В последно време започнах да се връщам често към много от местата, на които вече съм била. Предвид ситуацията, връщам се виртуално, гледайки стари кадри. Но все пак, има и нещо реално в тези мислени посещения – емоцията, която снимките успяват да припомнят, че и да изкарат някъде отгоре. Една от тези ми скорошни разходки беше до връх Голямо градище в Странджа, недалеч от Малко Търново.
Връх Голямо Градище, висок 710 метра, е най-високият връх в българската част на Странджа планина. На път към върха се минава покрай предполагаемата гробница на богинята Бастет. От върха се открива красива панорамна гледка към Малко Търново и към околните хълмове на Странджа. Казвали са ми, че в ясно време се вижда и морето. Ходили сме (реално) три пъти до върха, но така и не видяхме морето. Снимките по-долу в статията са от трите ни ходения и затова са от различни сезони.
Накратко за нашите посещения
Тук ще ви споделя малко лични истории за ходенето до върха. Ако бързате да научите за маршрута, може да минете директно към следващия раздел.
Както споменах, посещавали сме връх Голямо градище три пъти. Първите два бяха в рамките на поредни дни. Беше лято, в края на юли. Насочихме се към върха в ранния следобед на един слънчев и топъл ден и само за десетина минути времето се преобърна, заоблачи се, заваля, настана порой, а точно когато бяхме край светилището на Бастет засвяткаха гръмотевици и ни посипа градушка. Малко като въведение във филм на ужасите се получи 🙂 . Тогава, макар и мокри до кости, стигнахме до върха, снимахме се до пирамидката, качихме се бързо на площадката за наблюдение, за да регистрираме колко са гъсти облаците и мъглата и скоропостижно се върнахме.
На следващия ден времето се оправи и решихме да отидем и да разгледаме всичко на спокойствие. Времето пак беше слънчево, но доста влажно. Тръгнахме по пътя, стигнахме до върха и после на слизане отидохме да видим мястото на Бастет. Беше ужасно тихо, нито птички пееха, нито насекоми жужаха. Стори ми се тогава тягостно и малко зловещо. Дали заради някаква мистерия, дали защото бях чела много по темата, дали защото случката с времето от предния ден допълни историите от статиите и някои от тях оживяха във въображението ми или просто времето беше тежко от комбинацията между горещина и влага, кой знае.
Третото ни ходене до върха се състоя миналата есен в края на септември. Времето беше слънчево и топло (пак), но не горещо, много приятно. Водихме си весела компания. Получи се приятна разходка, без нищо мистериозно. Останаха гледките и позитивните емоции.
Формалности
Важно е да знаете, че преди да се отправите към връх Голямо градище, трябва задължително да се отбиете в служба Гранична полиция и да се регистрирате там, защото върхът попада зад граничния кльон. Службата се намира в покрайнините на град Малко Търново на път за светилището Мишкова нива, което е под върха, и на път за самия връх.
Откъде започва маршрутът към връх Голямо градище
Пешеходният маршрут започва на около 7 километра западно от Малко Търново по пътя към ГКПП, координати <41.971149, 27.479038>. Там от шосето се отделя наляво черен път. Край отбивката е удобно да се остави колата. Вече има указателни табелки.
Особености на маршрута
Маршрутът не е труден, дълъг е около километър и половина и се изминава без бързане за около 30 минути. Върви се все по черен път, в началото на открито, после в гора. Пътят плавно се изкачва към върха.
Някои подробности – още в началото се минава през граничния кльон – старото гранично предпазно съоръжение. То е отворено на черния път. Тук при кльона има малко препятствие във вид на голяма локва, покрай която трябва да се мине. По време и на трите ни посещения локвата си беше неизменно там. Предполагам, че в периоди на суша не остава много от нея.
Малко след кльона има разклонение – трябва да поемете по левия път нагоре.
Една скоба – ако тръгнете по пътя направо и след 50 метра на разклонението държите ляво, след около 3 километра ще се включите в тясното шосе към Мишкова нива, недалеч от самото светилище.
Ние в случая сме вляво и нагоре към връх Голямо градище. Пътьом се минава покрай широко обсъждано и забележително място – предполагаемото светилище на богинята Бастет, изобразявана като жена с глава на котка. То се пада малко встрани от пътя – вдясно от него, близо до един завой надясно на около километър след началото на пешеходния маршрут (около 20 минути ходене).
Мястото е загадъчно поради няколко причини. На първо място, то е посочено от Ванга, въз основа на стара карта, намерена от иманяр. Според пророчицата, там е погребана жена, пренесена от Египет, която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си. Там на мястото имало написана история за две хилядолетия назад и предсказание за това как ще се развие светът две хиляди години напред.
Друг загадъчен момент е цялата потайност, с която са правени проучвания на мястото. Тези проучвания са били в пълна секретност. С мястото са свързани различни мълви. Няма да се спирам повече, защото обект на настоящата статия е маршрутът за изкачване на връх Голямо градище.
Още около 10 минути ходене след предполагаемото светилище на Бастет се стига върха.
Горе на връх Голямо градище
Върхът ще ви посрещне с традиционната пирамида, указваща най-високата кота.
Близо до нея е изградена дървена площадка за наблюдение на красивите панорамни гледки, които се откриват.
Вижда се Малко Търново и немалка част от Странджа, както на българска, така и на турска територия. Бяха ни казвали, че в ясно време от там се вижда морето.
Ние не успяхме, макар последното ни посещение да беше тъкмо в много ясно време. Но пък това не е толкова важно.
Малко под върха се виждат останки от стара тракийска крепост, откъдето и втората част от името на върха – Голямо градище.