Дряновският манастир, водопадите и пещерата: едно чудесно място за туризъм с много възможности

Дряновският манастир. Място, което съм посещавала от дете неведнъж през годините, без да ми омръзне. Място с история и много природни дадености. В последно време сме го посещавали пет пъти, при това в различни сезони. И петте пъти сме обикаляли по пътеките наоколо и познаваме отблизо и водопадите, и пещерата, и крепостта и въобще околността.

Колкото и пъти да се връщахме там, мястото си беше все така красиво, хората, дошли да го посетят бяха все така много, а разликата между посещенията беше предимно в листата на дърветата и в дебита на двете реки Дряновска и Андъка, а те захранват водопадите.

Като че ли най-забележителната промяна в годините преди и сега беше в достъпа до пещерата „Бачо Киро“. Преди много време имаше само един маршрут, сега са два, но за това след малко.

В тази статия ви разказвам за Дряновския манастир, водопадите край него, пещера „Бачо Киро“ и два маршрута над манастира. Фотографиите в статията са сборни от последните ни посещения.

Съдържание

Кратка информация за района
Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“
Дряновски водопад Сини вир
Втори дряновски водопад – водопад Андъка
Пещера „Бачо Киро“
Накратко за Дряновската екопътека
До Кръста и обратно по кръгов маршрут
За финал

Кратка информация за района

Районът около Дряновския манастир представлява красива клисура, образувана от река Дряновска, врязала високите скали наоколо, които са част от платото Стражата. Ще отворя една скоба, за да кажа, че това плато Стражата, което стига до Габрово и Севлиево, има формата на равнобедрен триъгълник. (Видях и аз една правилна геометрична форма в географски обект и ми стана интересно … математик съм, какво да се прави 🙂 ).

Другото интересно за целия район е дълголетната му история. Тук са открити следи от живот още от старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Установено е, че от старожелязната епоха до Античността, основни обитатели са били траките. По-късно, когато тези земи са били в пределите на Византия, са изградени две крепости в близките местности Боруна и Града. Крепостите са изоставени през 5-ти век по време на славянското нашествие, но по-късно, когато влизат в пределите на българската държава се обитават и използват отново.

Сега, да ви разкажа малко повече за отделните забележителности и маршрути в района.

Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“

Безспорно, най-известната от тях е Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“.

Как се стига

Той се намира на 220 километра източно от София и на 5 километра от Дряново по пътя за Габрово. Отбивката за манастира се пада в ляво от шосето малко след един голям 90 градусов завой след Дряново в посока Габрово. До манастира се стига с кола. Ако отивате в почивен ден, най-добре отидете от рано, за да си намерите добро място за паркиране.

Накратко за историята на манастира

Смята се, че манастирът е създаден през 1206 година, когато нашият цар Калоян пренесъл мощите на един светец – св. Махаил Воин – от Потука (предполага се, че това е днешен Батак) в патриаршеската катедрала „Св. Възнесение“ в столицата Търново. При пренасянето на тези мощи, се случва така, че цялата процесия пренощува край река Дряновска и след това на това място е издигнат манастира.

От тогава до днес, Дряновският манастир е важен просветен и културен център. Като повечето български манастири, той е бил разрушен по време на турското робство и възстановен отново през 19-ти век.

Манастирът заема важно място по време на Априлското въстание. В него се води дълга и тежка битка между българските бунтовници начело с поп Харитон, и турците. За съжаление, повечето от нашите въстаници загиват геройски в тази битка, а няколко години след нея в тяхна чест е построен паметникът-костница, който може да се види и днес пред храма на манастира.

Какво да видите

Като влезете в манастира, погледнете надясно към ресторанта. В същата сграда е разположена музейната експозиция „Археология и Възраждане“, представяща историческото развитие на дряновския край чрез археологически находки и информационни табла, а също експонати и материали от периода на Възраждането и Априлското въстание. Съветвам ви да я разгледате.

Централно място заема манастирският храм. Непременно посетете и него.

Отивайки в задната част на манастира, там под навеса преди изхода, ще видите интересно и важно съоръжение 🙂 .

После може да излезете от задната порта и да минете по дървеното мостче над реката, което също е част от атмосферата на манастира.

