Крепост Русокастро и светилище Русина дупка: на път към морето

Крепост Русокастро беше мястото, което в края на този август посетихме на път към морето. Пътувахме към Ахтопол и си го бяхме набелязали предварително като интересна спирка. Оказа се наистина така. Видяхме много. Беше интересно. Единствено голямата жега тогава и невероятно разбитият път до крепостта нарушаваха леко представата за една прекрасна разходка, но дори и те не успяха да засенчат страхотните ми впечатления от мястото.

Крепост Русокастро
Крепост Русокастро

Там край крепостта се е състояла една от последните големи победи на България през Средновековието – в битката при Русокастро между България и „вечният“ средновековен враг Византия, когато нашите войски били предвождани от цар Иван Александър.

Освен да се разгледат останките от крепостта, може да се отиде и до пещерата Русина дупка, която в древността била тракийско светилище.

Къде се намира и как се стига до Русокастро

Останките от крепостта Русокастро се намират на скалист хълм на около 3 километра северозападно от едноименното село Русокастро, на около 33 километра западно от Бургас и на около 370 километра източно от София. До подножието на хълма се стига с кола.

Ако пътувате по АМ Тракия и ползвате навигация за крепостта Русокастро, вероятно GPS-ът ще ви прекара през селата Детелина, Аспарухово и Трояново и от там директно към крепостта. Пътят до Трояново е добър.

Когато ние пътувахме към Русокастро, отсечката от шосето между Трояново и крепостта просто липсваше, пътят явно беше разбит от тежка техника. Тази отсечка е дълга близо 10 километра и минава през обработваеми ниви.

За щастие, в началото на ноември 2020 г. започна ремонт на тази част от шосето. Все още няма съобщения в пресата за края на ремонта, но по-долу в коментар г-н Петров съобщава, че от началото на юли пътят от Трояново до Русокастро е прясно асфалтиран.

Ако идвате откъм съседното на Русокастро село Ливада, пътят е добър, в случай, че подхождате от шосето Бургас – Средец, минавайки през Константиново, Тръстиково, Ливада.

Скалистият хълм отдалеч
Скалистият хълм отдалеч

Както споменах, крепостта е разположена на скалист хълм, недалеч от село Русокастро в посока село Желязово. Хълмът се вижда отдалеч, тъй като около него пространството е равно и заето от обработваема земя. Няма как да го сбъркате. Точно в подножието на хълма вляво се отделя черен път. Там на мястото има информационно табло и е удобно да оставите колата.

Продължавате нагоре по черния път. Той в началото се разделя, но вие трябва да държите дясното разклонение към крепостта.

Върви се 5-10 минути до място в строеж, което прилича на бъдещ посетителски център, и после се поема нагоре директно към крепостта първо през поляната, а после по пътека по камъните с на места издялани стъпала. По тази пътека се стига до параклиса Св. Георги.

Параклис Свети Георги
Параклис Свети Георги

От него напред е пътеката към пещерата в северната част на хълма. От параклиса вляво се поема към крепостта. Тя е съвсем близо до него.

Координати: <42.4877144, 27.158114>.

Пътечката към пещерата е ясно обособена, малко след параклиса има и табелка към нея, на места е леко тясна, на други стръмна, но е сравнително кратка, като малко преди нея има издялани нагоре в скалата каменни стълби. Ние за няма и 10 минути се озовахме пред пещерата.

Кратка информация за Русокастро

Крепост Русокастро е изградена на скалисто възвишение, наричано от местните хора с имената Големия камък и Русин камък. Възвишението е естествено защитено от три страни от протичащата до него река Русокастренска.

Към крепостта
Към крепостта

Името на твърдината идва от червените скали, от които е изградена.

Червените камъни на крепостта
Червените камъни на крепостта

Най-ранният писмен източник за крепостта е епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света” , като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци (виж тук за повече информация).

Крепостта е посетена и описана в края на XIX век от Константин Иречек и братята Шкорпил (поотделно).

В крепост Русокастро
В крепост Русокастро

Проучванията на обекта започват през 2006 г. под ръководството на доц. Цоня Дражева, а след нейната кончина разкопките води д-р Милен Николов от Бургаския исторически музей.

Сред най-интересните находки, открити при проучванията са плоча на тракийски конник, меч от викингите, оловен печат на цар Петър с лика на Христос. Голяма част от находките са изложени в Бургаския исторически музей.

Към най-високата част. Очевидно разкопките на Русокастро продължават.
Към най-високата част. Очевидно разкопките на Русокастро продължават.

Преди построяването на крепост Русокастро на скалистото възвишение Големия камък е имало древно тракийско светилище.

Установено е, че крепостта е изградена през V в. за защита на Византия от аварските нашествия от север. При едно от нашествията тя е разрушена и по-късно възстановена от българите по времето на храм Крум.

Вътре в крепостта Русокастро
Вътре в крепостта Русокастро

В района на крепостта на 18 юли 1332 г. се състояла битката при Русокастро между България и Византия, завършила с победа за България. Българските войски били предвождани от цар Иван Александър, а византийските – от император Андроник III. Това се счита за последната голяма победа на България през Средновековието.

