Седемте рилски езера и Отовишки връх

Седемте рилски езера са вероятно едно от най-популярните места в България наред с Крушунските водопади. Ако не сте ги посещавали, със сигурност сте чували за тях. Аз съм била край езерата няколко пъти. Първият беше в един горещ августовски ден преди 10 години. Последното ни (за сега) посещение се състоя в края на октомври. Преди време по същото от годината време обиколихме Урдините езера, маршрутът за които минава през Долното и Рибното от Седемте. Почти не срещнахме хора тогава. Сега беше пълно с туристи – и българи, и чужденци.

В тази статия ще ви разкажа за Седемте рилски езера и маршрута до тях. Ще опиша в детайли как се стига до Отовишки връх и откъде може да се наблюдават всичките езера.

ВНИМАНИЕ: описанията и съветите по-долу се отнасят за лятно изминаване на маршрута (без снежна покривка).

Ето още няколко съвета, които да имате предвид.

• непременно се съобразете с прогнозата за времето;
• носете си вода и нещо за хапване;
• подгответе се за преход във високите части на Рила – осигурете си удобни спортни обувки, връхна дреха и непромокаемо яке (дъждобран);
• ако решите да включите в прехода и Отовишкия връх, тръгнете по-рано и се движете стегнато, за да ви стигне времето; хубаво е да имате предишен опит в планината.

Съдържание

• Кои са Седемте рилски езера
• Как се стига
• Накратко за маршрута към Седемте рилски езера
• Особености на маршрута към Седемте рилски езера и Отовишки връх
• Легендата

Кои са Седемте рилски езера

Езерата са разположени стъпаловидно между 2095 метра и 2535 метра надморска височина и изброени от най-ниското към най-високото са както следва:

• Долното: най-ниско разположеното от групата;
• Рибното: най-плиткото;
• Трилистника: с най-неправилна форма, което може би най-трудно оправдава името си;
• Близнака: най-голямото по площ;
• Бъбрека: с най-голям обем;
• Окото: най-дълбокото от Седемте и най-дълбоко циркусно езеро в цяла България, дълбочина 37.5 м;
• Сълзата: най-малкото по площ и най-високо разположеното.

Те са свързани помежду си (не всяко с всяко обаче) чрез малки поточета. Най-високите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в езеро Близнака, което от своя страна се оттича в Трилистника, а пък той – в Рибното езеро. След Трилистника и Рибното езеро, някъде до Долното езеро се оформя по-мощен поток, който дава началото на река Джерман. По-надолу по течението си реката прави голям обратен завой и недалеч от град Бобошево се влива в Струма.

Край езерата се издигат три панорамни върха: Харамията (2490 м) – над езерата Рибно и Близнака, Малък Кабул (2506 м) – над езеро Бъбрека, Отовишки връх (2696 м) – западно над Окото. Цялото било над езеро Окото, което дава чудесен изглед към целия циркус е познато като Отовишко било.

Как се стига до Седемте рилски езера

Най-лесно до езерата се стига с лифта от Паничище, курорт на около 10 км на югоизточно от град Сапарева баня, на около 90 км южно от София и на около 67 км от областния център Кюстендил. До Паничище се стига по стръмен и завойчест асфалтов път след Сапарева баня.

Край началната станция на лифта е обособен паркинг по протежение на шосето. Актуалните към този момент цени са 5 лв. паркинг за цял ден, 25 лв. двупосочен билет за лифта и 15 лв. за една посока. Работното време на лифта е от 9 до 16:30 часа. Повече информация за лифта вижте тук.

От началната станция до крайната при хижа Рилски езера лифтът ни придвижва за около 30 минути.

Пешеходните маршрути до Седемте рилски езера са няколко:

• от местността Зелени преслап през хижа Скакавица;
• от хижа Пионерска под трасето на лифта;
• от хижа Ловна;
• от хижа Вада, на около 10 км югозападно от Говедарци.

Накратко за маршрута към Седемте рилски езера

Тук ще ви запозная съвсем накратко с пътеката, обхождаща Седемте рилски езера. Тя е широка, добре обозначена и маркирана, по нея трудно може да се объркате.

Пешеходният маршрут до Седемте рилски езера започва от хижа Рилски езера (позната още като новата хижа). По мое наблюдение повечето туристи тръгват нагоре към платото и се насочват към езеро Бъбрека, след това стигат до Окото и Сълзата. После се връщат на Бъбрека и оттам по долната пътека обхождат останалите езера от циркуса – Близнака, Трилистника, Рибното с хижа Седемте езера (позната като старата хижа), след това Долното езеро и затварят кръга на хижа Рилски езера.

Ние два пъти сме ги обхождали изцяло и един път частично, но все сме се движили в обратна на гореописаната посока. Ще попитате защо? Смятам, че преходът близо до по-ниско разположените езера от групата е по-бавен и труден и затова е по-подходящо да се измине с по-свежи сили. На връщане, когато гоним лифта и краката натежават е по-леко и бързо да се движим по платото.

Тук ще опиша точно този вариант. Така езерата се обхождат по ред на номерата спрямо надморската им височина.

Хващаме пътеката надолу в задната част на хижа Рилски езера. От пътеката поглеждаме към Долното езеро. Втората опорна точка е старата хижа и Рибното езеро. От него тръгваме по пътеката надясно и се изкачваме до езерата Трилистника и Близнака, а след това и до Бъбрека. От езеро Бъбрека вървим нагоре към езеро Окото и после до Сълзата. Обратният маршрут до езеро Бъбрека е същият като на отиване. От Бъбрека тръгваме по платото и се връщаме в изходна позиция при хижа Рилски езера.

Времето за изминаване на току-що описания маршрут е около 3-4 часа без почивките в зависимост от темпото. За повече подробности вижте етапи 1, 2, 3, 8 и 9 по-долу.

Особености на маршрута към Седемте рилски езера и Отовишки връх

Ето и подробности за маршрута до Седемте рилски езера и за изкачването на Отовишки връх. По-опитните туристи, които не са го изкачвали, вероятно биха се заинтригували. Ако нямате опит с изкачване на стръмни участъци или пък не сте си предвидили достатъчно време, по-добре да го пропуснете!

Маршрутът до Седемте рилски езера с изкачване на Отовишки връх може да се раздели най-общо на етапите по-долу. Срещу всеки етап съм дала и ориентировъчно време за изминаване, но непременно имайте предвид, че това е чисто време за ходене при стегнат ход и без почивки. Също така времето за ходене по даден маршрут е строго индивидуално.

Етапите:

• етап 1: хижа Рилски езера – хижа Седемте езера (50 минути);
• етап 2: хижа Седемте езера – езеро Бъбрека (50 минути);
• етап 3: езеро Бъбрека – езеро Окото (20 минути);
• етап 4: езеро Окото – подножие на Отовишки връх (30 минути);
• етап 5: подножие – Отовишки връх (30 минути);
• етап 6: Отовишки връх – Раздела (50 минути);
• етап 7: Раздела – езеро Сълзата (25 минути);
• етап 8: езеро Сълзата – езеро Бъбрека (20);
• етап 9: езеро Бъбрека – по платото до хижа Рилски езера (70 минути).

Общото време е около 5 часа и 45 минути, но пак подчертавам, че това е ориентировъчна цифра и включва само ходенето без почивки и мотаене.

Няма да описвам в големи подробности всеки от етапите, защото Седемте рилски езера са популярна дестинация в България и за тях е писано много. Маршрутът е много добре маркиран, а от известно време вече е под формата на алея, дори плочник в някои части…

Вижте кратко видео от най-интересните части от описвания маршрут.

Етап 1: хижа Рилски езера – хижа Седемте езера

Тръгваме по пътеката надолу в задната част на новата хижа. В далечината напред се вижда старата хижа – целта в края на етапа. Следваме червена и жълта маркировка.

В този етап, малко преди финала му, се любуваме на най-ниско разположеното езеро от Седемте езера – Долното езеро. За информация, долу на самия бряг на езерото има и друга пътека, но тази ни дава по-панорамен поглед. За да минете по долната пътека, трябва да се отклоните вляво малко след хижа Рилски езера. След Долното езеро – долната и горната пътеки се събират малко преди следващото Рибно езеро. На отсрещния бряг над езерото се издига скалистият и остър връх Харамията.

При първото ни посещение на рилските езера преди десет години в лятно време, Рибното езеро направо бъкаше от дребни рибки и напълно оправдаваше името си. При последното ни ходене в края на октомври не видях риба, но и времето, макар и топло за сезона, не беше лятно.

Някъде по интернет прочетох, че имената на Седемте рилски езера са уникални сами по себе си. Аз лично тази година посетих няколко езера с името Рибно – те бяха в Пирин под Поповото езеро, цяла езерна група, разказвах ви за тях преди 2-3 месеца. Освен това едно от Урдините езера също се нарича Рибно езеро. Югоизточно от Седемте рилски езера има още две Рибни езера – горно и долно, в които се оглежда връх Йосифица. Очевидно името „Рибно езеро“ не е уникално. За разлика от името, формата, околностите и красотата на всяко от изброените Рибни езера могат да се приемат за уникални. Както и да е, продължавам с маршрута.

Етап 2: хижа Седемте езера – езеро Бъбрека

Пътеката продължава надясно по брега на Рибното езеро. Следва кратко изкачване. Не след дълго стигаме до езеро Трилистника, а малко след него и до езеро Близнака. Последното от пръв поглед изглежда някак самотно и се чудиш за произхода на името му – след като има един близнак, трябва да има и втори… Е, вторият се вижда след още няколко стъпки. Всичко е точно!

Връх Харамията се оглежда и в езерото Близнака, което се е сгушило в югозападното му подножие.

Малко преди следващото езеро от нашия маршрут – Бъбрека, вляво се вижда и водопад. Той е образуван от изтичането на още по-горното езеро Окото в Близнака. След Бъбрека има още един водопад, пак поради същата причина. През този етап се ръководим (освен по усет и по другите хора наоколо) от жълта и зелена маркировка, която при езеро Бъбрека се обогатява с червена марка.

Етап 3: езеро Бъбрека – езеро Окото

Тук няма много за разказване. Пътеката, т. е. алеята, се изкачва към следващото рилско езеро, а гледките назад към езеро Бъбрека стават все по-красиви.

Разнообразие в пейзажа внася горният водопад, образуван от оттичането на Окото в Близнака.

Точно пред водопада е изграден дървен мост, който улеснява не само пресичането на потока, но и наблюдението на водопада.

Етап 4: езеро Окото – подножие на Отовишки връх

Ако не изкачвате Отовишки връх, този и следващите 3 етапа ги пропускате и поемате от Окото наляво и нагоре по алеята към най-високо разположеното от Седемте рилски езера – езеро Сълзата. Разстоянието е кратко и няма да ви отнеме много. Над Сълзата се издига Езерният връх, който предлага прекрасна панорама към голяма част от циркуса и си струва да се качите на него. После тръгвате наобратно към Окото и Бъбрека, а накрая – обратно към лифта. Вижте етап 8.

За Отовишки връх поемаме по пътеката вдясно по брега на Окото, която плавно се издига. Следваме синя маркировка. За около 20-25 минути стигаме до подножието на върха и до малък монумент в памет на Нестор Колев, млад човек загинал преди време при лавина.

Тук е момента да припомня, че описанието на маршрута и съветите ми се отнасят за сезон без снежна покривка.

Малко след монумента пътеката завива рязко наляво и започваме директна атака на Отовишки връх. Участъкът до билото е кратък, но много стръмен. Взема се за около 20 минути.

Следват финалните метри до върха, от билото надясно. Те не са толкова стръмни и задъхващи. Гледките от Отовишки връх са надалеч и във всички посоки.

На югозапад се открива гледка към язовир Карагьол, долу в ниското на северозапад се откроява Отовишкото езеро и връх Сейменски камък над него, погледът в източна посока попада на част от езеро Окото.

За информация, зад язовир Карагьол се намира язовир Калин, най-високо разположеният язовир в България. Той обаче не е видим от връх Отовица.

Етап 6: Отовишки връх – Раздела

Макар и без маркировка, този е най-лекият етап, тъй като се върви по билото (Отовишко било), а по него теренът е сравнително равен и пътеката е добре обособена.

Гледките са очарователни и надалеч. В по-голямата си част те са в южна посока към равното обширно Пазар дере и хижа Иван Вазов, закътана на завет в подножието на върховете.

В разлатото Пазар дере събира води река Бистрица, която доста по-надолу, близо до дупнишкото село Бистрица образува красивия и силно надиплен Бистришки водопад.

Ако се приближи ръба на Отовишкото било се откриват невероятни гледки към Седемте рилски езера. Във втората половина от етапа гледките обхващат всички седем езера. Очарователно!

От ръба се вижда далеч на север. Виждат се планините Плана и Верила, на хоризонта се откроява Витоша, че даже и София вдясно зад нея.

Крайна точка на етапа е Раздела – висока седловина, разположена южно от Седемте рилски езера с надморска височина 2607 метра (според картата на https://map.bgmountains.org). Там се пресичат няколко туристически пътеки:

• на северозапад е немаркирания маршрут към Отовишки връх, т.е. етап 6 в обратна посока;
• на север е към езеро Сълзата и останалите от Седемте езера;
• на изток се върви по Зелени рид, като има разклонения към двете Чанакгьолски езера и Урдини езера;
• на юг се отправя през близкия връх Дамга към връх Мальовица;
• на запад е към хижа Иван Вазов.

На седловината има добри указателни табелки за маршрутите.

Етап 7: Раздела – езеро Сълзата

От Раздела се поема по пътеката на север и надолу към Сълзата, най-високото от Седемте рилски езера. След около 15-20 минути се стига до езерото. Малко над него се издига Езерният връх, който също ще ви предложи страхотни гледки, без много изпотяване.

Етап 8: езеро Сълзата – езеро Бъбрека

След Сълзата за няколко минути се стига до езеро Окото, а после и до Бъбрека. От Окото до Бъбрека е гореописания етап 3, но в обратна посока.

Етап 9: езеро Бъбрека – по платото до хижа Рилски езера

Това е последният етап от обиколката на Седемте рилски езера или първият, ако тръгнете да ги обхождате в обратната посока. Платото е сравнително равно и се върви леко. Вдясно и назад са гледките – виждат се Долното езеро, части от Близнака, връх Харамията над него и Отовишкото било назад.

В края на етапа се пада най-стръмната част, която в последните години от пътека е преоформена на каменни стъпала. Предполагам, че е за по-голямо удобство… Е, на мен не ми бяха никак удобни тези стъпала. Набиха ми се ходилата.

Както и да е. До тук смятам, че покрих всички важни части от маршрута до Седемте рилски езера и Отовишки връх. Ако са ви харесали описанията, снимките и все още ви се чете, ще завърша с кратка версия на легендата за Седемте рилски езера.

Легендата

Някога отдавна на това място живеели мъж и жена великани, които много се обичали и живеели в красив уютен дом. За нещастие, зли сили завидели на тяхното щастие и започнали да сипят бури и мълнии. Великанът храбро бранел своите дом и любима, но уви! Един ден паднал покосен. А тя, жена му, разбита от мъка, не спирала да плаче. Толкова много сълзи леела, а те се стичали надолу по склоновете и в долчинките образували бистри езера с изумителна чистота.

Ако решите да нощувате в района, в карето ще намерите изгодни предложения.

Booking.com