Архив на категория: планински първенци

Връх Ветрушка, висок 1158 метра, е най-висок в планината Голо Бърдо над град Радомир. Това беше трета поредна разходка до планински първенец. Звучи малко тежко, но тези три върха се изкачват много лесно. Нещо повече – до два от тях … Има още →

Средата на март, в очакване на пролетта. Тя упорито отказваше да дойде. Ние пък още по-упорито отказахме да се лишим от седмичната разходка. Предвид времето отново избрахме лек и кратък маршрут край София. Толкова кратък, че ни отне повече време … Има още →

В последната събота на февруари решихме, че е крайно време да видим какво се вижда от връх Виден. Той е висок 1487 метра и е първенец на Конявската планина. Почти до върха е изграден асфалтов път, затова изкачването му е … Има още →

В последния ден на първия месец от годината се озовахме в малкото село Ездимирци в голямото Краище, за да се изкачим на още един от планинските първенци в България – Големи връх, висок 1219 метра, шапка на Ездимирската планина. Отново избрахме да се насладим максимално на планината, избирайки кръгов маршрут, който се оказа и много лесен за ориентация, защото селото беше почти през цялото време пред очите ни. Освен това се любувахме на прелестни зимни гледки надалеч. Има още →

Отново на върха на планината, този път тя е Люлин, име, което много хора свързват предимно с големия софийски квартал. Връх Дупевица, висок 1256 м., е неин първенец. Има няколко маршрута до него. Ние решихме да комбинираме два от тях … Има още →

Обект на тази статия са два изключително панорамни и в същото време нетрудни за изкачване върхове в Трънския край – Големи връх, висок 1481 метра и първенец на Ерулската планина, и връх Каменитица, висок 1327 метра, извисяващ се над село … Има още →

Връх Тумба беше целта на поредната ни лека и приятна неделна разходка. Направихме я в слънчев ноемврийски уикенд, позлатен от щедрата на багри есен.

В една слънчева и задушна августовска неделя тръгнахме да изкачваме връх Руй, първенецът на едноименната планина. Стартирахме от с. Забел. Макар и „нанагорно“, изкачването ни се видя леко скучно – изкачихме върха за три часа, като два от тях вървяхме … Има още →

Връх Любаш беше първото място извън София, което посетихме веднага след двумесечната изолация заради пустия вирус. Всичко беше зелено, свежо и хубаво. Природата се беше събудила, без да я видим. Птичките се бяха завърнали, без да ги видим. Изобщо, пролетта беше в разгара си, без да я видим. До този момент. Когато тръгнахме към върха видяхме, чухме и най-вече попихме всичко със сетивата си – младата зелена трева, разлистените дървета, цъфналите люляци, горските цветя, песента на птичките, жуженето на бръмбарите. А горе на върха погледът ни стигаше толкова надалеч, накъдето и да се въртяхме.

Има още →

В последно време започнах да се връщам често към много от местата, на които вече съм била. Предвид ситуацията, връщам се виртуално, гледайки стари кадри. Но все пак, има и нещо реално в тези мислени посещения – емоцията, която снимките … Има още →