Крепост Русокастро и светилище Русина дупка: на път към морето

Крепост Русокастро беше мястото, което в края на този август посетихме на път към морето. Пътувахме към Ахтопол и си го бяхме набелязали предварително като интересна спирка. Оказа се наистина така. Видяхме много. Беше интересно. Единствено голямата жега тогава и невероятно разбитият път до крепостта нарушаваха леко представата за една прекрасна разходка, но дори и те не успяха да засенчат страхотните ми впечатления от мястото.

Там край крепостта се е състояла една от последните големи победи на България през Средновековието – в битката при Русокастро между България и „вечният“ средновековен враг Византия, когато нашите войски били предвождани от цар Иван Александър.

Освен да се разгледат останките от крепостта, може да се отиде и до пещерата Русина дупка, която в древността била тракийско светилище.

Къде се намира и как се стига до Русокастро

Останките от крепостта Русокастро се намират на скалист хълм на около 3 километра северозападно от едноименното село Русокастро, на около 33 километра западно от Бургас и на около 370 километра източно от София. До подножието на хълма се стига с кола.

Ако пътувате по АМ Тракия и ползвате навигация за крепостта Русокастро, вероятно GPS-ът ще ви прекара през селата Детелина, Аспарухово и Трояново и от там директно към крепостта. Пътят до Трояново е добър.

Когато ние пътувахме към Русокастро, отсечката от шосето между Трояново и крепостта просто липсваше, пътят явно беше разбит от тежка техника. Тази отсечка е дълга близо 10 километра и минава през обработваеми ниви.

За щастие, в началото на ноември 2020 г. започна ремонт на тази част от шосето. Все още няма съобщения в пресата за края на ремонта, но по-долу в коментар г-н Петров съобщава, че от началото на юли пътят от Трояново до Русокастро е прясно асфалтиран.

Ако идвате откъм съседното на Русокастро село Ливада, пътят е добър, в случай, че подхождате от шосето Бургас – Средец, минавайки през Константиново, Тръстиково, Ливада.

Както споменах, крепостта е разположена на скалист хълм, недалеч от село Русокастро в посока село Желязово. Хълмът се вижда отдалеч, тъй като около него пространството е равно и заето от обработваема земя. Няма как да го сбъркате. Точно в подножието на хълма вляво се отделя черен път. Там на мястото има информационно табло и е удобно да оставите колата.

Продължавате нагоре по черния път. Той в началото се разделя, но вие трябва да държите дясното разклонение към крепостта.

Върви се 5-10 минути до място в строеж, което прилича на бъдещ посетителски център, и после се поема нагоре директно към крепостта първо през поляната, а после по пътека по камъните с на места издялани стъпала. По тази пътека се стига до параклиса Св. Георги.

От него напред е пътеката към пещерата в северната част на хълма. От параклиса вляво се поема към крепостта. Тя е съвсем близо до него.

Координати: <42.4877144, 27.158114>.

Пътечката към пещерата е ясно обособена, малко след параклиса има и табелка към нея, на места е леко тясна, на други стръмна, но е сравнително кратка, като малко преди нея има издялани нагоре в скалата каменни стълби. Ние за няма и 10 минути се озовахме пред пещерата.

Кратка информация за Русокастро

Крепост Русокастро е изградена на скалисто възвишение, наричано от местните хора с имената Големия камък и Русин камък. Възвишението е естествено защитено от три страни от протичащата до него река Русокастренска.

Името на твърдината идва от червените скали, от които е изградена.

Най-ранният писмен източник за крепостта е епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света” , като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци (виж тук за повече информация).

Крепостта е посетена и описана в края на XIX век от Константин Иречек и братята Шкорпил (поотделно).

Проучванията на обекта започват през 2006 г. под ръководството на доц. Цоня Дражева, а след нейната кончина разкопките води д-р Милен Николов от Бургаския исторически музей.

Сред най-интересните находки, открити при проучванията са плоча на тракийски конник, меч от викингите, оловен печат на цар Петър с лика на Христос. Голяма част от находките са изложени в Бургаския исторически музей.

Преди построяването на крепост Русокастро на скалистото възвишение Големия камък е имало древно тракийско светилище.

Установено е, че крепостта е изградена през V в. за защита на Византия от аварските нашествия от север. При едно от нашествията тя е разрушена и по-късно възстановена от българите по времето на храм Крум.

В района на крепостта на 18 юли 1332 г. се състояла битката при Русокастро между България и Византия, завършила с победа за България. Българските войски били предвождани от цар Иван Александър, а византийските – от император Андроник III. Това се счита за последната голяма победа на България през Средновековието.

В района на крепостта се намирал манастир „Св. Георги” от V-VІ в. Върху останките му през 2007 г. е изграден сегашният параклис „Св.Георги Победоносец”.

На място могат да се видят масивни крепостни стени, помещения, много керамика, котата в най-високата част, красиви панорамни гледки към близката шир с обработваема земя.

В непосредствена близост до параклиса има и костница.

В северния склон на хълма се намира пещерата Русина дупка, която е била тракийско светилище. В пещерата има и аязмо с вода, считана за лековита. Тя се събира от стичащи се по стените на пещерата води.

Ние, за съжаление, не успяхме да видим аязмото – просто води нямаше, вследствие на дългата суша през годината в района, предполагам.

Легендите

С мястото са свързани две легенди.

Първата от тях се отнася до построяването на стария храм Свети Георги, предшествал сегашния. Болно момче заспало на хълма и му се присънил странник, който му казал да стане, защото лежи на свято място. Странникът казал още, че на мястото има закопани пари и църковна утвар и заповядал да се извадят, като с част от тях се построи храм, а с останалите средства момчето да се лекува. Момчето разказало странния си сън на своя баща и той, заедно с попа на селото отишли на хълма да копаят според заръките. Не след дълго от земята се показал мраморен камък с надпис „Св. Георги”, а под него – икона, кандило и златни монети. Бащата започнал да строи храма сам, а после в строежа се включили и други хора от селото. Църквата била посветена на свети Георги и на връх Гергьовден 6 май тук се колели курбани.

Втората легенда свързва пещерата в северния склон, наричана Русина дупка, и построената на хълма църква Св. Георги. Според преданието, един змей се влюбил в местна мома на име Руса. Когато рано сутрин тя ходела с менците си до чешмата, той се превръщал в млад момък, чакал я и я придумвал да се омъжи за него. Тя обаче си имала либе и все отказвала. Дошъл Гергьовден и в манастира горе при крепостта се извило хоро. Мома Руса и либето ѝ също били хванати на хорото. Внезапно притъмняло и загърмяло. Змеят се спуснал, грабнал Руса и я скрил в пещерата. Близките ѝ дълго обикаляли наоколо и молели змея да я освободи. Често вечер се чували Русините ридания. Минало време и бащата на Руса се обърнал за помощ към свети Георги, а той в страшна битка пробол змея и спасил момата. В негова чест за благодарност местните издигнали църква и я нарекли Свети Георги.

Тази легенда била записана през 50-те години от местния краевед Никола Проданов (повече информация).

Военното учение и пораженията

От 14 юни до 30 септември 1982 година в България се провежда едно от най-мащабните стратегически учения на армията и флота на страните от Варшавския договор с кодово име „Щит-82“. Варшавският договор беше военно-политически съюз на социалистическите страни в Европа, действал между 1955 г. и 1991 г. Като част от това грандиозно военно учение е била бомбардирана крепостта Русокастро от хеликоптери, БТР-и и минохвъргачни батареи. Тези бомбардировки нанасят непоправими щети на останките от крепостта.

Други интересни места наблизо

Само на около 13 километра югоизточно от Русокастро могат да се видят останките от Деултум – единствената колония на свободни римски граждани на територията на днешна България.

Край Карнобат се намира крепостта Маркели, а близо до АМ Тракия в района на Ямбол – останките от тракийския град Кабиле.