Архив за: Перник

Връх Любаш беше първото място извън София, което посетихме веднага след двумесечната изолация заради пустия вирус. Всичко беше зелено, свежо и хубаво. Природата се беше събудила, без да я видим. Птичките се бяха завърнали, без да ги видим. Изобщо, пролетта … Има още →

Връх Райловско градище, висок 1199 м., е част от Люлин планина. Там се е издигала стара крепост, откъдето и името. Най-краткият маршрут за изкачването на върха започва от хижа Люлин, сравнително лек е и трае около 20-25 минути в посока. Самият връх е панорамен и гледките, които се откриват от него са надалеч и във всички посоки. Единствено достъпът до хижата е неприятен, защото голяма част от някогашния асфалт липсва. Направихме тази кратка разходка близо до София в средата на март.

Има още →

Когато нямаш време за преходи, но все пак ти се иска да се пораздвижиш на открито и да поогледаш от високо, търсиш някой панорамен връх наблизо с кратък маршрут до него. Така избрахме връх Криви камик (1128 м.), който се оказа чудесна идея за разходка около София. Изкачихме го в една слънчева февруарска неделя.

Има още →

Връх Драговски камик (1118 м.) в трънския регион ме беше заинтригувал отдавна, главно заради чудатата си островърха форма, която му бе спечелила прозвището „Трънският Матерхорн“. Когато го изкачих, се убедих, че е изключително панорамен и гледките от него са не само красиви, но и във всички посоки. Виждат се чудесно Стара планина, Витоша, Рила, Руй и близките планини в Трънско. В допълнение, върхът се намира недалеч от София и пътеките към него са добре маркирани и поддържани. Това го прави чудесна дестинация за разходка около София.

Има още →

В първите дни на Новата година получих като подарък тефтер-календар, който беше по-скоро албум със снимки и информация за интересни места в България. Още в началните страници, които разлистих, попаднах на обещаващо и интригуващо място, недалеч от София – средновековната църквица в село Чуковец, Радомирско. Един поглед ми беше достатъчен, за да включа това място в плановете за посещение. Бързо! Скоро! Задължително!

Село Чуковец се намира на около 60 км югозападно от София и до него се стига за около 50 минути с кола. Има още →

Посещавали сме Гигинския манастир „Свети свети Козма и Дамян“, известен още като Църногорски манастир, на два пъти. Първият път беше преди 2-3 години в една студена, сива, ветровита и дъждовна мартенска събота. Времето беше лошо, старата малка църква на манастира все още беше в ремонт, а асфалтов път до светата обител нямаше – беше в строеж. Въпреки това, мястото ни хареса.

При второто ни посещение неотдавна пейзажът и времето бяха съвсем различни – в този септемврийски ден слънцето силно прежуряше, в манастира и наоколо ремонтите бяха свършили, а ранната есен допълваше картината с меките си цветни багри.

И зиме, и лете мястото е прекрасна опция за разходка на един час път от град София. Има още →

Беше един от първите слънчеви, много топли и дълги пролетни дни. Бяха изминали броени дни откакто преминахме на лятно часово време и още по-малко от последните снеговалежи. Беше идеално време за посещение на водопади – свежо, приятно, след дълги снегове.

Познавахме района на Трън и знаменитото Трънско ждрело от преди време. Имахме си вече и съответния печат от 100-те национални обекта. Знаехме и Врабчанския водопад. Но някак ни се искаше да си ги припомним, пък и да видим и нови места. Ябланишкото ждрело изплува като виден кандидат за посещение, докато си планирахме разходката. Махала Богоина решихме да посетим в движение. Има още →

Беше една топла ноемврийска неделя, точно ден преди да дойде голямата зима. Искахме да си направим лека планинска разходка близо до София на някое непознато за нас място. Проучихме няколко места около София, които не сме посещавали. Накрая се спряхме на сравнително новата екопътека Поглед към девет планини, защото беше близо до София; разбрахме, че дължината й е сравнително кратка – около 3 километра и се изминава за по-малко от час и половина в посока, освен това, името й беше звучно и интересно и предполагаше красиви гледки по маршрута. Има още →

Беше зима и то не каква да е зима, а дълга снежна зима, чийто край не се виждаше. Очертаваше се слънчев, макар и леден уикенд. Търсихме си интересно и непознато за нас място за следобедна неделна разходка, недалеч от София; … Има още →