Един по-различен маршрут от София до Велико Търново

Често пътуваме от София до Велико Търново и почти винаги гледаме да минем покрай някое непознато или пък посещавано и вече любимо място. Тук ще ви разкажа за интересен и различен маршрут, който направихме преди месец.

Да, изисква повече време, но определено е по-приятен и разтоварващ. Като цяло, това е начин едно рутинно пътуване да се превърне в малка и вълнуваща екскурзия с цената на 2 часа и малко бензин отгоре. Затова пък гледките и удовлетворението са безценни.

Скалната арка в село Ъглен: неподправена красота

Първата спирка от нашата малка импровизирана екскурзия беше село Ъглен и скалната арка над река Вит в покрайнините на селото. Научихме за този скален феномен, известен също и под името „Дупката“, малко, след като посетихме Тюленово. Запленени от красотата на тамошната скална арка на брега на морето, решихме да потърсим дали има и други подобни скални забележителности в България. Така неслучайно попаднахме на информация за тази арка и просто нямахме съмнение, че ще я видим и то възможно най-скоро.

Как да стигнем

Идвайки от София, за село Ъглен трябва да се отклоните в ляво, малко след село Брестница, следвайки табелите за Торос и Дерманци. Село Ъглен се намира на 6 километра след Дерманци.

На влизане в Ъглен, шосето пресича река Вит по сводест мост. Скалната арка се намира на стотина метра от този мост и се вижда от него.

За да се качите върху арката, продължавате по улицата веднага вдясно след моста и след първата полуразрушена къща завивате надясно през празното място там. Пресичате цялото празно място и като влезете в храстите се включвате в пътеката към арката.

Може да се поразходите отгоре върху арката и в кухините й, а също и да слезете от нея близо до реката по обособени пътечки, за да я разгледате отстрани.

На връщане от арката към колата имахме интересна, макар и непредвидена среща с местни обитатели 🙂 .

Деветашката пещера

Следващата спирка от маршрута беше Деветашката пещера, едно достатъчно известно място, което едва ли се нуждае от обширно представяне. Пещерата се намира до село Деветаки, Ловешко. Разстоянието от Ъглен до Деветашката пещера е около 75 километра и се изминава с кола за около час и 20 минути. Шосето, по което се пътува е почти успоредно на главния път София-Велико Търново, но се пада северно от него. Пътят е хубав и въобще не е натоварен. Бонус ни бяха и новите за нас крайпътни гледки.

До Деветашката пещера се стига с кола. Малко преди нея има обособен паркинг и билетен пункт. Билетите са с цена от 3 лв. за ГРАЖДАНИ и 2 лв. за ученици (според табелката пред билетната каса-фургон). Поинтересувахме се за селяни каква е цената 🙂 , на което касиерът отговори с усмивка.

В почивни и празнични дни там има много посетители.

Благодарение на своя обем от 632 548 кубични метра, привходната зала на пещерата, точно тази с интересните дупки отгоре, се нарежда на първо място по големина в Югоизточна Европа.

Красотата на тази огромна пещерна галерия идва от съчетанието между няколко забележителни неща:

• всеизвестните отвори горе, през които нахлува небето и много често се вижда как в тях надничат слънцето и луната;
• реката с образувалата се малка джунгла на входа на пещерата;
• звуците на прилепите.

През периода 1952-1990 година пещерата е била използвана за склад. От този период са и грозните и неестествени градежи в нея, което е малко разочароващо …

От няколко дочути разговора, докато бяхме там, установих, че доста хора бъркат Деветашката пещера с друга интересна и забележителна пещера – пещера Очите на Бога.

Крушунските водопади

Третата спирка от нашия интересен маршрут от София до Велико Търново бяха Крушунските водопади, само на около 30 километра от Деветашката пещера. Още едно популярно място. Има си достатъчно указателни табелки.

Ходили сме там два пъти преди голямата трагедия отпреди близо година, когато двама туристи бяха затрупани от паднала земна маса. Това беше третото ни посещение, при което имахме възможността да сравним обиколката на водопадите преди и сега след направените укрепителни и осигурителни работи.

За щастие, намерихме непокътната красотата на тази каскада водопади с преливащите води в малки езерца с кристална синкава вода. Беше променен маршрута, по който се обхождаха водопадите.

Преди време ми беше по-интересно, защото Крушунската екопътека обикаляше в кръг и минаваше съвсем близко до почти всички водопади. Сега трябваше да се разклоняваме, да ходим донякъде и да се връщаме. Немалко от водопадите оставаха далеч. Това отнема донякъде от обаянието на разходката, но все пак сигурността трябва да бъде на първо място.

Друга огромна разлика, която ми направи впечатление, беше огромната степен на посещаемост и комерсиализация, която е постигната. Имаше невероятно много хора, работещи заведения с характерната миризма на кебапчета, а освен това точно на входа след паркинга беше построен и функционираше с пълна сила голям плувен басейн… Може би тъкмо това се търси, знам ли. На мен, обаче, преди ми харесваше повече, когато основна тежест в пейзажа имаше природата.

За информация, цената на билета за посещение на Крушунските водопади е 3 лв.

Деветашката пещера и Крушунските водопади са част от многото забележителности на Деветашкото плато.

Хотнишкият водопад

Последната ни спирка преди Велико Търново беше Хотнишкият водопад. И него сме посещавали няколко пъти в различно време от годината, но не ни омръзва.

Разстоянието от Крушунските водопади до село Хотница, в покрайнините на което се намира Хотнияшкия водопад, е около 65 километра, които се изминават за около час. Има няколко възможни маршрута, но ние избрахме този през Градище, Павликени и Русаля. Пътят минава през няколко населени места, което забавя малко пътуването.

Хотнишкият водопад е най-високият водопад до Велико Търново и „работи“ през цялата година. Това е каскада от няколко водопада, покрай които се вие Хотнишката екопътека.

С това завърши и импровизираната ни екскурзия. Ето и карта на маршрута (от Google):

А вие обичате ли да правите интересни спирки, докато пътувате за някъде? Ще се радвам да споделите в коментарите.