Това беше третият водопад с името Скакля, който посетихме. Първият беше добре познатата ни Бовска Скакля в Искърското дефиле, а вторият – Добравишката (златна) Скакля до Искрец. Отдавна се готвихме за това посещение. Дебнехме да има достатъчно вода във водопада – знаехме, че в някои моменти от годината той едва сълзи, а в други съвсем пресъхва. Когато отидохме към водопада, определено имахме късмет – хванахме го в „работно време“, макар и да не беше в цялата си сила.
Всъщност, този най-висок български водопад Врачанска Скакля беше само черешката на тортата в един много приятен, доволно раздвижващ, но и доста екстремен преход, който направихме в красивия Врачански Балкан. Преходът беше по следния маршрут: проходът Вратцата – водопад Врачанска Скакля – покрайнините на Враца.
В следващите редове ще ви разкажа подробно за този маршрут и неговите особености. Освен с водопада, маршрутът се отличава още с невероятно пищните панорамни гледки от скалите над Вратцата и с почти заличената стара маркировка в по-голямата си част, което също е предизвикателство.
Преходът по маршрут: Вратцата – водопад Врачанска Скакля – Враца
Ето го и описанието на маршрута, но най-напред, да обясня:
Откъде започва екопътеката
За определеност, считам за отправна точка град Враца. От Враца трябва да се отправите в посока пещера Леденика. В града има добре видими табели за пещерата. Малко, след като се излезе от Враца, започва проломът Вратцата – това е ждрелото на река Лева, много красиво място с високи отвесни скали, един от символите на Враца. Няколко метра след най-тясната част на пролома, има отбивка в ляво от шосето, където може да оставите колата. Още няколко метра нагоре по реката има каменен мост, по който трябва да преминете и след моста да продължите няколко метра наляво, т.е. в обратна посока – към теснината.
На няколко метра от моста се намира информационна табела със заглавие „Маршрут: водопад Скакля – Войводин дол“ и точно зад нея започва пътеката.
Етапи на прехода
Маршрутът от Вратцата през водопад Врачанска Скакля до Враца може условно да се раздели на четири етапа:
- етап 1: пролом Вратцата – платото (продължителност 1 час и 45 минути);
- етап 2: платото – начало на спускането към подножието на водопад Скакля (15 минути);
- етап 3: начало на спускането – подножието на водопад Скакля (1 час);
- етап 4: подножието на водопад Скакля – град Враца (45 минути).
Както се вижда, общото време на прехода е около 3 часа и 45 минути чисто ходене (времето варира според темпото). Към това време трябва да си предвидите поне половин-един час време за почивка, защото преходът не е от леките.
Следват подробностите.
Етап 1: пролом Вратцата – платото
Малко след самото си начало, пътеката пресича малка рекичка и тръгва нагоре по дерето отляво на реката, а реката ви остава вдясно. Не след дълго, реката се губи под камъните, но дерето си остава почти до горната част на хълма. Именно това е местността Войводин дол.
В тази си част пътеката е добре видима, като тук-там има избледнели остатъци от стара маркировка. Трудността на етапа се състои в това, че пътеката постоянно се изкачва нагоре, като на места минава по каменни сипеи, по които се върви малко трудно. Затова, обувките със стабилни подметки са задължителни. В последните около 50 метра пътеката става много стръмна и се изкачва трудно и бавно, но пък веднага щом излезете от дерето горе на платото, гледките са омайващи.
Етапът се изминава за 1 час и 45 минути.
Тук е моментът да направите по-голяма почивка, като имате избор – вдясно от пътеката има беседка, а малко по-нагоре по хълма в ляво има кът за отдих под едно дърво с прекрасна гледка към Вратцата. От това място в посока противоположна на тази, от която сте дошли се вижда един стар фургон. Това ви е ориентирът за следващата част от маршрута.
