Беше точно средата на февруари, когато посетихме Сеславския манастир „Св. Николай Мирликийски“. Времето беше слънчево и необичайно топло като за зимен сезон. Разбира се, ние бяхме наясно с прогнозата и затова си направихме амбициозен план за посещения през този усмихнат ден, който включваше разходка до четири от старинните софийски манастири: двата Буховски манастира, Сеславския и Кремиковския манастири. И четирите манастира са били част от духовния пръстен от свети места около София, наричан Софийската (Средецката) Мала Света гора.
Сеславски манастир
Тази разходка беше нещо като тематично продължение на разходките ни от предишните уикенди до други софийски манастири от духовния пръстен – Курилският и Германският.
Как се стига до Сеславския манастир
Сеславският манастир е закътан в южните склонове на Стара планина и се намира над софийското село Сеславци. До манастира може да се стигне с кола, като от селото се поема към местната църква, която е нависоко и се вижда отдалеч, подминава се църквата и се излиза от селото. Манастирът е на около 2 километра от Сеславци, като последният километър е черен път.
С какво е инетересен Сеславският манастир
От информационната табелка пред манастира научихме, че той е построен през Второто Българско Царство от болярина Сеслав. Бил е разрушен при нашествието на турците. Възстановен е в края на 16-и век.
Поглед от задната страна, където е запазена част от каменната ограда
По информация в различни интернет сайтове оставам с впечатление, че могат да се откроят 4 периода в съществуването на манастира:
- създаването на манастира от болярина Сеслав по време на Второто Българско царство (не успях да намеря по-точен период);
- първото му възстановяване в началото на 17-и век;
- второто му възстановяване през 1832 г.;
- периодът на западане с начало 50-те години на 20-и век, след построяването на урановия рудник.
Сега от манастира е останала само църквата, част от каменната ограда и развалини от други манастирски сгради.
Останките от манастира и мината зад тях
На мен ми беше интересно да обикалям около църквичката и да оглеждам манастирските руини. Вярно, изглеждат малко тъжно, но някак напомнят за миналото на манастира. Вероятно много скоро няма да ги има и тях.
Църквата е каменна и личи, че е старинна. В архитектурно отношение, тя представлява еднокорабна постройка с една абсида, притвор и един вход.
Сеславски манастир – църквата
Сеславски манастир – входът на храма
По време на нашето посещение тя беше затворена, но все пак надникнахме през прозорците и успяхме да видим част от старинните стенописи, за които се смята, че са дело на майстор Пимен Зографски.
Стенописите вътре в храма (през прозореца)
Самото място около манастира е много приятно, тихо и спокойно.
За съжаление, не всичко е идилия. Точно зад манастира се извисява голям земен насип, за който няма обозначение. Това е уранов рудник. Рудникът вече не действа, но според някои източници именно дейностите в него са станали причина за плачевното физическо състояние на Сеславския манастир и неговия храм.
Да, печална гледка! Бях там преди две – три години на Великден и видях няколко червени яйца, оставени пред заключената врата. Телевизионната журналистка Ваня Манолова (Агро ТВ) и оператора Градинаров направиха миналата година филм, посветен на манастира. Чрез тях успях да разгледам по-ясно фреските, изписани от св. Пимен Зографски или от неговото ателие. Невероятни са.
Тъй като стана дума за св. Пимен, в манастира, посветен на св. Иоан Рилски, край психолечебницата в Нови хан, има също изчистена от саждите фреска, за която счмитат, че е негово дело. Изключителна е с тънкото си перо. манастирът е изоставен, църквата е подпряна с дървета, за да се крепи, но вътре може да се намери нещо забележително.
здравейте, отново. Ние посетихме манастира „Свети Иван Рилски до Курило“ преди няколко месеца – https://drumivdumi.com/?p=2097. Иконописите там са също дело на майстор Пимен Зографски, а самият манастир е много приятно място – тихо и спокойно, направо идилично.
Всичко хубаво, но! Това е непълна информация за района на София, както и за другите описани места. Виждал съм карта-проспект на град Инсбрук в Тирол – Австрия от преди навярно 50 години. Там от птичи поглед е показан районът около града с множество пътеки и лифтове с указани начални и крайни точки, денивелации, разстояния, времена и т.н. Мечтая за такава качествена кратка карта поне на град София, където живеят заседнал начин на живот над милион хора. Смятам, че това е голям пропуск на първо място на кмета на града! Всички тези хора трябва да имат на разположение близки до града /на не повече от 10-30км/ начални точки на пътеки за разходки за запазване на здравето им. До всяка начална и крайна точка трябва да е описано, как може да се отиде/върне, има ли паркинги, градки транспорт, каква е разликата във височините, колко е облагородена пътеката, каква настилка е, за колко време се изминава, има ли реки, гори и какви са, чешми, пейки, места за хранене, заведения, разрешена ли е за колоездачи и мотористи /впрочем те са голям проблем, защото ти изскачат над главата в кривите и стръмни пътечки и ги забелязваш твърде късно/ дали има проблемни овчарски или бездомни кучета в района, какви забележителности има и т.н. Такива пътеки очевидно няма достатъчно!!! Трябва да се направят много такива във всички посоки радиално от града навън и то с достатъчно пари и без крадене! Има хора стари и болни, на които им е забранено да ходят по стръмни пътеки. Да се направят достатъчно на брой равни или почти равни такива. Без да има разрешения за ползване от колоездачи и особено от мотористи акскадьори и от ловци! За колоездачи и мотористи да има специални пътеки само за тях! Голям срам и резил е например, когато има начало на пътека, като тази в с. Долни Лозен от Червения кръст нагоре. В началото има специална АРКА, с тържествено описание за начало на пътеката на еди кой си четник от ботевата чета. която води до манастира и пещерата на четника и връх Половрак. До тук добре, но след 50 метра пише на друга табелка „Ловен район“! Що за идиотщина?!? По същия начин има такава табелка и над Германския манастир! Отскоро е закачена такава табелка с явна заплаха към туристите че навлизат в ловен район и над с. Локорско! Явно е, че такива табели са поставени със знанието на местните кметове! Това е недопустимо и просташко! Къде са кметовете, горските и столичния кмет? Може би те си почиват и се разхождат само в Гърция, Париж, Лондон и на екзотични океански острови? Такива управници не трябва да се избират! Избраните трябва да служат и обслужват единствено избирателите си! А не да се целуват с разни евролидери и милиардери със съмнителни намерения, както и с лидери на съмнителни организации, на които ни продават! Много се надявам някой с повече медийни и властови възможности да поеме такава инициатива и ако може, дори с помощта и на евро субсидии, да се направят такива пътеки около София и други големи градове, околностите на които са подходящи за подобни пътеки в полза на народа. Да има добър достъп до началните и крайни точки на тези пътеки и да има добра реклама и проспекти, за да могат хората максимално да се възползват от тях в името на собственото си и обществено здраве!