Разходка из каньона Големия дол над Кунино

В края на този февруари в търсене на интересен маршрут недалеч от София, се натъкнахме на информация за река Големия дол край и в село Кунино и нейният дълбок каньон близо до селото. Попадна ни снимка и на тамошния водопад. Беше време за водопади, а този Кунински водопад не го бяхме виждали. Намясто се оказаха дори няколко. Каньонът също изглеждаше добре – с високи скали и странни по форма канари.

В тази статия ви разказвам подробно за маршрута из каньона Големия дол край Кунино и какво да очаквате.

Къде се намира и как се стига

Отправна точка за маршрута е мостът над река Големия дол в северните покрайнини на село Кунино. То се намира на 122 км североизточно от София и на 55 км източно от областния си център Враца.

Като влезете в Кунино, минавате по моста в центъра и веднага след него завивате по улицата наляво. Продължавате до горния ѝ край. Малко преди моста в този край вдясно има широко място за паркиране, а точно под моста сипе води много красив стъпаловиден водопад.

По време на нашето посещение в последния ден на февруари реката беше пълноводна и водопадът беше в апогей – буен, шумен и много широк. Погледах си го малко преди да се отправим към каньона на река Голям дол, но по-специално внимание щяхме да му обръщаме на връщане.

За информация, след прехода в каньона разгледахме още два водопада по-надолу по реката, съвсем близо до улицата. Единият беше изграждан, а другият изглеждаше естествен, но нещо картинката покрай него не беше толкова красива.

Най-напред – кратко видео от разходката.

Описание на маршрута из Големия дол и обратно

Накратко

Минавате по моста и тръгвате по черния път покрай реката. Той ви отвежда до края на каньона, след което трябва да се изкачите над скалите по стръмен каменен сипей. Това е най-трудната част от маршрута. След като излезете над каньона, имате два варианта – или да завиете надясно и да тръгнете наобратно към селото по левия бряг на каньона, или да продължите нагоре по коритото на реката, да го пресечете и после да тръгнете наобратно към село Кунино. Макар да видяхме изградените беседки на левия бряг, ние избрахме да се върнем по десния, защото на него близо до селото имаше отбелязана на картата крепост.

Пътеката в каньона е долу-горе равна, както и горе на платото. Най-стръмно и трудно е изкачването в улея. Маркировка няма, но е сравнително лесно за ориентация. Все пак, предвид пресичането на реката няколко пъти и стръмното изкачване по сипей, маршрутът не е за всеки.

По-долу описвам подробно нашия маршрут.

Подробно

И така, откъсваме очи от водопада, минаваме по моста и хващаме черния път покрай реката. След няколко метра вече сме в каньона и се натъкваме на втори по-нисък водопад, а край него се възхищаваме на първите крупни скални форми на пролома Големи дол.

По време на прехода се радваме и на други отделни канари, както и на целия скален венец на левия бряг на каньона. Някъде бях чела, че височината му достига над 60 метра на места. За съжаление, не винаги се откриват гледки към него.

Очаквахме маршрутът да е силно обрасъл с трънки, поне такава беше информацията в интернет. Каква приятна изненада беше да установим, че пътеката представлява добре разчистен черен коларски път! Изобщо, по целия маршрут беше много чисто – нямаше торби, шишета и други отпадъци.

Ако следвайки моето описание се озовете в каньон Големия дол, много ви моля, пазете чисто!

Имахме и друга изненада, обаче – пътят пресичаше многократно реката, което значеше, че и ние някак трябва да я прескачаме, а тя – в края на февруари беше доста пълноводна. В началото беше забавно, защото местата за пресичане бяха тесни, или пък с добри камъни за стъпка. По-навътре в пролома имаше 1-2 по-широки места.

Още един детайл за реката да споделя – на много места водите ѝ изглеждаха синьо-зелени, оцветени от бигор, също като Крушунските водопади.

След около 50 минути ходене стигнахме до тюркоазено езеро, в което се сипеше рехав водопад, а край него сякаш каньонът свършваше.

От прочетеното преди прехода знаехме, че трябва да търсим пътека за нагоре вдясно от езерото. Там, между високите скали имаше процеп. До тук, добре. Само дето пътеката започваше като втори, по-тесен водопад, а по-нагоре се виждаше буйна растителност. За щастие се оказа, че водата по пътеката е плитка, а под нея е твърд камък, не кал, та започнахме да се изкачваме към горната част на скалите. След водопада пътеката беше във вид на каменен сипей и доста хлъзгава.

Някъде по средата на изкачването минахме покрай пещера Татаркинята с дървена стълба под входа ѝ. Там направихме кратка почивка преди да продължим изкачването по стръмния сипей.

Още малко зор нагоре и наклонът понамаля. Появи се някакъв зид, а в края на сипея видяхме късче синьо небе зад скална дупка, бележеща края на изкачването. След това вече бяхме на платото.

Тръгнахме наляво по протежение на реката. След края на каньона коритото ѝ се очертаваше добре, но вече не беше така дълбоко. След около 10 минути стигнахме до място, където може да се пресече. Там вода почти нямаше, та я прекосихме без проблем и поехме по десния бряг на реката обратно към село Кунино.

Вървяхме по някаква не много ясна пътека, но нямаше трева, земята беше твърда и се вървеше лесно. Този път гледахме каньона от високо. Видяхме и улея, в който се бяхме качили отгоре.

След пресичането на реката вървяхме по платото около 35 минути и стигнахме до място, където пътеката за кратко стана широка и каменна и започна да се спуска надолу към селото.

След кратката камениста част тя се стесни, а по страничните храсти виждахме късчета вълна – явно скоро от там беше минало стадо овце. Някъде в този участък се пада отбелязания в Гугъл обект „Червеното чукарче“ – висока червеникава скала вляво от пътеката.

Скоро ни се откри прекрасна гледка към селото. Видяхме и една стрелка по една по-ниска пътека, която сочеше в посока обратна на селото.

Решихме да видим накъде води и тръгнахме за малко натам – попаднахме в нещо като малък ръкав на каньона. Някога тук по високите му чукари в миналото е имало крепост, чиято последна владетелка била красивата Куна кралица. За нея има интересна легенда, която може да прочетете тук.

После се върнахме към селото, минахме покрай паметника на Куна кралица, а малко под него завихме по улицата наляво, която за кратко време ни отведе до моста от началото на маршрута.

Следваше време, посветено на водопада.

Като продължителност, преходът ни отне около два часа без да броя почивките, долу-горе равно разпределени на отиване и на връщане.

Техническа информация за маршрута през каньон Големия дол и обратно

Начало (паркинг): 43.192675095051527, 23.994310609996319
Разстояние (кръгов маршрут): 5.9 км
Денивелация: (+) 366 м, (-) 385 м
Продължителност: около 2 часа
GPS трак: изтегли

Имайте предвид, че поради високите скали, обграждащи Големия дол, в трака може да има неточности.

Финални думи

В тази статия ви разказах за маршрута през каньона на река Големия дол до село Кунино с връщане по десния бряг на реката. Ако се интересувате какво да очаквате на левия бряг, вижте разказите тук или тук.

Разходката в пролома на река Големия дол ни се получи много добре – раздвижваща и с гледки. Тя се състоя в края на февруари, когато нямаше зеленина и избуяли тръни, а река Големия дол беше пълноводна и ни показа красиви водопади.