Етап 2: платото – начало на спускането към подножието на водопад Скакля
Както вече споменах, след като се изкачите отгоре на платото, трябва да се насочите към стария фургон, като към него водят няколко пътечки, които се събират там покрай него. Ако сте се изкачили до пейката и масичката под дървото, вероятно вече сте видели фургона и имате добър ориентир за посоката. Ако не сте, знайте, че държите същата посока, от която сте дошли, но продължавате напред.
Малко след фургона трябва да прекрачите малка рекичка – това е реката на Врачанската Скакля. Ако идвате след дъждове или през пролетта, мястото може да е малко мочурливо. Недалеч от фургона има един метален кол, като зимна маркировка. Точно там около кола минава пътеката и там трябва да пресечете реката. Пътеката към Скакля и Враца продължава напред, макар и по-трудно отличима, в същата посока.
Едно отклонение – на това място, след като се пресече реката около кола, може да се направи малко отклонение от маршрута, за да се види горната част на водопада. За целта трябва да повървите 5 минути по малка пътечка по протежението на рекичката. От горната част на водопада се открива красива панорамна гледка към Враца.
За да продължите към долната част на водопада, се връщате на първоначалната пътека и продължавате в познатата посока. Пътеката преминава през храсти, а после за кратко влиза в малка горичка, като започва леко спускане. След това се минава покрай един кът за отдих с пейка и масичка и малко след него е краят на етапа, когато пътеката започва стръмно надолу по хълма пред скалния венец.
Преди да започнете спускането, огледайте се – вляво е огромният скален венец и водопад Врачанска Скакля, а напред – красивата панорама към Враца.
Етапът се изминава за около 15 минути, като това време не включва кривването към горната част на водопада, което отнема също около 15 минути (отиване и връщане общо).
Етап 3: начало на спускането – подножието на водопад Скакля
Ето тук е най-адреналиновата част от маршрута. Пътеката се спуска стръмно надолу, тясна е и камениста. Вие се пред скалния венец. Тук трябва много да се внимава – наклонът е голям и камъчетата се хлъзгат.
В началото на този етап се преминава пред една голяма пещера, зееща на същия този огромен скален венец.
Трудно е, но водопадът малко по малко приближава.
След около 20-30 минути пътеката постепенно навлиза в горичка и става малко по-нормална за ходене. Етапът завършва в подножието на водопада. След шеметното спускане надолу, сега пък гледките нагоре към падащата вода са зашеметяващи.
Етапът се изминава за около 1 час, а ако сте по-смели от мен, вероятно и по-бързо.
Етап 4: подножието на водопад Скакля – град Враца
След като се насладите на водопада (в случай, че има вода) поемате надолу към Враца. В тази си част вече пътеката е добре маркирана. Запомнете – следвайте стриктно маркировката в този последен етап, за да не се объркате. Малко след водопада – няма и 10 минути ходене, пътеката минава по едни огромни камъни на другия бряг на реката.
След около още 15 минути пак се връща на десния бряг на реката. След още 10 минути пътеката стига до кът за отдих с информационна табела, две пейки и каптаж, недалеч от пейките.
Тук на тези пейки е добро място за последна почивка. От тях до Враца са около 10 минути ходене, като първо стигате до входа на парк Врачански карст (за вас този вход се явява изход в случая), а след това и до първата постройка – дом за стари хора Зора. Това считам и за края на маршрута. От там може да продължите пеша до Вратцата, ако сте оставили колата там, а може да си хванете и такси, ако сте уморени толкова, колкото бях и аз по време на нашия преход.
Този последен етап, от подножието на водопад Врачанска Скакля до дома за стари хора отнема около 45 минути без почивките.
Нека обобщя, общото време на прехода по описания маршрут е около 3 часа и 45 минути чисто ходене, но към това време трябва да прибавите време за почивка и още 15 минути, ако решите да отидете до горната част на водопада. Преходът мога да го определя като умерено труден.
