Преди известно време прочетох една история за храбрия български цар Калоян, който сразил Латинската империя и рицарите от четвъртия кръстоносен поход през 1205 година. Това, според въпросната история станало пред портите на Адрианопол, днешен Одрин, а командния пункт на нашия цар била крепостта Букелон, на 8 километра от Одрин, тогавашен Адрианопол.
Крепостта Букелон
Чрез тази победа, нашият цар Калоян на практика унищожил Латинската империя и помогнал на Византия да се възстанови като държава.
Впечатлих се дълбоко от тази история и някакси от само себе си, желанието ми да посетя крепостта Букелон стана доста приоритетно. С две думи: поисках си – получи ми се 🙂 .
Посетихме въпросната крепост Букелон до село Маточина в началото на май, в един от няколкото почивни дни покрай Гергьовден. Да, всъщност не беше цялата крепост, а хълмът, на който е била изградена и останките от нея.
Останало от крепостта
Думата останки звучи твърде мащабно в сравнение с това, което днес може да се види от крепостта.
Всъщност това, което е останало до нас и може да се разгледа е главната кула на крепостта. Малко успокоение внася фактът, че тази кула е доста мащабна, изпълнявала е няколко функции и навярно затова прилича на миниатюрен замък … да, и ние българите си имаме своите средновековни замъци, макар и само бегли останки от тях, поради разгрома и опустошенията през 5-те века на турското робство.
Кулата-замък се вижда още преди да се влезе в селото и служи за ориентир. Може да се спре много близко до нея – след като се завие наляво от главния път, веднага има малко уширение с чешма, което побира няколко коли. От там до крепостта няма и 5 минутки ходене.
Крепостта Букелон и пътеката към нея
Турската граница е буквално на няколко метра.
Границата с Турция
Самотната кула на крепостта Букелон приветства посетителите си отдалеч. Както споменах, кулата се вижда още преди да се влезе в село Маточина.
Първото нещо, което ми направи впечатление, след като оставихме колите и се отправихме към крепостта беше гледката към нея, там горе на хълма с каменните стъпала, водещи към кулата. Онази самотна кула-замък, която все споменавам, устояла не само на вражеските войски, но и на набезите на времето.
Малко преди последните стъпала към кулата има две указателни табелки, посветени на историята на крепостта. Спрях и ги прочетох внимателно и двете. По тяхна заръка горе на кулата търсих знаците, оставени от някой владетел за разпознаване на крепостта.
Според табелките, горе вляво на входната врата на Букелоновата кула, има кръстов монограм, съставен от червени тухли, с помощта на които са изписани буквите М Н Л, като се смята, че това са инициалите на българския цар Михаил Шишман.
Търсих и разбира се го намерих въпросния монограм. Ето какво всъщност открих на входната арка на кулата.
Монограмът
Монограмът
За да бъда коректна, ще кажа, че има и друго тълкуване на монограма. Той може да бъде свързан също с Мануил Апокавк, който в 1341 год. бил назначен за управник на Адрианопол и заедно с Анна Савойска се противопоставял на влиянието на Йоан Кантакузин. Три години по-късно Мануил Апокавк преминал на страната на Кантакузин. Затова напуснал Адрианопол и отишъл в Букелон.
С две думи: кой точно е наредил поставянето на монограма и на кого е посветен, засега не е много ясно.
Освен на монограма, отделно посветих известно време на вътрешността на останките, опитвайки се да разбера кое помещение за какво служи. Преди време бях прочела, че кулата-замък се състои от 3 етажа, като първият е бил затвор, вторият – църква, а третият – склад и спалня.
Крепостта Букелон отвътре
Честно казано, не успях да установя кое какво е. Като се влезе в кулата-замък, има няколко помещения на нивото на входа. Горните етажи не могат да се разгледат, защото са в развалини и достъпът до тях е затруднен. Единственият ми ориентир, за да установя грубо кое е било църквата, беше, че селото се пада на юг от крепостта, което значи, че олтарът на църквата трябва да е бил вдясно от входа.
Да кажа бързо и за гледките зад кулата – там се открива панорамна гледка далеч на юг. Основна част от тази гледка е към град Одрин.
Задната страна на кулата-замък
Битките край крепостта Букелон
В историята са известни над 15 големи битки при Одрин (Адрианопол) в различни периоди от античността до наши дни, като повечето от битките са с българско участие. За две от тези битки, при това важни и значими битки, се смята, че са станали край крепостта Букелон.
