Залив Кастрич: в издирване на крепост и на лов за непознати морски гледки

Имам навика като затръгваме към морето да си набележа за посещение няколко места по път или на брега. Заливът Кастрич недалеч от Резово беше в плана за тазгодишната лятна отпуска. Надявахме се да открием непознати морски гледки и останките на средновековна крепост.

Имам и друг навик – като посетим място, на което е имало българска крепост, да се разровя в различни източници, за да разбера повече за нея и как тя се е вписвала в нашата история.

По-долу ще ви разкажа дали намерихме крепостта и за разходката до Кастрич, която ни се получи много добре.

Информация за Кастрич

Кастрич е скалист малък залив южно от плаж Силистар и северно от с. Резово. Плажът е каменист и само в южната му част има малко пясък, където човек може да си опъне кърпа. Скалите също стават за плажуване. Плитчините на залива до брега също са каменисти.

В северната част на залива се издига едноименния нос Кастрич, а на следващия в северна посока нос се вири старият граничен кльон. В района някога е имало крепост. Предполага се, че това била късноантичната и средновековна крепост Кастрицион или Кастрициум (в превод малка крепост), спомената от хрониста Георги Пахимер и византийския поет Мануил Фил.

В своето 13-томно произведение, посветено на историята на Византия, Пахимер споменава за няколко български крепости – Месемврия, Анхиало, Созопол, Ахтопол, Кастрициум, преминали през 1263 г. във владение на Византия.

В поемата си “За военните подвизи на известния чутовен протостратор”, възпяваща Михаил Дука Глава Тарханиот – изтъкнат византийски пълководец, Мануил Фил отбелязва „Кастрицион вика посред скалите“ (по-голям откъс от творбата вижте тук).

В исторически план се знае, че през пролетта на 1263 г. при военни действия между България и Византия, редица градове по Черноморието минават във владение на Византия. По това време цар на България е Константин Тих – Асен, който бил женен за никейската принцеса Ирина Ласкарина, внучка на нашия цар Иван Асен II. Византийски император бил Михаил VIII Палеолог. По-рано той бил регент на малолетния престолонаследник Йоан IV Дука Ласкарис, по-малък брат на Ирина. Едва 11 годишен Йоан IV е ослепен (1261 г.) по заповед на Михаил Палеолог, който еднолично завзема властта. Тази узурпация и ослепяване на брата на българската царица води до напрежение и военни действия между двете държави.

Да се върна към Кастрицион. Той е локализиран от проф. Божидар Димитров на омонимна основа в местността Кастрич между Синеморец и Резово.

Къде се намира и как се стига

Отбивката към залива Кастрич се намира на 9 км южно от Синеморец в посока Резово, вляво от шосето. Пада се след граничната караулка, затова непременно си носете лични документи – може да ви проверят. Завивате и на полянката до шосето си търсите удобно място за паркиране.

За залива тръгвате надолу по черния път през гората. Той е с малка денивелация в последната си част. Стига се пеша за около 20 минути. Нос Кастрич е възвишението навътре в морето в северната му част. До него се стига по кратка пътека.

Съвет: хубаво е да се напръскате против насекоми или да облечете дълги дрехи. Обуйте си удобни затворени обувки.

Координати на:

• отбивката: 41.995518, 28.015808;
• точка от залива: 42.006400, 28.018655;
• останки от крепостта: 42.008611, 28.019722.

Нашето посещение до залива

След като стигнахме залива, решихме, че първо ще търсим крепостта и после ще отдъхваме на него. Тръгнахме по стръмната пътека, навлязохме в гората и продължихме направо. След гората повървяхме още малко до стария граничен кльон. Като време това ни отне 6-7 минути. Поогледахме се и се оказа, че сме на втория нос след залива Кастрич.

Затова се върнахме в гората и хванахме една тясна пътека в посока морето. След няколко крачки пътеката ни изведе от гората и тръгна надолу по носа, като стана доста тясна. На места трябваше да внимаваме да не се хлъзнем. Но пък гледките бяха много живописни – морската шир отпред, заливът Кастрич отстрани и краят на скалния нос, който плавно се спускаше към морето.

Долу-горе в централната част на нос Кастрич се натъкнахме на два реда обрасли в трева камъни. Явно те бяха всичко, останало от крепостта. По моя лична преценка и предвид тесния нос, това едва ли е била цяла крепост. Може би по-скоро някаква наблюдателна кула.

Почти през цялото време, докато ходехме по носа, над нас прелитаха чайки и корморани, а няколко птици мързеливо се препичаха на крайните скали.

Накрая слязохме да отдъхнем на брега на залива. Стигнахме и до скалите в южната му част. Оказа се, че те преграждат малък плитък басейн с чист пясък на дъното. Натъкнахме се и на няколко рака.

Беше си интересен ден – разходка, чист въздух, красиви морски гледки и намек за стара крепост.

На този линк може да прочетете още един разказ за Кастрич.

Друг малко познат и слабо посещаван залив в района на Синеморец е плаж Листи.

Информация за още много места по морето ще намерите в най-новия пътеводител с мое участие „Най-красивите кътчета по Черноморието„.