Изкачване на връх Баба от с. Мирково

Първо да уточня, че става въпрос за връх Етрополска Баба, защото имало и още две Баби в Балкана. Успяхме да го изкачим от втори опит. Трудностите, които ни спряха първия път бяха, че се объркахме и то на няколко пъти – маршрутът не е маркиран, няма указателни табелки, а разклоненията по черните пътища над Мирково се оказаха доста. Времето тогава също не беше благосклонно – на няколко пъти започваше да ръми, макар и слабо, а мъглата ни „захлупваше“ доста начесто.

А иначе мястото е чудесно за отдих, раздвижване, разтоварване и за преодоляване на висоти – все пак връх Баба е още един висок планиски връх – 1787 метра. Ако човек разполага с повече време и не се обърка някъде по трасето, би било интересно да посети и връх Мара Гидия, намиращ се много близо до Бабата – на 20-ина минути ходене.

Написах тази статия с цел да дам точна и полезна инфомация за маршрута. В проучване на маршрута, преди да тръгнем към Бабата, по интернет попаднах на 3 сравнително подробни статии за изкачване на връх Етрополска Баба от Мирково. Две от тях бяха доста описателни и даваха добра представа за маршрута и обектите по него, но липсваха времеви опорни точки, както и снимки на ключовите места. Третата статия беше леко подвеждаща – в нея като време за изкачване даваха 2 часа и половина. Сега, след като вече сме си на „ти“ с този маршрут мога да кажа, че това е свръх-оптимистична оценка, валидна за малка част заклети спортисти. Аз пък бих посъветвала нормалните туристи да си отделят около 3 часа и половина за изкачването на Бабата и с половин час по-малко на слизане, като в това време не включвам големи почивки и излишно мотаене.

Преходът село Мирково – връх Баба

Накратко, изходната точка на маршрута за изкачване на връх Баба от село Мирково е северозападната част на селото. Ориентировъчно това се пада нагоре и леко вляво от площада на мегдана на Мирково. Излиза се от селото по улица Филип Тотю, пресича се река Мирковска по асфалтов мост и след това пътят става черен.

Пътят пресича ЖП прелеза и продължава нагоре по левия бряг на река Мирковска. След известно време в ходене, пътят пресича реката и след кратко изкачване излиза на билото. От там вече маршрутът е все по билото и така стига до връх Етрополска Баба.

По-детайлно, маршрутът от Мирково до връх Баба може да се раздели на 4 основни етапа:

• етап 1: от центъра на Мирково до ЖП прелеза – около 15-20 минути;
• етап 2: от ЖП прелеза до пресичането на реката: около един час;
• етап 3: от пресичането на реката горе до билото: около 30-40 минути;
• етап 4: от излизането на билото до връх Баба: около един час и половина.

Сумирайки времената, се вижда, че пешеходният преход е около 3 часа и половина. При това, нека отбележа, че това времетраене е без големи почивки и без много бавене пътьом.

Етап 1: от центъра на Мирково до ЖП прелеза, 20 минути

Както споменах, от център на селото се тръгва по уличките нагоре към планината, като се държи посока север-северозапад. Стига се до едно голямо кръстовище с 6 разклонения (там явно си имат 6-те кьошета 🙂 ) и се продължава по улицата нагоре и леко вляво, която се казва Филип Тотю. Накрая на селото улицата прави лек завой наляво, пресича река Мирковска по асфалтов мост и продължава в черен път.

След съвсем малко ходене, пътят има отклонение вдясно, което се пропуска. На следващото отклонение обаче, се завива вдясно и след още малко ходене се вижда първия обозначителен знак за ЖП прелез, а не след дълго – и самият ЖП прелез.

Етап 2: от ЖП прелеза до пресичането на реката: около един час

След ЖП прелеза, маршрутът за върха продължава по левия бряг на реката. За уточнение: реката остава вляво на пътеката и брегът е ляв, защото това се определя спрямо течението на реката, а реката в случая тече в обратна на движението ни посока.

След около половин час ходене от прелеза, се достига до първия заслон по пътеката. От прелеза до него, пътят няма отклонения, така че няма начин да се объркате.

От този заслон има малко отклонение вляво и надолу, което води към реката, но за Бабата трябва да се продължи направо и нагоре по черния път. След този заслон пътят започва по-стръмно да се изкачва нагоре.

Ето в този участък – след заслона, трябва да се внимава, защото има разклонения на пътя. След заслона и малко след изкачването има разклонение, на което се поема вляво и на следващото разклонение – пак вляво. След това се стига до реката, която трябва да се прекоси.

От заслона до реката е още около половин час ходене, т.е. общо около час от прелеза до мястото, където пътеката за връх Баба пресича река Мирковска.

Най-лесно е да се прескочи реката леко вляво от пътеката – там тя е най-тясна. След прекосяването на река Мирковска има и награда – кът за отдих, чешма и указания за ползване. Чудесно място човек да поеме дъх за две минутки и да продължи.

Етап 3: от пресичането на реката горе до билото: около 30-40 минути

От там пътеката минава покрай една къща вдясно и после покрай заслон с чешма – Гургул чешма. На това място вече се вижда и главното било на планината, къщичката на връх Баба, която изглежда измамно близко и връх Мара Гидия.

Малко след Гургул чешма пътеката излиза на билото (не това главното, а едно по-ниско), завива вдясно и от там все направо до върха. Той се вижда в далечината, така че от тук няма как да се объркате.

Етап 4: от излизането на билото до връх Баба: около един час и половина

Последният етап от маршрута от Мирково до връх Баба е прав и лесен за ориентация, пътят е широк, което е още един плюс. Трудността идва от голямата денивелация, особено в близост до върха, която трябва да се преодолее.

Гледките по билото

Затова пък гледките от билото компенсират всичко – и повишеното внимание да се „нацели“ правилния път, и изкачването и задъхването … Гледката е почти във всички посоки. Виждат се Мирково и Буново, връх Мара Гидия, някакъв язовир.

Обратният път към село Мирково

Обратният път към Мирково се взема за по-кратко време – около 3 часа.

На отиване към върха, на 15-ина минути ходене след първия заслон (вж. етап 2) чухме много мощно падащи и разбиващи се води. Това насочи вниманието ни към реката долу в ниското, въпреки че разстоянието до нея не беше малко. Така през дърветата видяхме сравнително висок и широк водопад. Обещахме си, че ако има време на връщане, ще слезем да го видим.

Е … слязохме. И не беше лесно, че пътека нямаше, а склонът надолу бе стръмен. Но го видяхме 🙂 . И беше малко разочароващо, защото коритото на реката там беше укрепвано с каменни тухли. Някога сигурно е било фантастично … Видяхме го все пак.

В заключение

Ако търсите място за разтоварване, място за раздвижване и зареждане с положителна енергия и емоции, място не дотам познато, но пък близко – още една еднодневна разходка, и ако баирите не ви плашат, то изкачването на връх Етрополска Баба би било подходящо. Пробвайте го! Но все пак вземете необходимите мерки – оставете си достатъчно време и не тръгвайте при лошо време.

Опитах се да опиша съвсем точно този маршрут, но имайте пред вид, че за съжаление няма нито маркировка, нито указателни табелки. Ако видимостта е намалена поради мъгла става още по-трудно.

Липсата на указателни табелки и лошото време бяха причината за неуспешния ни първи опит за изкачване на върха.