Първият юнски уикенд беше изпълнен с много движение и красиви гледки. Прекарахме го в село Рожен и околностите му. В рамките на 3 дни посетихме няколко интересни места, разходихме се по три екопътеки и се насладихме на ароматни вина във винарна Златен Рожен. Наша стратегическа база беше бутиков хотел Златен Рожен.
В тази статия ще ви споделя впечатления от хотела и винарната и ще опиша подробно маршрутите, които направихме по време на престоя ни там. Накрая ще ви предложа подробен план как да прекарате три интересни дни в село Рожен.
За хотела
Хотел Златен Рожен е много симпатично хотелче с уютни стаи и любезни домакини. Намира се на площада на село Рожен, на пътя към Роженския манастир. Архитектурата и интериорът са в типичния за мелнишкия край стил. Стаите имат старовремски вид – подът и мебелите са от естествено дърво с орнаменти от ковано желязо, а текстилът е от памук. Имат си и всички необходими удобства.
Мястото е тихо и спокойно, огласяно предимно от птичките.
Първият етаж на хотела е зает от механата. В един кът от нея е обособена зала за събития (ВИП зала). Има и Дегустационна зала, в която също могат да се провеждат събития. Хотелът разполага дори и със СПА зона.
По време на престоя ни изпробвахме различни ястия. Най-много ми харесаха вкусните пухкави мекици за закуска, бобената чорба с ръчно приготвен хляб за обяд, домашния качамак и десерта от цедено мляко с боровинково сладко. Ако минете от там, непременно опитайте някое от тях!
Чудесно допълнение към храната бяха и ароматните вина на винарната.
За винарната
История
Историята на винарна Златен Рожен започва именно с малкия бутиков хотел, построен през 2010 г., който първоначално предлага вина от собствените си масиви в много къси серии. В следващите години се появява идеята за собствена винарска изба и така през 2014 г. е изградена модерна база в близкото село Капатово на около 18 километра югозападно от село Рожен.
Винопроизводство
Нашето посещение във винарната започна с разглеждане на съоръженията от целия цикъл за производство на вино – от събирането и пресоването на гроздето, през процеса на ферментация, до отлежаване в бъчви и бутилиране.
Накрая се насладихме и на резултатите от процеса, като дегустирахме няколко вида вино – бяло, розе и червено. Направихме го на открито в просторната беседка с естествена климатизация и прекрасни гледки.
Беседката е направена съвсем скоро и доколкото разбрах, ние сме първите дегустатори в нея. Радвам се, че „прерязахме лентата“ 🙂 . Предвид затоплянето на времето и корона ситуацията намирам подобни дегустации на открито за много подходящи.
Дегустации
Дегустацията започнахме с бяло вино от широка мелнишка лоза, много фино и меко. От предишни посещения в Мелник зная, че тази лоза е запазената марка за региона и много трудно може да се отгледа извън него.
Следващото бяло вино, което опитахме беше Сандански мискет. Този сорт грозде е единственото бяло „дете“ на широката мелнишка лоза, кръстоска с Каберне Совиньон и Тамянка. Винарна Златен Рожен е първата изба в долината на Струма, която представя на пазара този сорт. Виното е с плодов аромат и добра киселинност. Много добре се съчетава със сирена и с риба.
Продължихме с розе от Санджовезе – италиански сорт от района на Тоскана, който, оказва се, не само вирее добре в Мелнишко, но и дава много добра реколта. Това е така, защото от една страна климатът там е много подходящ – слънцето е щедро, усещат се средиземноморските течения, а от друга – почвата е песъчлива, което пък се усеща в чашата – розето е с елегантни плодови аромати и доста богата минералност. Тези природни дадености, разбира се, обуславят доброто развитие и на други чуждоземски сортове грозде като Каберне Совиньон, Мерло, Совиньон блан. Всички те се отглеждат в лозовите масиви на Златен Рожен.
След розето дойде ред и на червените вина. Да отбележа, че в една дегустация не бива да се пробват повече от 5-6 вина, тъй като небцето привиква и от даден момент натам не може да различи вкусовете им. Започва се с по-слабите вина и се продължава към по-тежките.
Първото червено вино, което дегустирахме беше от сортове Санджовезе и Сира, Сан-си (SANSI), много леко като за червено вино и с много интензивен плодов аромат.
Продължихме с Мелнишки сепаж, включващ произходни на Широката мелнишка лоза сортове – Мелник 55 и Мелнишки рубин, плътно, тежичко, степциво, но все пак пивко, специално за хората, които обичат мелнишките сортове. Споменах ли, че моите любими сортове са Мелник 55 и Сира? Поне до сега 🙂 . За Санджовезе-то не знаех, но и то определено се настани в категорията „любими“.
Разбирачите на вино знаят, но аз да си кажа – сепажът е вино от няколко сорта грозде, които се смесват още в процеса на събиране и пресоване на гроздето като след това сортовете ферментират заедно, което си има своите трудности и специфики. Купажът е също вино от няколко сорта, но те се смесват постфактум, след като виното е вече готово.
Финал на винената дегустация сложихме с един страхотен купаж, истинско удоволствие за сетивата – SYCAGY Exclusive Lot, включващ Сира, Каберне Фран и (о, да! Отново!) Санджовезе.
