Архив за: Перник

Връх Тумба беше целта на поредната ни лека и приятна неделна разходка. Направихме я в слънчев ноемврийски уикенд, позлатен от щедрата на багри есен.

В една слънчева и задушна августовска неделя тръгнахме да изкачваме връх Руй, първенецът на едноименната планина. Стартирахме от с. Забел. Макар и „нанагорно“, изкачването ни се видя леко скучно – изкачихме върха за три часа, като два от тях вървяхме … Има още →

Пещерският манастир, който посетихме в края на този май, се оказа чудесно място за разходка – стар манастир, до който води приятна и добре направена алея с няколко обособени зони за отдих и пикник. Намира се в Земенския край, в … Има още →

Връх Любаш беше първото място извън София, което посетихме веднага след двумесечната изолация заради пустия вирус. Всичко беше зелено, свежо и хубаво. Природата се беше събудила, без да я видим. Птичките се бяха завърнали, без да ги видим. Изобщо, пролетта беше в разгара си, без да я видим. До този момент. Когато тръгнахме към върха видяхме, чухме и най-вече попихме всичко със сетивата си – младата зелена трева, разлистените дървета, цъфналите люляци, горските цветя, песента на птичките, жуженето на бръмбарите. А горе на върха погледът ни стигаше толкова надалеч, накъдето и да се въртяхме.

Има още →

Връх Райловско градище, висок 1199 м., е част от Люлин планина. Там се е издигала стара крепост, откъдето и името. Най-краткият маршрут за изкачването на върха започва от хижа Люлин, сравнително лек е и трае около 20-25 минути в посока. Самият връх е панорамен и гледките, които се откриват от него са надалеч и във всички посоки. Единствено достъпът до хижата е неприятен, защото голяма част от някогашния асфалт липсва. Направихме тази кратка разходка близо до София в средата на март.

Има още →

Когато нямаш време за преходи, но все пак ти се иска да се пораздвижиш на открито и да поогледаш от високо, търсиш някой панорамен връх наблизо с кратък маршрут до него. Така избрахме връх Криви камик (1128 м.), който се оказа чудесна идея за разходка около София. Изкачихме го в една слънчева февруарска неделя.

Има още →

Връх Драговски камик (1118 м.) в трънския регион ме беше заинтригувал отдавна, главно заради чудатата си островърха форма, която му бе спечелила прозвището „Трънският Матерхорн“. Когато го изкачих, се убедих, че е изключително панорамен и гледките от него са не само красиви, но и във всички посоки. Виждат се чудесно Стара планина, Витоша, Рила, Руй и близките планини в Трънско. В допълнение, върхът се намира недалеч от София и пътеките към него са добре маркирани и поддържани. Това го прави чудесна дестинация за разходка около София.

Има още →

В първите дни на Новата година получих като подарък тефтер-календар, който беше по-скоро албум със снимки и информация за интересни места в България. Още в началните страници, които разлистих, попаднах на обещаващо и интригуващо място, недалеч от София – средновековната църквица в село Чуковец, Радомирско. Един поглед ми беше достатъчен, за да включа това място в плановете за посещение. Бързо! Скоро! Задължително!

Село Чуковец се намира на около 60 км югозападно от София и до него се стига за около 50 минути с кола. Има още →

Посещавали сме Гигинския манастир „Свети свети Козма и Дамян“, известен още като Църногорски манастир, на два пъти. Първият път беше преди 2-3 години в една студена, сива, ветровита и дъждовна мартенска събота. Времето беше лошо, старата малка църква на манастира все още беше в ремонт, а асфалтов път до светата обител нямаше – беше в строеж. Въпреки това, мястото ни хареса.

При второто ни посещение неотдавна пейзажът и времето бяха съвсем различни – в този септемврийски ден слънцето силно прежуряше, в манастира и наоколо ремонтите бяха свършили, а ранната есен допълваше картината с меките си цветни багри.

И зиме, и лете мястото е прекрасна опция за разходка на един час път от град София. Има още →

Беше един от първите слънчеви, много топли и дълги пролетни дни. Бяха изминали броени дни откакто преминахме на лятно часово време и още по-малко от последните снеговалежи. Беше идеално време за посещение на водопади – свежо, приятно, след дълги снегове.

Познавахме района на Трън и знаменитото Трънско ждрело от преди време. Имахме си вече и съответния печат от 100-те национални обекта. Знаехме и Врабчанския водопад. Но някак ни се искаше да си ги припомним, пък и да видим и нови места. Ябланишкото ждрело изплува като виден кандидат за посещение, докато си планирахме разходката. Махала Богоина решихме да посетим в движение. Има още →