Първата от тях е битката при Адрианопол от 9 август 378 г. между готските племена и римските легиони, предвождани от император Валент. Римляните претърпяват огромно поражение, а техният император е тежко ранен в сражението и умира.
Втората голяма битка при Одрин е на 14 април 1205 г. между българските войски начело с цар Калоян и рицарите от Четвъртия Кръстоносен поход, предвождани от император Балдуин Фландърски. Нашият цар Калоян решително сразява кръстоносците и пленява техния император.
Името Букелон е изписано на мраморна колона от времето на кан Крум, намерена край старата столица Плиска, като възможно обяснение е, че крепостта е била превзета от кан Крум през 813 г. заедно с още няколко византийски крепости.
С крепостта Букелон е свързан също и българският цар Михаил III Шишман, който през 1328 година завзема крепостта, а малко по-късно я разменя с Византия срещу Созопол. Затова и една от възможностите за разчитане на монограма на входната арка на голямата кула на крепостта е свързана именно с цар Михаил Шишман.
Как се стига до село Маточина
Крепостта Букелон се намира край пограничното село Маточина в южните склонове на Сакар планина. Селото е част от община Свиленград и отстои на около 40 километра от общинския център и на около 110 километра от областния център Хасково.
На отиване към село Маточина ние минахме по шосето от Свиленград през селата Димитровче, Райкова могила и Сладун до село Маточина, което на места беше отвратително – стар асфалтов път, правен преди десетки години по времето на „социализма“ и не пипнат от тогава. Път, буквално изронен на много места от различните атмосферни условия в региона и съответно не пипнат на тези места от местните власти, които би трябвало да го поддържат в добро състояние.
На връщане от село Маточина към Свиленград минахме по друг маршрут – през Сладун, Студена и Левка. За да се хване този маршрут, идвайки от село Маточина се отбивате вдясно точно преди село Сладун, а после в село Левка при табелката, сочеща надясно Свиленград, се продължава направо, а след това пътят е нов, новиничък, строен вероятно по европейски програми. Като разстояние, този маршрут е по-дълъг с 8 километра от предишния, но като времетраене определено се взема по-бързо.
Всъщност, този вторият маршрут ни беше препоръчан от една баба, която качихме на стоп от село Маточина към Свиленград. Жената ни разказваше доста интересни истории за региона. Проблемът й беше, че близките й живееха в Свиленград и имаха нужда от нейната помощ, а тя нямаше много опции да стигне до тях – обществен транспорт до и от село Маточина имало едва 2-3 пъти в седмицата …
В близост
Много близо до село Маточина, край недалечното село Михалич (по първия маршрут) има интересна скална църква, която посетихме, а в самото село Маточина има друга скална църква, която за съжаление, ние не успяхме да посетим. Истински се надявам някой ден да се върнем по тези места и каквото не сме успели досега – да посетим, а каквото сме видели – да видим отново.
Останах с прекрасни впечатления от мястото: останките от крепостта Букелон, хълма и целия район. Някакси бях запленена от гледките отвисоко. Обхвана ме странно спокойствие, там на върха на хълма. Спокойствие, каквото само един верен страж може да вдъхне на този, когото охранява. А това важи с пълна сила за крепостта Букелон.
Пропуснали сте село Варна, което се намира между село Сладун и село Маточина. Местните хора й казват Балдуиновата кула и казват,че там е убит. От там са се модели и много по-малки битки не отразени в историята ,но разказвани от нашите деди.
С едно уточнение , че селото се казва Варник !
убит е в Балдуиновата кула в Царевец
Точно.Там само е бил затворен докато го прехвърлят в Царевец.За това все още много от местните я наричат Балдуиновата кула.
От сърце благодаря!
Стигайки до с.Маточина преминавате и през село Щит, там също има останки бледи от крепост “ Скутарион „.
Не е бил убит – заточен е на изгнание, от естествена смърт е умрял. Българските владетели не са проливали кръв, пък било то вражеска, за кеф.
здравейте, сигурно съм пропуснала и други села и махали, но просто обект на статията е село Маточина и крепостта Букелон и много хора биха се попитали как да стигнат до там, така че в статията давам няколко опорни точни. Иначе – благодаря за уточненията, те със сигурност допълват описанията на маршрута!
Здравейте,
Пътеписа Ви е много интересен.
Как мога да си купя двете посочени по-горе книги онлайн?
Къде мога да чета други ваши пътеписи?
Благодаря предварително!
Георги Танчев
Здравейте и благодаря за интереса! Пътеписите ми са налични тук на този сайт. Книгите може да поръчате чрез тази форма или чрез сайтовете на повечето онлайн книжарници.
Поздрави,
Ели
Здравейте,
Т.н. монограм е много интересен. На пръв поглед представлява свастика и сувастика едновременно. На втори поглед се виждат и изписани букви. Има древен обичай имената да се изписват в кръст (припомнете си пръстените на Кубрат и синовете му). Определено ще се разходя до там да огледам с подробости и да усетя духа на местото.
здравейте и благодаря за отзива. Определено си заслужава да се види както останалата кула от крепостта Букелон, така и монограмът. Дори и за неспециалисти този монограм буди голям интерес.
аз съм от този край и искам да кажа и в другите държави са имали войни и неволи но са реставрирали паметниците на историята си и културата само ние българите рушим от което се срамувам много историята ни няма я унищожена е
здравейте, Ивелина, наистина е тъжно, но все пак и доста сме запазили и мисля, че все повече ще ценим това, което имаме.
Това е национален Кусур – подкрепян от вездесъщата Европа. Константин Иречек идва с готово писана „Българска История“ – и поразиите започват!?! Стара постосвобожденска Варна-град е градена с готов камънак от античните отбранителни съоръжения ползвани векове от османлъка!?! Модерните архитекти не се противопоставят – близеат си от диренцето и те!?!
За построяването на всички къщи и постройки от почти загиналото вече село Маточина и околностите са използвали готов каменен материал от крепостта…… то и затова не са останали останки от крепостните стени и сградите в нея за наше съжаление 🙂 Все пак крепостта и кулата винаги са били един вид пограничен страж доста стотици години и дано си остане такава и в бъдеще!!! Би било и прекрасно ако се вземат мерки за укрепването и самото й възстановяване в пълния й блясък!!!
здравейте, Тодор, благодаря за интересния коментар. Оказва се, за съжаление, че доста от средновековните ни крепости са станали източник на каменен материал за строеж 🙁 . Но все пак вярвам, че това вече е минало. Много от крпостите ни са възстановени. Дано и Букелон много скоро бъде сред възстановените.
Здравейте!
Изключително съм очарована от вашите статии!
Много се радвам, че попаднах на вас в интернет, докато търсих къде да се разходим през почивните дни. Много добре обяснявате как точно да се стигне, от къде да се мине, с допълнението и от снимков материал, просто е страхотно. 🙂
Благодаря ви! 🙂
здравейте, Мария! Сърдечно благодаря за хубавите думи. Пожелавам Ви да посетите още много интересни места!
Поздрави за автора и от мене!
И аз също мечтая да стигна до там! И обезателно първо ще почета в сайта „Друми в думи“, подготвяйки се за следващия сезон! Много е интересно и много Ви благодаря! Успешно пътуване из милата ни родина!
Благодаря Ви за хубавите думи, Димитър!
Днес бяхме там.Прекрасно беше.За съжаление двете информационни табели вече ги няма.Добре, че се подготвих от Вашата статия, благодаря за което.Поздрави!
Благодаря за отзива!
Здравейте, аз съм от съседното село Радовец ,от мои близки живели там, които отдавна не са м/у живите знам, че когато са строели къщите си и са вадели пясък от реката са намирали останки от мечове!Този край е пълен с артефакти и история които още си личат но няма кой да ги проучи за жалост!?!?
Винаги чета с удоволствие Вашите пътеписи и съм посещавала някои от тези обекти след това. Само че ме подразни защо сте сложили думата „социализъм“ в кавички ?!
В интерес на истината т.н. Балдуинова кула е построена през 1928/29 г. по проект на арх. Ал. Рашенов. Според археолозите разкопавали и проучвали Царевец преди преизграждането му през 80те години на ХХ век, на това място никога не е имало кула. Арх. Рашенов я проектира като копие на запазената в крепостта Червен кула. Идеята е била на мястото да се издига паметен знак за българската твърдина на Второто българско царство.
Здравейте, доц. Вачева, благодаря Ви за информацията!
Заслужава си да се посети. Пътят е ужасен.
Ето малко за Букелон и от мен: http://zheleva-martins.com/2016/09/06/%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B8-%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BD/
Родовите ми корени са от съседното село Радовец, от моите близки знам, че кулата и мястото около нея се нарича „Бълдуинова нощ“. Там пленения Бълдуинова е прекарал една нощ, след пленяването си, и отвеждането му към Търново.
Благодаря Ви за информацията!