Връх Попа в Родопите не само ми взе дъха, но и успя да ме поизпоти на -11 градуса температура при слънчево зимно време. На три момента по баира ми изглеждаше съвсем невъзможно да го преодолея. Все пак, някак инатът ми не ме остави да се откажа. Е, щом пиша за маршрута и имам снимки отгоре, сещате се, успях, за което съм щастлива и благодарна. Обаче не беше лесно! Думата трудно е прекалено слаба за случая. Затова пък, после, горе на върха, 360 градусовите панорами ме омаяха, да не кажа замаяха. Умората изчезна на мига и нямах насита да гледам в различните посоки.
Изкачването на връх Попа беше кратко като разстояние, но зверски стръмно. Не си спомням да съм качвала толкова стръмен баир. Градусът спрямо земята клонеше към правия ъгъл. Надолу беше по-лесно, включих 5х5 (в Банско му казвали на това „со г*з“, така поне знам от един готин планински водач), гледах все пак да следвам серпентините на пътеката, а за останалото се възползвах от гравитацията, почти до подножието на върха.
В пейзажите нямаше много цвят – сиво, бяло, синьо и тук-там зелени иглолистни. Все пак беше зима, но и в това си има чар. Небето лазурно синееше, северните склонове на баирите белееха, но по южните камънякът беше открит, а дърветата зъзнеха голи. Така без проблем ни се откри на тепсия целият земен релеф, без да има какво да го крие.
В тази статия описвам в детайли маршрута към връх Попа в Родопите, недалеч от Асеновград. В края ѝ ще намерите координати и GPS трак.
Къде се намира връх Попа
Връх Попа, висок 1317 метра, е разположен в централната част на Добростанския рид в Западните Родопи. Самият рид е с доста насечен релеф. В него се намира най-големият биосферен резерват в Родопите – Червената стена. Отправна точка за изкачване на върха е бившата хижа Марциганица, която сега е уютен хотелски комплекс. Той е разположен на 1412 метра надморска височина, на 200 км югоизточно от София, на 31 км южно от общинския център Асеновград и на 4.5 км от село Добростан. До комплекса се стига с лека кола по шосе, което се изкачва живописно по рида.
Марциганица разполага с удобен паркинг. Встрани от него тръгват няколко маршрута, маркирани с различен цвят. Ще се ориентирате по стълба с туристически табелки. От комплекса се откриват чудесни гледки към близки и по-далечни хребети.
Особености на маршрута
Накратко
Маршрутът може да се раздели на две основни части: най-напред вървим около 30 минути по горска пътека от комплекс Марциганица до подножието на върха, а след това е самото изкачване (10+ минути). Пътеката е сравнително лека за ходене, трудното е в стръмното.
Подробно
Към връх Попа следваме жълта и зелена маркировка, на места са поставени и указателни табелки. Маршрутът започва с няколко каменни стъпала и продължава в планинска пътека. В нашата посока е и популярната в последно време пещера Добростански бисер.
На около 180 метра от хижа-комплекс Марциганица стигаме до голямо информационно табло за резерват Червената стена и карта на маршрутите в него. Зад таблото е поставена и дървена порта. Малко преди таблото се отделя пътека вляво към впечатляваща панорамна гледка. Тя е на под 5 минути ходене.
След нея се връщаме на основната пътека и продължаваме по нея. Тя се спуска леко и плавно. Като цяло се върви в гора, но тук там се откриват и първите гледки към целта на описвания маршрут – връх Попа.
Няма как да се сбърка. Той е островърх и се издига от ниското в средата между околните високи била. Почти отвсякъде страните му са отвесни и каменни, само от север е обрасъл с гора и е малко по-полегат. Точно оттам през гората е подходът към най-високата му част. Но все още имаме път през гората, докато стигнем точката за директен щурм.
На около километър след Марциганица се пада отбивката за пещера Добростански бисер. Будката, построена край входа на пещерата се вижда от пътеката. След отбивката за пещерата ни очакват още около 600 метра до важен разклон. Там напускаме основната пътека с двете марки, жълта към водопад Сливодолско падало и зелена към хижа Пашалийца, и поемаме към връх Попа. На разклона си има табелки.
Малко след разклона излизаме на каменна тераса с поглед към целта. Там по камъните се ориентираме по зелени стрелки откъде да слезем в малката седловинка, за да поемем нагоре.
Връх Попа: да поемем дъх преди щурма! 
В началото на стръмното 
Вече сме горе, последни метри до котата
С гората започва и стръмното. Да, пътека има, да вие се на серпентини, но не, не е лесно. Наклонът си е наклон, гравитацията дърпа назад, хлъзга се. По време на нашето посещение имаше и сняг, та се и плъзгах на моменти.
Добре, че тази част на хълма изобилства от растителност със стабилни корени за опора и набиране. (Аз лично на другия ден след това качване имах мускулна треска на раменните мускули, а не на краката.) Криво-ляво качих върха. Малко преди финала бях пред разпад, но пусти инат надделя.
За разлика от задъхващия склон, на връх Попа има достатъчно голямо заравнено място за почивка и наслаждаване на необятните панорами. Трябва да се внимава заради пропастите, но има мегдан. А гледките омагьосваха. Под нас беше река Сушица, пробила тази част на Родопите, пред нас беше ридът на Кръстова гора, на запад погледите стигаха до село Югово и шосето към град Лъки.
Поглед на юг, дойдохме точно от срещуположната посока 
Поглед от връх Попа на югоизток по протежение на долината на река Сушица 
Връх Попа: гледка на изток в посока комплекс Марциганица 
Връх Попа: поглед на запад – село Югово и шосето към град Лъки 
Връх Попа от птичи поглед
Преходът от хижа Марциганица до връх Попа ни отне около 40 минути чисто ходене, без да броим почивките по маршрута, каквито правихме на моменти. Връщането отне приблизително същото време. Горе на върха стояхме близо час, полу-хипнотизирани от панорамите. Не ми се тръгваше, първо заради тях и второ, срещата обратно със стръмното леко ме притесняваше, но все някак трябваше да се приберем.
Техническа информация за маршрута до връх Попа
| Начало (к-с Марциганица) | 41.89046211540699, 24.883298194035888 |
| Връх Попа | 41.887595504522324, 24.86834722571075 |
| Разстояние | 2.1 км в посока |
| Денивелация | (+) 80 м, (-) 163 м |
| Времетраене | 40 мин. |
| GPS трак | изтегли |
Финални думи
Времето беше Божи дар, слънчице и почти безветрие в ден, започнал с -11 градуса след поредица смразяваши и снежни дни. Бях радостна и благодарна, че успях да се кача на връх Попа, че времето беше предразполагащо към преходи и че гледките, с които напълних очи, сърце и душа бяха неповторими и незабравими…
