Резерват Сребърна и пеликаните – уникални, незабравими, зареждащи

Резерватът Сребърна обхваща едноименното естествено езеро и неговите околности. Развъдник е на пеликани, корморани, лопатари и още над 200 вида птици. Той е биосферен резерват от световното наследство на Юнеско и обект номер 52 от 100-те национални туристически обекта.

Отбиваме се в резервата Сребърна в края на лятната отпуска на път от морето към София. Оставам много впечатлена от видяното. От малка съм чела, че е красиво, но това, което виждам определено надминава очакванията ми.

Посещаваме първо музея, където се запознаваме с историята на резервата и това, което може да се види и наблюдава в него. След това решаваме да слезем до самото езеро.

Музеят при резервата Сребърна не е голям по площ, но е много интересен, тъй като в него могат да се видят в препариран вид много от птиците, обитаващи езерото Сребърна. Харесва ми много това, че всички експонати имат точни обозначения, а по стените има подробни описания на живота във и около езерото. Също така има голям снимков материал, оформен като големи пана по стените на музея. Те прекрасно отразяват живота в резервата както през лятото, така и през зимата.

Най-интересната атракция в Природонаучния музей в село Сребърна според мен са двата далекогледа пред един от панорамните прозорци и биноклите, раздавани на посетителите, с чиято помощ човек може да се потопи в живота, който кипи в езерото Сребърна и тръстиките около него. Гледките, които се разкриват през тези далекогледи са уникални. Далечните пеликани се откриват сякаш съвсем отблизо. Виждат се големи, малки, всякакви … много. Повечето от тях интересно мърдат торбата под човките си – явно обработващи храната си, състояща се от риба, много риба.

Навътре в езерото се различават две платформи, едната от които с навес, служещи за люпилня на пеликаните. Много е интересно така да се видят толкова много птици – големи и по-малки – на едно място.

Гледката е заразяваща – колкото повече гледаш, толкова повече не можеш да откъснеш очи. Местиш поглед от пеликан на пеликан. Наблюдаваш пеликаните как плуват, как стрелват главите си във водата – явно намерили риба или пък може би просто решили да се разхладят, как отлитат на друго място, как си общуват …

Постепенно човек забравя проблемите и въобще всичко друго, потапя се в този пеликанен свят и не може да откъсне очи.

С биноклите се разпознават и други видове птици, но пеликаните са някак особено открояващи се.

И така, много ми харесва музея Сребърна. Двете уреднички там, с които разговарям, са изключително любезни. Изобщо не щадят думите и обясненията си. В този музей се намира и самият печат – номер 52 от 100-те национални туристически обекта.

Имаме късмет, че успяваме да влезем в Природонаучния музей към резервата Сребърна. Съвсем доскоро той е бил затворен за посетители поради ремонт. Хубавото е, че в резултат от ремонта, е облагороден не само музеят, но и екопътека, дълга 21 – 22 километра и обхождаща цялото езеро. По време на нашето посещение пътеката все още е в процес на облагородяване (в последна фаза).

След музея се насочваме към езерото. Тръгваме по екопътеката (с кола) и спираме на втората беседка. От нея ни се разкрива прекрасна гледка към езерото. От там в продължение на известно време успяваме да наблюдаваме няколко пеликана. Преживяването е страхотно!

Да кажа все пак как се стига до музея, до екопътеката и езерото. След като се мине през централната част на село Сребърна (има площад), продължава се около 300-400 метра по централната улица до едно У-образно кръстовище. От него левият път нагоре води към Природонаучния музей Сребърна, а десния път надолу – към езерото Сребърна. И езерото, и музеят са на не повече от 300-400 метра след това кръстовище.