Някои хора може да си мислят, че Чипровци е някъде към края на света или поне накрай България, но аз вече втори път го посещавам и се убеждавам, че това съвсем не е така. Преди броени дни прекарах вълнуващ уикенд там, два дни с почти непрестанни валежи, които обаче ми оставиха пъстра палитра от невероятно интересни преживявания. Нещата, които правихме може да се пробват, разбира се, и в хубав слънчев ден, но дори и в лошо време са си чудесни идеи за туризъм в района. Тук ще ви разкажа за всяко едно от тях.
Видях как се прави местно пиво и го дегустирах
Беше третият ми пиво тур след Загорка и пивоварна Визир в Словения. Долу-горе знаех какво да очаквам, обаче тук се оказа различно, защото пивоварната беше съвсем малка, със собствен процес и на интересно място – на брега на река Чипровска в самото градче.
Другото любопитно нещо беше човекът зад нея – Цецо, Цветомир Стефанов, 21-годишен младеж с голям ентусиазъм, много идеи и очевидно невероятна енергия, за да реализира всичко това. От двата дни, прекарани в Чипровци разбрах, че Цецо е невероятно идеен, деен и постоянно усмихнат млад човек. С млади хора като него нямам притеснения за общото ни бъдеще.
Цецо ни въведе в целия процес на пиво-производство – от смилането на суровините през варенето, газировка, бутилиране и слагане на етикети. Етикетите на Чипровско пиво са с народна шевица. В този финален етап имах възможността да пробвам как се слагат етикети. Беше интересно и забавно, съвсем нетрадиционна и далечна от мен дейност. Е, все пак имах дълбоки връзки с нея – разбирайте, че много обичам да пия бира🙂 .
Любопитно ми беше също така да науча как всичко е започнало с подръчни материали, за да достигне сегашната професионална форма на производство и как зад целия процес стоят трима души – Цецо, баща му и чичо му.
А иначе, Чипровско пиво е най-малката пивоварна в България със само 500 бири, произвеждани на една варка. Всяка бира е 300 мл., видовете към момента са три – червен и светъл ейл и портър.
Може да намерите Чипровско пиво на фермерски пазари в София и Монтана, а най-добре да го опитате на място в Чипровци в Павловата къща. Може да се свържете и онлайн чрез тази ФБ страница.
Вкусих местни гозби
Тук не става въпрос за скъпи гурме блюда, а за съвсем обикновени ястия, характерни за района на Чипровци. Да опитам местна храна е не само любопитно за мен като турист, но и начин да се докосна поне малко до битието на домакините.
Гньетени чушки с боб – сухи чушки, пълнени с боб. Вкусих това ястие преди години точно в Чипровци и ми стана любимо. Научих се да го приготвям и то стана част от домашната ни трапеза за Бъдни вечер. Това беше и първото, което хапнах при второто ми посещение в Чипровци. Тази и следващите гозби опитах в Павловата къща, в която бяхме отседнали и си прекарахме чудесно.
Там опитах още:
- зелеви сарми с орехи, ориз и праз – простичка и много вкусна постна гозба;
- джуркана коприва – апетитна ароматна каша от крехки връхчета коприва, сирене и яйце.
Традиционна подправка на почти всички чипровски манджи е мащерката – прясна или суха, но преди да е цъфнала. Тук я наричат душичина или бабина душица.
Научих стари обичаи и интересни думи от диалекта
Едно от първите места в Чипровци, което посетихме беше етнографската експозиция. За пореден път се убедих, че ако не си поръчаш беседа, това изглежда като поредната етно сбирка. Беседата от запален местен човек преобръща всичко. Това направи Татяна, уредник на Катеринината къща, в която се помещава експозицията. Чрез нейните пламенни разкази за местни традиции и обичаи за кратко се почувствах като човек от този край. В него живеят торлаци, етнографска група със свои обичаи и носии.
Научих и интересни думи от местния диалект (на голямата буква е ударението):
- зАфатна мома – позакръглена мома, да има какво да хванеш;
- затрЪмо се – загубихме се;
- накапИстрил – напил се.
Като цяло звукът „Х“ не се използва в Чипровско – казват леб (вместо хляб), Ристо (вместо Христо).
В залите на експозицията беше направена възстановка на два стари чипровски обичая – сватба и Светъц. Няма да ви ги разказвам целите, защото е най-добре да се запознаете с тях на място. Ще откроя само някои щрихи.
При сватбата, когато свекървата посреща младото семейство, тя пуска под дрехите на булката сурово яйце, което пада и се разбива на земята, за да бъде невестата плодовита и да ражда лесно. В наши дни този обичай е запазен и се прави на сватбите в Чипровци. По обясними причини яйцето се пуска през по-широк колан около кръста на булката.
Светъц е стар обичай, при който семействата от един род имат християнски светец покровител, в чиято чест се празнува в определен ден от годината. Трапезата е богата, с обредни хлябове, вино и храна. Всички гости на празника трябвало да бъдат „кликани“, т.е. поканени. Още подробности за обичая може да научите в Катеринината къща.
