Църквата в село Беренде: една от най-старите в България

Една малка църква на левия бряг на река Нишава край село Беренде все още ревниво пази своите автентични стенописи от времето на Втората Българска държава. Е, позахабили са се тук-там, но все пак са устояли на времето повече от 700 години.

Научихме за тази църква преди година-две, не помня точно. И макар че мястото е близо до София, село Беренде попада в графата еднодневни разходки, или пък точно заради това – знаехме си, че винаги ни е под ръка, не успявахме да се организираме да я посетим.

Най-накрая отидохме и я видяхме. Беше хладна февруарска събота, суха и ветровита, тъкмо ден преди големия циклон, благодарение на който зимата се развихри като за последно тази година. Проучвахме прогнозата за времето, затова избрахме съботата за уикенд разходка, като по-благосклонна в метеорологичен аспект, а целта и мястото бяха ясни – старинната църква в село Беренде.

Как се стига до църквата в Беренде

Най-напред, обърнете внимание, че става въпрос за село Беренде, община Драгоман, Софийска област. Има и друго село със същото име, но то е в Пернишка област.

Село Беренде се намира на около 60 километра северозападно от София. До селото може да стигнете по два маршрута – единият е през Костинброд, Годеч, Туден, а другият е през Божурище, Сливница, Драгоман. И двата маршрута се изминават с кола за около час. Може също да си направите обиколка тръгвайки по единия маршрут и връщайки се по другия.

Ние така направихме, за да гледаме все различни картини по път.

Независимо кой маршрут изберете, имайте предвид, че в село Каленовци трябва да се отклоните в северозападна посока от главния път (той не е много главен, но поне за Годеч и Драгоман има табелки по него, докато за село Беренде – няма). До село Беренде води асфалтов път. Асфалтът обаче е само до селото, улиците в него са твърди и с чакъл, така че може да се минат и с лека кола.

Като влезете в селото, трябва да се отбиете в една от първите къщи от дясната страна, за да вземете ключа от църквата. Търсите Филип и Надка.

За църквата, минавате през цялото село и оставяте колата до последните къщи в северозападния край на селото. Те са разположени на високото плато над река Нишава. Църквата е точно под тях, но за да стигнете до нея, трябва да тръгнете пеша по черния път надолу към реката. Този черен път почти веднага след селото завива надясно и стръмно надолу. След следващия завой наляво вече може да се оглеждате от лявата страна – започва да се вижда каменния покрив на църквата. Не след дълго се стига до разклонение – за църквата напускате черния път и поемате наляво. Още няколко крачки и сте пред нея.

Разстоянието от покрайнините на Беренде до църквата се изминава за около 10-15 минути (в тази посока, после нагоре е по-бавно, защото наклонът е голям).

Някъде по средата на участъка от черния път между споменатия завой наляво и разклонението към църквата може да разгледате интересен скален феномен – скална арка. Тя се намира в скалите от страната на Беренде.

Защо е интересна църквата „Св.Петър“ в с. Беренде

Църквата е интересна с това, че е съвсем автентична. Тя е паметник на културата. Била построена по време на Второто Българско царство. Дали през 13-ти век по времето на цар Иван Асен Втори или през 14-ти век по времето на цар Иван Александър, не е установено със сигурност. Стенописите вътре в църквата са доста добре запазени, имайки предвид тяхната възраст. Те са най-ценното в нея.

Архитектурата на църквата е семпла – еднокорабна, едноабсидна без притвор. Била е гробищна църква.

На фасадата на църквата е имало надпис „Иоан Асен в Христа бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци„, който за жалост не се е запазил. Заради този надпис първоначално е смятано, че църквата е построена по времето на цар Иван Асен Втори през 13-ти век. Според други обаче, стенописите в църквата са в стила на подобни от 14-ти век. Това обстоятелство, съчетано с факта, че Иван Александър след възцаряването си е приел името Асен, дават основания за датировка на църквата в Беренде от 14-ти век.

Нашето посещение на църквата в Беренде

По път

Ние тръгнахме от София към Драгоман. Решихме пътьом да се отбием на Драгоманското блато. Разходихме се по подновените мостчета, които сега водят доста навътре в блатото.

Били сме два пъти в блатото, така че го познаваме добре, но този път беше съвсем различно – тънещо в тишина, без птичи песни и жабешки кряк, на места замръзнало, с оскъдни цветове. Все пак, беше интересно да го видим през зимата. Близката Чепън планина беше забулена в мъгла и много малка част от нея се виждаше.

От посетителския център край Драгоманското блато хванахме шосето за Годеч и продължихме към Беренде. Много живописен път, макар и доста лош на места, който се вие покрай Чепън планина.

В село Каленовци първоначално пропуснахме отбивката в ляво за Беренде и се отнесохме чак до след Букоровци. Когато зърнахме близкия Букоровски манастир се сепнахме, направихме обратен и се върнахме. В Беренде питахме на два пъти да ни упътят до църквата. За всеки случай бяхме пуснали и гугълската навигация – оказа се точна.

В село Беренде

С питане ни насочиха към Филип и Надка в началната махала на селото – долната махала, които пазят ключа от църквата. Върнахме се и намерихме къщата – тя е с висок двор и се намира малко, преди да се поеме към горната махала. Там в двора има едно рунтаво куче-пазач.

Взехме ключа и се насочихме отново към северозападните покрайнини на селото. Не ни беше много комфортно да дрънкаме колата напред-назад по черните пътища на Беренде, но какво да правим – много искахме да видим църквата. Пък и бяхме вече почти до нея.

Да ви кажа, Беренде не е замряло село. Има си хора, които живеят там. Има и доста вили.

Както и да е. Оставихме колата до последната къща, метнахме раниците на гръб и с бързи стъпки се насочихме по черния път към дерето. След 5 минути бързо ходене мярнахме сред дърветата в ляво каменния покрив на църквата. Засилихме крачка – не беше трудно, наклонът беше толкова голям, че бързахме от само себе си. Малко по-надолу видяхме указателна стрелка и пътека наляво. Нямаше надпис, но знаехме за къде е.

Още няколко крачки и се озовахме пред църквата.

Поогледахме я отвън – беше чисто бяла, явно наскоро боядисана, отключихме и влязохме. Беше тъмно и в първия момент едвам различавахме вътрешността. После очите ни свикнаха. Подсилихме слабата светлина, влизаща отвън с фенера от телефон. Започнахме да изследваме църквата метър по метър. Беше много вълнуващо. Гледахме и изучавахме стенописи на 700 години.

Най-голямо впечатление ми направиха четири от тях – Успение на Света Богородица над входа на църквата, Св. св. Константин и Елена вдясно от входа, Св. Архангел Михаил вляво от входа и Св. Богородица в абсидата на олтара.

С голям интерес разглеждахме и останалите, но тези четири някак изпъкваха.

Улисани, прекарахме доста време в тази малка църква. Трябваше да тръгваме, за да не замръкнем.

Излязохме, обиколихме църквата отново, заключихме и си тръгнахме.

Слязохме набързо долу към реката, река Нишава, ‘дето не шава. Само че там, тя беше буйничка. Шаваше 🙂 . Един кадър и обратно нагоре.

На стотина метра след отбивката за църквата, от лявата ни страна – тази откъм селото, успяхме да различим сред скалите арката, за която бяхме също чели по интернет.

Видяхме, че има стъпки към нея и тръгнахме, за да я видим по-отблизо.

Това беше един от последните ни кадри през този вълнуващ съботен ден. След арката, се насочихме към колата, а после – през Годеч и към София. Обичам го този Див Български Запад!

Ако и вие обичате да изследвате малко познати места в България, да посещавате интересни български църкви и да се докосвате до отколешни светини, старинната църква в село Беренде със сигурност ще ви хареса.

А ако имате повече време, може да комбинирате посещението в Беренде с разходка в Драгоманското блато, с посещение на Букоровския манастир и водопад Котлите край село Букоровци и с разходка до живописния Разбоишки манастир.