Дряновски водопад Сини вир

До Дряновския манастир има няколко водопада, при това са лесно достъпни. За да видите първия от тях – Сини вир, трябва да излезете през задната врата на манастира, да минете по дървеното мостче над река Дряновска и да тръгнете по пътеката, която се пада вляво от мостчето на края на паркинга.

Пътеката е прохладна и много приятна – върви се в горичка и покрай реката. До водопада се стига за 5-6 минути, като самият той се вижда и чува малко преди това. Водите му падат на четири струи като първата е най-мощна.

В периоди на пълноводие струите се обединяват в една мощна широка водна маса.

Водопад Сини вир не е много висок – само около 5-6 метра, но гледката е интересна. Отдолу под него се е образувало живописно езеро. На това място каньонът на реката е много тесен и високите скали красиво обграждат мястото около водопада. Човек се чувства като в зала. В лявата страна на брега на езерото се е обособила малка пещера. Красота!

Втори дряновски водопад – водопад Андъка

Друг Дряновски водопад се намира по пътеката към пещерата, а за пътеката си има много ясни и добре видими табелки. Ако сте на първия водопад Сини вир, трябва да се върнете по същата пътечка, по която сте дошли към паркинга в задната част на манастира, да пресечете другата река пак по мостче и да хванете алеята вляво. Там преди завоя има заведение.

Водопадът се намира малко преди пещерата. Вижда се от алеята. По-страстните любители на водопадите могат да го приближат по кратка, но стръмна пътечка. Е, да, усилията си струват. Там, на камъка пред него гледката е още по-приятна.

А в пълноводен период си е изумително дори.

Особено от близо.

Рекичката на този водопад се нарича Андъка и се влива долу при манастира в Дряновската река. Именно тази река е образувала Дряновската пещера в продължение на хиляди години.

Малко над него преди пещерата има още един водопад, също заслужаващ внимание.

По-нагоре по река Андъка след пещера Бачо Киро има и други водопади. Ето един малко по-тесен, но също красив и буен.

За да го видите, трябва да се изкачите по пътеката над пещерата и след това да поемете надясно покрай реката. Преди време това е бил участък от Дряновската екопътека, но сега не е в добро състояние, затова трябва да се подхожда с повишено внимание.

Пещера „Бачо Киро“

Пещерата се намира на 300 метра от Дряновския манастир. Кръстена е на Бачо Киро, героят от Априлското въстание. Тя е първата благоустроена пещера и обект номер 22 от 100-те национални туристически обекта. Дълга е 3.3 километра, има 4 нива и постоянна температура от 13 градуса. Образувана е от водите на река Андъка.

За посещение в пещерата са обособени два туристически маршрута:

• кратък, който се изминава за около 25-30 минути и е без екскурзовод. Цената на билета за този тур е 5 €;
• дълъг маршрут, който се изминава за около 60-70 минути, задължително с екскурзовод и при група от минимум 15 души. Именно този маршрут дава пълна представа за красотата на пещерата и аз ви препоръчвам да минете по него. Цената на билета е 6 €.

Навремето, когато бях дете, имаше само един маршрут за посещение – този дългия.

Да ви кажа, че по дългия маршрут няма много течаща вода и кални участъци. При последното ми посещение с учудване установих, че нямам кал по дрехите 🙂 . Това обаче леко се промени, когато за финал се разходих и по краткия маршрут. В двете последни зали от него от няколко места капе вода и е кално, имайте го предвид и тръгнете с удобни затворени обувки. Също така, дори да сте там в горещ летен ден, вземете си връхна дреха за в пещерата, там е винаги хладно.

В пещерата могат да се видят различни красиви пещерни образувания – сталагмити, сталактити, сталактони, драперии. Едни от най-красивите образувания, поне според мен, са разположени в последната зала от дългия маршрут – Приемната зала. Те са осветени в различни светлини, което ги прави още по-интересни и красиви.

Малко преди последната зала се минава и покрай един особено изящен сталактон, наречен – Самотният сталактон.

През пролетта на 2020 г. пещерата Бачо Киро край Дряново стана световно известна след публикация на агенция Ройтерс, че международен екип от учени е открил най-старите до сега следи от хомо сапиенс в Европа. Те са открити в първата зала на пещерата – „Преддверието“, която е и най-добре проучена.