Впуснах се в издирване на оброци
Споменавала съм ви и друг път, че намирам някаква странна тръпка в издирването на оброчни кръстове. Това са свети места, неизменно свързани с традиционна българска култура. Разпространени са главно в Западна България. Неведнъж съм се завирала по гъсти и бодливи храсталаци, за да търся някой стар оброк. В Чипровци има не един и два, а 10. При това лесно-достъпни. Повечето от тях са разположени на тротоарите. Разбрах за тях както от Цецо, нашият домакин и местен млад пивовар, така и от Татяна, уредничката в Катеринината къща. Друго населено място в България с толкова много кръстове не ми е познато. Освен град на килимите, Чипровци може да се нарече и град на оброците.
Оброците са посветени на различни светии и са свързани с различни чипровски родове. На датата, свързана със съответния светия се прави курбан. Най-много курбани в района се правят при Гушовския манастир всяка година на 6 септември – денят на избухването на Чипровското въстание (и по-късно ден на Съединението).
Информацията за оброчните кръстове беше невероятен тласък да отида и да ги потърся. Имах ориентировъчни указания от Татяна и Цецо. Така направих две ранни разходки из Чипровци в издирване на оброчните места. Успях да видя 8 от 10. Ясно е, че ще има и друг път.
Тъках чипровски килим
Няма да бъде преувеличено, ако кажа, че Чипровските килими са известни в цял свят. По време на това посещение в Чипровци направих моите първи стъпки в тъкането. Те бяха под вещото ръководство на баба Данче. Не знам дали някога занапред ще тъка килими, но определено беше интересно и много забавно да опитам. В много от къщите в градчето има станове и жените си тъкат. Изработват килими по цвят и шарки по поръчка на клиента.
Особеното на чипровските станове е, че те са вертикални. Нишката вълнена прежда се вмъква с пръсти между основа от памучни конци и след всяко вмъкване се степва със специален уред.
Къщата на баба Данче е съседна на Павловата къща. Ако искате да се свържете с нея, питайте в Павловата къща. Жената ни показа на снимка и яве различни килими, които е изработила, включително няколко пана с чипровски мотиви за сувенир. Аз си взех едно малко с три шарки от вида канатица. Доволна бях да имам частица от това изкуство.
Баба Данче тъче килими близо 65 години. Тя ни информира и за актуалните към момента цени. Те варират между 800 и 1600 лева на квадратен метър. Все пак трябва да се има предвид, че килимите са изцяло ръчно изработени и от естествени материали – вълна, втъкана върху памучна основа. Някои от багрите също са естествени. Жената успява да изтъче два квадрата килим (пътека) за около месец и половина. Както ви казах, аз пробвах да тъка. Много е пипкаво. Но пък резултатът е красив и практичен, при това – еко.
Разходих се между капките на свято място с панорамни гледки
На около 3.5 километра югозападно от Чипровци се намират останките от средновековния Гушовски манастир „Св. архангел Михаил“, наричан от местните „Свети Рангел“. Той бил разрушен през 1688 г. при потушаването на Чипровското въстание. От него в наши дни не е останало много – основите на манастирския храм и руини от някогашните манастирски сгради. На близкия хълм на около 200 метра от манастира е издигнат голям оброчен кръст. Край него се разкриват красиви панорамни гледки във всички посоки.
До манастира се стига с кола по тесен асфалтов път, който е продължение на улица Балканска.
Посетихме Гушовския манастир и каменния кръст през втория ден от престоя ни в Чипровци. Както се казва „на изпроводяк“. За малко изпреварихме проливния дъжд, който се изсипа половин час по-късно, когато бяхме вече при Чипровския манастир.
Запалих свещичка в стар манастир
Последното място от нашия чипровски слалом между дъждове и порои беше Чирповският манастир „Свети Иван Рилски“. Манастирът е разположен на около 6 километра североизточно от Чипровци, като отбивката към него се пада вдясно от шосето преди градчето. Има си голяма кафява указателна табела.
Манастирът бил основан през X век, а по-късно неколкократно разрушаван. Най-пагубно било покушението срещу манастира при потушаването на Чипровското въстание. Посещавах го за втори път. Пороят не ни позволи да му отделим малко повече време, но все пак успяхме да влезем в църквата и в масивната му кула. В нея е обособена костница, където се съхраняват тленни останки на въстаниците.
Епилог
Надявам се, че чрез тази статия успях да ви потопя поне за малко в духа на Чипровци. Градче, което някога е било средище на будни и заможни за времето си българи и в което през пролетта на 1688 г. е избухнало най-значимото за времето си въстание по нашите земи. Е, сега съдбата на Чипровци не е толкова славна, но малкото останали хора там все още пазят стари традиции, а един усмихнат млад човек е създал бутикова пивоварна. В допълнение, природата там е щедра и чиста. Няма да ви притесняват тълпи. Тихо и спокойно място е. Горещо ви го препоръчвам за туризъм!
Тази статия е от поредицата „Популяризиране на туризма в Северна България” – проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.
