Владайският манастир беше нашата поредна уикенд дестинация за кратка разходка, недалеч от София. Беше една снежно бяла декемврийска неделя и искахме да видим ново за нас място, а и да се пораздвижим. Знаехме за Владайския манастир, но все още не го бяхме виждали отблизо. Отидохме, разгледахме, поснимахме, хареса ни. Манастирът е на хубаво място с чудна гледка към Витоша. В допълнение, той е от онези старите, с вековна история.
Как се стига до Владайския манастир
Владайският е разположен в южните поли на Люлин планина, на около километър северно от село Владая и на около 15 километра от центъра на София. До него се стига с кола. За да отидете до манастира (от София), трябва влезете във Владая и да поемете по улицата, успоредна на главния път за Перник. След по-малко от километър трябва да завиете надясно – там шосето минава под главния път и след това остро наляво. Минава се през вилна зона, няма и километър и стигате до манастира.
С какво е интересен
Сегашните сгради на светата обител са сравнително нови, но манастирът е основан по време на Второто българско царство. Бил е двупрестолен – посветен на две светици – света Петка и света Неделя. Бил е част от средновековния пръстен с манастири около София – Софийската Мала Света гора. През годините е бил многократно разрушаван.
На много места в интернет има информация, че манастирът е сринат до основи, а монасите – избити, от кръстоносци през 1328 г. Да ви кажа, рових се доста както в български, така и в чуждестранни източници, но никъде няма информация за кръстоносен поход през споменатата 1328 г. (а и в близък период около нея), още по-малко пък такива, минали през територията на България.
Владайският манастир, до неотдавна с името Света Петка, понастоящем се състои от две църкви: стара – Света Петка и нова – Света Неделя, един параклис и манастирски сгради. Храмът Св. Петка е построен през 1902 г. върху останки от стара църква, а новата църква Св. Неделя е осветена през 2004 г.
След строежа на новата църква, манастирът отново е двупрестолен и се нарича Света Петка и света Неделя. Той е женски, действащ манастир. Негов празник е 14 октомври – Петковден.
Мястото е много приятно. Когато ние го посетихме, там беше същинска тиха бяла приказка.
Не много далеч от Владайския манастир – само на 13 километра – се намира друг старинен български манастир, за който вече съм ви разказвала – Кладнишкия манастир. Ако имате повече време на разположение, може да посетите двата манастира в един ден.
Да отбележа, че това беше вторият ни опит да видим манастира. За първи път се запътихме натам миналата зима. Беше навалял много сняг и след като се отклонихме за Владайския манастир повече не успяхме да продължим по пътя към него през вилната зона, защото беше неразчистен, а ние все пак бяхме с лека кола. Имайте това пред вид, ако тръгнете в голям сняг.
Относно кръстоносците – може би е възможно да са се връщали, а не да са отивали към Светите земи.
Всъщност, няма как годината 1328 да е вярна. Последният (девети) кръстоносен поход в през 1272 г. и то за него май не са минавали кръстоносци през нашите земи, а с кораби са стигнали направо до днешен Израел. Та по-скоро е или легенда, или споменът за такова събитие е верен, но годината е объркана.
Здравейте и благодаря за отзива! И аз се чудех доколко това е вярно и не намерих солидни факти.
Трябва да направите пътищата до манастирите около Столицата по достъпни за хора без коли пуснете някакви бусчета специално до манастирите Владаиския ,Кремиковския ,Кладнишкия .
Пролет и лято, та и есен до манастира се ходи пеша, много е приятно и красиво! От автобусната спирка в центъра на с.Владая догоре е около час пеша, но гледката и спокойствието са завладяващи. Открихме го с дъщеря ми по съвет на майка ми, преди около 10 години.
Вземете си вода и храна, горе няма такива удобства, а се минава пеша през открити ливади. Хубаво е и тояга против овчарски кучета да си имате.