Още от крепостта - всичко е автентично, няма реставрации
Още от крепостта – всичко е автентично, няма реставрации

В района на крепостта се намирал манастир „Св. Георги” от V-VІ в. Върху останките му през 2007 г. е изграден сегашният параклис „Св.Георги Победоносец”.

Дебелите крепостни стени на Русокастро
Дебелите крепостни стени на Русокастро

На място могат да се видят масивни крепостни стени, помещения, много керамика, котата в най-високата част, красиви панорамни гледки към близката шир с обработваема земя.

В непосредствена близост до параклиса има и костница.

Към пещерата
Към пещерата

В северния склон на хълма се намира пещерата Русина дупка, която е била тракийско светилище. В пещерата има и аязмо с вода, считана за лековита. Тя се събира от стичащи се по стените на пещерата води.

Пещера Русина дупка
Пещера Русина дупка

Ние, за съжаление, не успяхме да видим аязмото – просто води нямаше, вследствие на дългата суша през годината в района, предполагам.

Легендите

С мястото са свързани две легенди.

Първата от тях се отнася до построяването на стария храм Свети Георги, предшествал сегашния. Болно момче заспало на хълма и му се присънил странник, който му казал да стане, защото лежи на свято място. Странникът казал още, че на мястото има закопани пари и църковна утвар и заповядал да се извадят, като с част от тях се построи храм, а с останалите средства момчето да се лекува. Момчето разказало странния си сън на своя баща и той, заедно с попа на селото отишли на хълма да копаят според заръките. Не след дълго от земята се показал мраморен камък с надпис „Св. Георги”, а под него – икона, кандило и златни монети. Бащата започнал да строи храма сам, а после в строежа се включили и други хора от селото. Църквата била посветена на свети Георги и на връх Гергьовден 6 май тук се колели курбани.

Поглед от върха на хълма
Поглед от върха на хълма

Втората легенда свързва пещерата в северния склон, наричана Русина дупка, и построената на хълма църква Св. Георги. Според преданието, един змей се влюбил в местна мома на име Руса. Когато рано сутрин тя ходела с менците си до чешмата, той се превръщал в млад момък, чакал я и я придумвал да се омъжи за него. Тя обаче си имала либе и все отказвала. Дошъл Гергьовден и в манастира горе при крепостта се извило хоро. Мома Руса и либето ѝ също били хванати на хорото. Внезапно притъмняло и загърмяло. Змеят се спуснал, грабнал Руса и я скрил в пещерата. Близките ѝ дълго обикаляли наоколо и молели змея да я освободи. Често вечер се чували Русините ридания. Минало време и бащата на Руса се обърнал за помощ към свети Георги, а той в страшна битка пробол змея и спасил момата. В негова чест за благодарност местните издигнали църква и я нарекли Свети Георги.

Тази легенда била записана през 50-те години от местния краевед Никола Проданов (повече информация).

Военното учение и пораженията

От 14 юни до 30 септември 1982 година в България се провежда едно от най-мащабните стратегически учения на армията и флота на страните от Варшавския договор с кодово име „Щит-82“. Варшавският договор беше военно-политически съюз на социалистическите страни в Европа, действал между 1955 г. и 1991 г. Като част от това грандиозно военно учение е била бомбардирана крепостта Русокастро от хеликоптери, БТР-и и минохвъргачни батареи. Тези бомбардировки нанасят непоправими щети на останките от крепостта.

Други интересни места наблизо

Само на около 13 километра югоизточно от Русокастро могат да се видят останките от Деултум – единствената колония на свободни римски граждани на територията на днешна България.

Край Карнобат се намира крепостта Маркели, а близо до АМ Тракия в района на Ямбол – останките от тракийския град Кабиле.

Публикувано в екскурзии и почивки, крепости с етикети . Постоянна връзка.

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за нашия youtube канал с кратки видео разкази от места в България. >>> Линк към Друми в думи в youtube.


Още интересни маршрути до красиви и любопитни места в България ще намерите в моите книги, издадени от ИК Сиела. Повече информация.

Може да поръчате тук

Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение.


Day trips from Sofia.

Visit some of the most beautiful places in Bulgaria via organized daily tours supported by the biggest Bulgarian provider for day tours from Sofia.

See here!


5 Коментара към Крепост Русокастро и светилище Русина дупка: на път към морето

  1. Алена каза:

    Как всегда очень интересно. Нигде не встречала такой полной информации. Браво! И очень хочется все это увидеть лично…

  2. Петров каза:

    Пътя с.Трояново – с. Русокастро е чисто нов, асфалтиран вече – от няколко дни. Може от магистралата да се слезе директно от с. Вратица – има вход/изход за снегопочистваща техника, който не е заключен.

  3. Ивелина каза:

    Благодаря за тази интересна статия. Днес го посетихме. Интересно е. Табелата за пещерата беше паднала и малко се полутахме преди да я намерим. Внимавайте ако отидете до нея : пътеката е обрасла и има кърлежи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *