При максимална температура от -4 градуса, усещащи се като -11, не сме и поглеждали към списъците с планински маршрути. Все пак трябваше да мръднем нанякъде за раздвижване, че после пак цяла седмица ни чакаха не дотам пленителните гледки от бюрото. Избрахме водопадите край Локорско като лек маршрут близо до София. В дерето на Локорска река беше доста заветливо в тази мразовита неделя, та -4-те градуса не бяха чак толкова вледеняващи.
Водопадите са няколко и са много леснодостъпни. Повечето от тях са изграждани, но са си интересни, особено когато всичко наоколо е бяло, а те са частично замръзнали.
Реката с приятния си ромон и ледени островчета също се оказа живописна. Маршрутът беше повече от лек, а студът и снегът вероятно бяха причината за почти пълната липса на хора по пътеката. Вероятно през лятото е точно обратното.
Къде се намира
Село Локорско е разположено в южните поли на Стара планина, само на 17 километра североизточно от центъра на София. До селото има градски автобуси. Отправна точка за маршрута е площад в северните покрайнини на селото. Ако сте с кола, това е удобно място да я паркирате.
Координати на началото на маршрута: 42.796785, 23.447536.
По пътеката край Локорско
Спира се на площада и се тръгва покрай реката. В началото на пътеката, която в по-голямата си част е доста широка и се движи плътно до реката, е поставена табела, указваща пешеходна зона.
Първият водопад е при последните къщи на селото. Той не е особено впечатляващ.
Следващите два водопада са малко по-нагоре и са един над друг, като долният е естествен.
Към двата водопада са направени няколко стъпала, за да им се наслади човек по-отблизо.
Нагоре по реката следват още три водопада.
Малко след последния се стига до широко място, подходящо за пикник в летните месеци. От началото на маршрута до мястото за пикник се ходи около 40 минути.
След него се минава през водослива на реките Локорска и Войнешка, а после пътеката става по-тясна и се разделя – едната продължава по брега на Войнешка река направо, а другата завива надясно и поема към близките хълмове.
Ние избрахме да тръгнем направо покрай река Войнешка и повървяхме още известно време, но не видяхме повече нищо кой знае колко интересно и решихме да се връщаме.
В заключение, получи се много приятна, лека, позамръзнала и снежна зимна разходка.
Оставихме си и нещо за друг път – посещение на местната църква „Свети Николай“, скалния феномен Момини скали близо до Локорско и може би някой по-дълъг маршрут по близките баири.