Друга важна и особено любопитна находка е скелет на мечка с височина 3 метра. Затова и някои от формированията в пещера Бачо Киро са свързани с нея: Мечата поляна – обширно като за пещера заравнено място на пода, Мечата пързалка – полиран от водата скален улей, подобен на пързалка.

Накратко за Дряновската екопътека

В района на Дряновския манастир преди време е била изградена екопътека, за която по-горе споменах, но която е доста амортизирана към момента. Все пак, може да се измине част от нея.

Маршрутът тръгва от водослива на двете реки Дряновска и Андъка в задната част на манастира, продължава към пещерата, обхождайки първите два водопада на Андъка. След водопадите се изкачвате до пещера Бачо Киро. Пътеката продължава по стъпалата вдясно от входа на пещерата. След тях излизате на пътека, по която трябва да поемете наляво към крепостта Боруна и Пейката на любовта. Има табелки.

Не след дълго пътеката се разклонява – надясно е към крепостта, а лявото разклонение е към Пейката на любовта и другата панорамна площадка отгоре на скалите.

Между крепостта и Пейката на любовта също има пътека, така че може да се насочите към крепостта, а после да отидете до пейката.

Вариантите за връщане са два. Първият е да се върнете към пещерата по обратния път. Вторият вариант е леко екстремен. От втората панорамна площадка се отделя пътека напред по ръба на платото. Пътеката постепенно навлиза в гора. След около десетина минути ходене се оглеждайте вляво към ръба на платото за метална стълба в скалите, по която директно се слиза на брега на река Дряновска. Трябва да се внимава да не се пропусне стълбата. Също така последните два-три метра по пътеката до стълбата са стръмни и хлъзгави, което също е предизвикателство. Слизането е най-удобно да става гърбом. Мястото, на което слизате от стълбата е много близо до водопад Сини вир. От водопада за около 5-6 минути се връщате към началната точка на маршрута по пътеката покрай реката.

До Кръста и обратно по кръгов маршрут

На платото вляво над Дряновския манастир има поставен метален кръст, който се вижда отдалеч. Ще го видите и ако застанете пред портата на манастира. До Кръста и обратно води обособена пътека с добра синя маркировка. Ето кратко описание на маршрута.

От Дряновския манастир тръгваме по пътеката вляво от него. Още в началото има табелки, които указват посоката към Кръста и други места. Само след няколко метра излизаме на железопътната линия и продължаваме надясно покрай релсите. Този участък не е особено приятен за ходене, въпреки че има достатъчно място отстрани. Все пак е важно да се ослушваме за приближаващ влак и при нужда да се отдръпнем възможно най-далеч от релсите.

За щастие, вървим покрай линията само около 400 метра. Малко преди тунела се отклоняваме вдясно по горска пътека, която се движи над река Дряновска. Скоро стигаме до място, откъдето през дърветата се открива поглед към водопад Сини вир. Продължаваме напред още малко, докато остър завой наляво, след който пътеката преминава в метална стълба. Тук идва и малко по-адреналиновата част от маршрута! След стълбата трябва да преодолеем няколко скали, но изкачването не е особено трудно, тъй като те не са високи, а за допълнителна опора е поставено метално въже.

След като преминаваме скалите, отново поемаме по горска пътека. Постепенно гората се разрежда и пред нас започват да се разкриват красиви гледки към Дряновския манастир. Не след дълго достигаме до Кръста, откъдето се наслаждаваме на още прекрасни панорами.

От Кръста продължаваме по пътеката, като отново следваме синята маркировка. Пътьом минаваме покрай останки от стар градеж. Смята се, че именно на това плато някога се е намирала крепостта Стринава. Продължаваме напред, докато стигаме до разклон, където поемаме по пътеката наляво. Тя ни отвежда надолу до железопътна спирка „Бачо Киро“, която се намира съвсем близо до Дряновския манастир. Така се връщаме до изходната си точка и затваряме кръговия маршрут.

Целият маршрут е маркиран със синя марка, а на някои места има и указателни стрелки, които помагат за ориентацията.

За финал

Районът около Дряновския манастир е едно очарователно място с не една, а няколко интересни забележителности, при това – повечето са сравнително лесно достъпни. Човек може да прекара цял ден там.