се движат удължено целогодишно. Интерес определено има от страна на туристите!

Оценка на читателите: 4.6 / 5 (25 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, може да се включите в общата ФБ група и да споделяме заедно красотите на България. Запишете се и за нашия бюлетин и получавайте новата информация директно във Вашата електронна поща!

Публикувано в на един ден от София, планински маршрути с етикети . Постоянна връзка.

9 отговора към Маршрути на Витоша: Златните мостове, Пънчето, хижа Еделвайс

  1. Емил каза:

    Здравейте, интересува ме маршрутът подходящ ли е за малки деца – 4 и 6 години, тъй като по разказа Ви оставам с впечатлението, че няма голямо изкачване, но пък има стръмно слизане. Когато гледам надморската височина на местността Златни мостови и тази на Хижа еделвайс разликата е около 300 метра, което ми се струва доста стръмно изкачване за 1,15 мин. Благодаря за отговора предварително.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, благодаря Ви за интереса. Мисля, че може и деца да го минат маршрута, макар и по-бавничко. Всичко зависи все пак от физическата подготовка. Спускането от Еделвайс до Златните не е толкова стръмно и тежко, качването по този маршрут (по който ние слязохме всъщност) би било по-натоварващо.

      Ако не сте ходили много досега на разходки в планината, бих Ви посъветвала да започнете с някой съвсем лек маршрут, напр. този https://drumivdumi.com/?p=993 .

  2. Емил каза:

    Благодаря за отговора. На нас не ни пречи и да се върнем по маршрута, по който сме дошли т.е обратно през Пънчето, въпросът е голям ли е наклона. Досега сме ходили от Копитото до хижа Камен дел и от Голи връх до връх. Камен дел. Как бихте сравнили тези два маршрута с този до Еделвайс през Пънчето.
    П.С. А алтернативата, която също предлагате от Златните мостове до Копитото ще я пробваме задължително.

    • Ели Иванова каза:

      От Златните мостове до Пънчето пътеката се изкачва много плавно и наклонът не се усеща. Не е голям според мен, за съжаление, не мога да Ви дам точна цифра. Щом сте ходили и по други Витошки пътеки, не би трябвало да имате проблем и с гореописания маршрут.

  3. Емил каза:

    Отново благодаря!
    Лека вечер!

  4. Вчера с нашата група изминахме следния маршрут : Златните мостове (начална точка) – р-т Пънчето – хижа Селимица – село Мърчаево (крайна точка).

    Маршрутът представлява чудесна алтернатива за хора, които нямат кола и се придвижват с градски транспорт (по стечение на обстоятелствата останахме временно без кола). С автобус 63 човек се придвижва до Златните мостове. Тръгва нагоре към Пънчето, спира да похапне (много хубави супи имат), след което бие път пеша надолу към Селимица. Оттам нататък може да отиде до Кладница, където има маршрутка, но ние не се спряхме на този вариант.

    Вместо това от Селимица се върнахме назад по пътя към Мърчаево. Има обаче една уловка – маркировките са кофти. Табелата за Мърчаево е само една, след това има няколко обикновени маркировки с блажна боя… и ако човек ги следва, ще се отклони и ще отпраши към Владая (където ще усложнят ходенето още с два-три часа и по това време като нищо можеш да замръкнеш в планината). Има една тясна и пряка пътека към Мърчаево, което трудно се вижда. Маркировката също е незабележима. Добре че попаднахме на местни, които да ни упътят – направо си беше Божий промисъл.

    С други думи, подобна обиколка на Витоша много добре тренира човек – това са близо 5 часа здраво ходене.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Светослав, много благодаря за полезното допълнение към статията!

  5. Иво каза:

    Чудесна разходка, благодаря за предложението.
    С двете ми дъщери (3 и 6) направихме кръгчето за малко повече от 4 часа с включено похапване в митичното „Пънче“ 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *