Дряновският манастир. Място, което съм посещавала от дете неведнъж през годините, без да ми омръзне. Място с история и много природни дадености. В последно време сме го посещавали два пъти – веднъж през септември и след това през януари, за да си припомним подробностите, неизменно избледняващи с времето.
И двата пъти – последните – мястото си беше там 🙂 – все така красиво, хората, дошли да го посетят бяха все много, а разликата между посещенията през септември и в края на януари беше предимно в дебита на двете реки Дряновска и Андъка, а те захранват водопадите.
Като че ли най-забележителната промяна в годините преди и сега беше в достъпа до пещерата „Бачо Киро“. Преди много време имаше само един маршрут, сега са два, но за това след малко.
Фотографиите в статията са от двете ни последни посещения.
Районът около Дряновския манастир представлява красива клисура, образувана от река Дряновска, врязала високите скали наоколо, които са част от платото Стражата. Ще отворя една скоба, за да кажа, че това плато Стражата, което стига до Габрово и Севлиево, има формата на равнобедрен триъгълник. (Видях и аз една правилна геометрична форма в географски обект и ми стана интересно … математик съм, какво да се прави 🙂 ).
Другото интересно за целия район е дълголетната му история. Тук са открити следи от живот още от старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Установено е, че от старожелязната епоха до Античността, основни обитатели са били траките. По-късно, когато тези земи са били в пределите на Византия, са изградени две крепости в близките местности Боруна и Града. Крепостите са изоставени през 5-ти век по време на славянското нашествие, но по-късно, когато влизат в пределите на българската държава се обитават и използват отново.
Сега, да ви разкажа малко повече за отделните забележителности в района.
Дряновски манастир
Безспорно, най-известната от тях е Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“. Той се намира на 220 километра източно от София и на 5 километра от Дряново по пътя за Габрово. Отбивката за манастира се пада в ляво от шосето малко след един голям 90 градусов завой след Дряново в посока Габрово. До манастира се стига с кола. Ако отивате в почивен ден, най-добре отидете от рано, за да си намерите добро място за паркиране.
Смята се, че манастирът е създаден през 1206 година, когато нашият цар Калоян пренесъл мощите на един светец – св. Махаил Воин – от Потука (предполага се, че това е днешен Батак) в патриаршеската катедрала „Св. Възнесение“ в столицата Търново. При пренасянето на тези мощи, се случва така, че цялата процесия пренощува край река Дряновска и след това на това място е издигнат манастира.
От тогава до днес, Дряновският манастир е важен просветен и културен център. Като повечето български манастири, той е бил разрушен по време на турското робство и възстановен отново през 19-ти век.
Манастирът заема важно място по време на Априлското въстание. В него се води дълга и тежка битка между българските бунтовници начело с поп Харитон, и турците. За съжаление, повечето от нашите въстаници загиват геройски в тази битка, а няколко години след нея в тяхна чест е построен паметникът-костница, който може да се види и днес пред храма на манастира.
Отивайки в задната част на манастира, там под навеса преди изхода, ще видите интересно и важно съоръжение 🙂 .
После може да излезете от задната порта и да минете по дървеното мостче над реката … и то е част от атмосферата на манастира.
Водопад Сини вир
До Дряновския манастир има няколко водопада, при това са лесно достъпни. За да видите първия от тях – Сини вир, трябва да излезете през задната врата на манастира, да минете по дървеното мостче над река Дряновска и да тръгнете по пътеката, която се пада вляво от мостчето на края на паркинга.
Пътеката е прохладна и много приятна – върви се в горичка и покрай реката. До водопада се стига за 5-6 минути, като самият той се вижда и чува малко преди това. Водите му падат на четири струи като първата е най-мощна.
В периоди на пълноводие струите се обединяват в една мощна широка водна маса.
Водопад Сини вир не е много висок – само около 5-6 метра, но гледката е интересна. Отдолу под него се е образувало живописно езеро. На това място каньонът на реката е много тесен и високите скали красиво обграждат мястото около водопада. Човек се чувства като в зала. В лявата страна на брега на езерото се е обособила малка пещера. Красота!
Втори Дряновски водопад
Друг Дряновски водопад се намира по пътеката към пещерата, а за пътеката си има много ясни и добре видими табелки. Ако сте на първия водопад Сини вир, трябва да се върнете по същата пътечка, по която сте дошли към паркинга в задната част на манастира, да пресечете другата река пак по мостче и да хванете алеята вляво. Там преди завоя има заведение.
Водопадът се намира малко преди пещерата. Вижда се от алеята. По-страстните любители на водопадите могат да го приближат по кратка, но стръмна пътечка. Е, да, усилията си струват. Там, на камъка пред него гледката е още по-приятна.
А в пълноводен период си е изумително дори.
Особено от близо.
Рекичката на този водопад се нарича Андъка и се влива долу при манастира в Дряновската река. Именно тази река е образувала Дряновската пещера в продължение на хиляди години.
Малко над него преди пещерата има още един водопад, също заслужаващ внимание.
По-нагоре по река Андъка след пещера Бачо Киро има и други водопади. Ето един малко по-тесен, но също красив и буен.
За да го видите, трябва да се изкачите по пътеката над пещерата и след това да поемете надясно покрай реката. Преди време това е бил участък от Дряновската екопътека, но сега не е в добро състояние, затова трябва да се подхожда с повишено внимание.