Дегустациите бяха съпроводени с подходящи мезета. Да допълня, че винарната е разположена на много приятно място с чудесна видимост.
Ако решите и вие да си направите дегустация, най-добре да запазите ден и час предварително в сайта на винарната. Няма да ви върнат, ако отидете без подготовка, но все пак е хубаво да си направите резервация.
За разходките
До Роженския манастир по калдъръмената пътека
Пътеката започва след моста, вдясно от шосето. Има упътващи табели. Движи се недалеч от шосето като подсича завоите и така съкращава разстоянието до манастира. На места е стръмна, но пък и самият терен си е стръмен дори и за кола. Затова пък е кратка – до портите на манастира се стига за 15 – 20 минути без бързане.
Смята се, че Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“ е основан през XIII век по времето на деспот Алекси Слав, сестрин син на братята Асеневци, който по това време владеел земите около Мелник. Манастирът е много приятно свято място, с добре поддържан двор и богато изписана стара църква. В нея може да се види и една чудотворна икона – Света Богородица Портаитиса.
Малко под манастира се намира още една църква – „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е от 1914 г. и нейн ктитор е Яне Сандански. Точно до нея е гробът на известния български революционер, убит до село Пирин на 22 април 1915 г.
До Кашинския водопад Скока
Кашинският водопад е изключително красив – висок, сравнително широк и много мощен.
Намира се край село Кашина, до което за съжаление се стига само по черен път. Добрата новина е, че пътят се поддържа и може да се измине и с лека кола. Имайте предвид обаче, да не тръгвате с кола по този път в много мокро време.
Разстоянието от хотел Златен Рожен до село Кашина е около 8 километра и се изминава за около 40 минути с кола, като се кара внимателно. В центъра на селото трябва да оставите колата и да продължите пеша към водопада. Маркировка няма, но има много указателни табелки. До водопада се върви пеша около 50 минути по коларски път.
До Мелник по екопътеката
Пътеката започва малко преди портите на манастира. Има указателна табелка. След десетина минути се стига до кратък участък, който трябва да се преминава с повишено внимание. Там пътеката става много тясна с пропаст надолу. Участъкът е подсигурен с дървен парапет и мост, но те към момента не са в много добро състояние.
За около 20 минути се стига до най-високата част на маршрута, откъдето се откриват и най-интересните гледки – към множество пясъчни пирамиди.
В далечината в югозападна посока се вижда и Мелник. От там следва стръмно спускане до сухото Роженско дере. Това в дерето е най-скучната част от маршрута – движите се в коритото на река, в гора, влажно е и е пълно с рояци насекоми. След 30-40 минути ходене по дерето се стига в Мелник. Пътеката излиза до Музея на виното.
Целият маршрут се изминава за около час и 15 минути в посока. Ако сте отседнали в хотел Златен Рожен, аз ви препоръчвам да изминете частта до гледките и да се върнете обратно. Така ще се полюбувате на красивите гледки, ще избегнете частта в дерето и ще ви остане достатъчно време да отскочите до Златолист.
До село Златолист
Златолист е малко селце, недалеч от Мелник. От село Рожен до село Златолист има екопътека, която започва от пътя към Роженския манастир. Тя се отклонява вляво от шосето точно под гроба на Яне Сандански.
Първата част от екопътеката представлява стабилен черен път. В един момент пътеката се отделя вдясно от пътя – към пирамидите, като разклонът е обозначен с указателна табелка. Черният път продължава до село Златолист и може да се измине и с лека кола (но не лимузина) бавно и внимателно. Пътят е малко по-лош от този към Кашина. Ние избрахме да отидем до Златолист с кола и изминахме пътя за по-малко от половин час.
В село Златолист се намира възрожденската църква Свети Георги от средата на IX век. Църквата е силно вкопана в земята. Тя е с една абсида и три кораба, много богато изписана с интересни стенописи. В емпорията (женското отделение) някога е живяла пророчицата Преподобна Стойна – монахиня, която пророкувала и помагала на хората. На място може да се види стаичката, в която е пребивавала. В двора на църквата се намира гробът ѝ.
Също в двора издига снага многовековен чинар, който според табелката е на около 1600 години.
Ако сте отседнали в Рожен или в Мелник за повече време може да се разходите и до други интересни места в близост – местност Рупите и домът на пророчицата Ванга, античният град Хераклея Синтика, чието проучване все още продължава.
И още
Както в началото обещах, ето и моето предложение как да си изкарате три чудесни дни в село Рожен.
Ден 1
Дегустации във Винарна Златен Рожен в село Капатово
Пешеходна разходка до Роженския манастир по калдъръмената пътека или по шосето
Ден 2
Посещение на Кашинския водопад Скока
Обяд в хотел Златен Рожен
Разходка до пясъчните пирамиди по най-атрактивната част от екопътеката Рожен – Мелник (справка по-горе)
Ден 3
Посещение на село Златолист и църквата Св. Георги
Много добра реклама на хотела, но ни казаха, че нямат места за 15 човека за две нощувки. Пристигайки в Рожен се оказа, че хотела просто е затворен.
tova koeto spodelia Kremena v komentara se razbira ce neshtata vurviat po tipicen balkanski sindrom.jalko e .dobre e kogato polucavash otzivi za takiva mesta.