Разбира се, ако не ви се прави цял преход, може да тръгнете от дома за стари хора във Враца, да стигнете до водопада и да се върнете обратно. Но пък така изпускате панорамните гледки от високо.
Впечатления от водопад Врачанска Скакля
Със своите 141 метра височина, водопад Врачанска Скакля е най-високият водопад в България. За жалост, рекичката, която го захранва е много малка и водопадът не е постоянен – доста често през лятото пресъхва. Най-пълноводен е през пролетта и след обилни дъждове.
По време на нашето посещение водопадът работеше, макар и да не беше във вихъра си. Красотата на водопада идва от тази голяма височина, от която пада водата. В първия момент на пада, водната струя се излива със сила, но поради широкия венец тя се разлива в страни и започва да пада по-плавно и на широка струя. В средната си част водата се ръси като слаб дъждец, за да се събере на по-силна струя в най-ниската част на водопада. Благодарение на големите камъни в подножието на водопада, човек може да се приближи достатъчно до отвесната скала, за да се разхлади (и успокои от екстремното спускане 🙂 ) под водните пръски.
Още забележителности в района на Враца
Във Враца сме идвали и преди време и след известно време пак ще дойдем. Районът е много красив и богат на интересни места. По-известни забележителности край Враца са крепостта Вратица, пещера Леденика, връх Околчица и още един водопад, за който ще ви разкажа в отделна статия – водопад Боров камък.
Аз,доколкото знам най-високият водопад в България е Райското пръскало.
Врачанската Скакля е по-висок, но е непостоянен.
Маршрутът е описан много точно. Райското пръскало е най-високият непрекъснато действащ водопад в България, но Скакля е по-висок от него.
Въобще целият блог на Ели е много добър. Прочетох много от пътеписите. Написани са така, че да са от полза за тези, които мислят да посетят това място. Снимките са много красиви. С две думи: браво и благодаря за направеното то Ели!
Много благодаря за отзива и хубавите думи!
Относно блогът на Ели – Изключителен е! Винаги го ползвам, за всички места , които посещавам! Благодаря, Ели! Винаги много ясно, много точно обяснено, с много красиви снимки! Това е нашият пътеводител! В неделя се разходихме до водопад „Боров камък“ ,отново по вашия маршрут!
Здравейте, Маргарита, много благодаря за хубавите думи! Радвам се да чуя, че това, което правя е полезно. Поздрави!
Израснах там.Цял живот мечтая да направя този преход.Благодаря Ви за подробното описание и снимките.Разплаках се.Това за мен е сбъдната мечта.Вие сте герои на България.
Благодаря Ви за отзива, Галина!
Привет,
Маркировката от горната част на водопада до началото „слизането“ е незабележнима по това време – заради високата трева.
Макар и доста близо, я открихме с помощта на местен.
Пейката на снимката е счупената, както и една от указателните табели.
Скалите са страхотни <3 !
Мисля да отида пак при пълноводен водопад, но от долната част.
Здравейте и благодаря за отзива! Ние също мислим някой ден да се качим до водопада от долу. Но за да има вода, трябва да е след проливен дъжд.
Благодаря ви за споделеното! Много пъти сте ми помагали в избора на маршрут 🙂
Непременно отидете или ако сте ходили, разкажете за друго очарователно място наблизо – Кобилини стени!
Много хора ви четат и ще открият това невероятно красиво и лесно достъпно за всеки място, дори и без особена подготовка.
Здравейте, Ангелина, благодаря за хубавите думи и за идеята за Кобилни стени – не познавам това място, но ще си го запиша за проучване. Поздрави!
Здравейте, на мен не ми става ясно, ако тръгнем да правим целия маршрут и го завършим през дома за стари хора дали трябва да се връщаме обрано по същия път за колата т.е. да вървим още 3 часа наобратно?
Да, ще трябва да се върнете за колата – може през града пеша, а може и с такси, маршрутът не е лек. Вариант е също, ако сте повече хора с 2+ коли да се разпределите в крайните точни на маршрута.