Пещера „Бачо Киро“
Пещерата се намира на 300 метра от Дряновския манастир. Кръстена е на Бачо Киро, героят от Априлското въстание. Тя е първата благоустроена пещера и обект номер 22 от 100-те национални туристически обекта. В пещерата могат да се видят различни красиви пещерни образувания.
За посещение в пещерата са обособени два туристически маршрута:
- кратък, който се изминава за около 25-30 минути и е без екскурзовод. Цената на билета за този тур е 3 лв.;
- дълъг маршрут, който се изминава за около 60-70 минути, задължително с екскурзовод и при група от минимум 15 души. Именно този маршрут дава пълна представа за красотата на пещерата. Цената на билета за него е 5 лв.
Да вметна, че навремето имаше само един маршрут за посещение – този дългия.
Пещерата е дълга 3.3 километра, има 4 нива и постоянна температура от 13 градуса.
Накратко за екопътеката
В района на Дряновския манастир преди време е била изградена екопътека, за която по-горе споменах, но която е доста амортизирана към момента. Все пак, може да се мине част от нея. Маршрутът тръгва от водослива на двете реки Дряновска и Андъка в задната част на манастира, продължава към пещерата, обхождайки първите два водопада на Андъка, после покрай входа на пещерата се изкачва нагоре и стига до платото. Там човек може да се наслади на две панорамни площадки, на една от които се намира романтичната пейка на любовта.
За слизане от платото има два варианта – обратният маршрут или по пътека да се стигне малко по-напред по платото и по стръмна стълба в скалите да се слезе до река Дряновска, близо до водопад Сини вир и от там по пътеката към манастира.
За финал
Районът около Дряновския манастир е едно очарователно място с не една, а няколко интересни забележителности, при това – повечето са сравнително лесно достъпни. Човек може да прекара цял ден там.
Онези, които са огладнели от активните туристически занимания, могат да се подкрепят в един от двата ресторанта в района или с нещо на крак от павилионите пред манастира.
Здравейте, Ели!
Прекрасни снимки.
А имали ли сте време да посетите и екопътеките над пещерата. Всъщност не знам две ли са или една, защото в един момент пътеката се разклонява. Но не това е най-важното, важни са красотите към които те водят. От скалния венец над манастира гледките са зашеметяващи.
Ние отделихме около два часа и за градчето, но времето се оказа кратко и не ни стигна да стигнем до моста на Колю Фичето. Все пак църквите, Икономовата къща, Часовниковата кула и музеят ги отметнахме. Ние бяхме там на 04.09.
здравейте, Даниел, за малко сме се разминали – ние бяхме на манастира на 5 септември 🙂 . Иначе, за пътеките нямахме време, за съжаление, но си ги набелязахме. Едната започва малко преди водопад Сини вир и се качва горе на скалите. Вие сигурно по нея сте минали? За колко време горе-долу се стига над скалния венец? Докато се любувахме на водопада видяхме на няколко пъти по 2-3 души да се качват или слизат по нея.
В другата посока, малко преди пещерата Бачо Киро видях още две пътеки – едната към Боженци, а другата към крепостта и още няколко интересни места в същата посока.
Ели, здравей!
От написаното от теб разбирам, че сме пропуснали пътеката от водопада. По тая към Боженци походихме малко до едно място, където пътеката пресича една малка рекичка. Водата беше малко и можеха да се видят няколко малки въртопа и казана. Представям си в пълноводие колко е красиво.
По пътеката към панорамните пейки и т.нар. „Пейка на влюбените“ се стига за 15-20 мин. без да се бърза. Крепостта не е нещо особено, но ние сме „заклети изследователи“ и я резгледахме набързо/то няма кой знае какво да се види/. Интересна е гледката от панорамните пейки към пътя Дряново-Габрово и как автомобилите изчезват в скалата/тунела, към манастира, към отсрещните скаллни венци и т.н. Изобщо целия каньон от високо е мн. интересен.
Поздрави!
ооо, знам го много добре този тунел на скалата в завоя, още от дете 🙂 . Не предполагах, че пътеката стига чак до там.
Благодаря много за разясненията. Следващия път ще включим и пътеката в плана. Ние също сме изследователи и дори от крепостта да са останали само няколко камъка, пак ще ни бъде интересна. Явно и за вас е така.
Може би те подведох. Не знам дали пътеката стига до там. По-скоро не. Гледката, която описах е от панорамните пейки. Вижда се само пътят, тунелът не се вижда, може би заради ъгъла на гледане.
Поздрави!
Тунелът се пада и в завой, но това с гледките е доста примамливо. Аз съм горе-долу от този край, така че, все ще отидем пак.
Поздрави и още много нови места! А идат и празници 🙂
Може ли някой да ми каже колко голямо е езерото с водопада и дали е достъпно за каяк?
езерцата и под двата водопада са много живописни, но са малки. Не може и да се мисли за каяк 🙂
Екопътеката към Боженци е приятна, не много тежка, но дълга и изключително зле маркирана – на моменти просто се надяваш да си хванал правилния път. Все пак ние успяхме да стигнем до Боженци и да се насладим на прекрасни гледки към Стара Планина.
Чела съм за тази пътека, но не знаех актуални подробности. Благодаря за отзива!
Не зная дали сте вървели по поречието, до където може да се върви,колкото позволява реката, там също е залеметяващо красиво: около десетина малки пада, разкошна красота!
Много добре описано. Там съм била на лагер като дете и знам че бях много впечатлена. Смятам скоро да го посетя отново – за да си припомня,колко е красиво. Благодаря за разказа.