Зимна разходка до връх Градо в Понор планина

С връх Градо се познавахме отдавна, но до скоро – само отдалеч. Той се извисява над село Брезе, до което пък тече един от любимите ми водопади Добравишка Скакля. Пак над селото се издига скалният феномен Столо, който посетихме миналата пролет.

Първата неделя на февруари се очертаваше топла и слънчева, което влечеше след себе си въпроса „накъде“ за поредната ни зимна разходка. Книгата за Понор планина ме подсети за връх Градо и реших, че е дошло време да си станем по-близки с него.

Връх Градо е висок 1082 метра и от него се открива чудесна панорама към село Брезе, към Столо, към долната махала на село Добравица и към близкия до него скален венец с формата на подкова. По-долу ще ви разкажа за маршрута до него.

Къде се намира и как се стига

Отправна точка е мегданът на село Брезе. То сенамира на 49 километра северно от София и на 8 километра северозападно от Искрец. Колата е удобно да се остави на малкия площад край паметника на загиналите войници в Балканските войни и Първата Световна война.

Особености на маршрута

Накратко, пешеходният маршрут е дълъг 5.5 километра, като заобикаля върха от северозапад и запад и го подхожда от задната му югозападна страна. Маркиран е със зелена маркировка и на важните места са поставени указателни стрелки. Върви се все по черни пътища, през повечето време в гора. Изминава се за по-малко от два часа. Ето тук може да видите карта на маршрута.

От центъра на селото поемаме надолу към реката, накъдето указват табелките. Пресичаме я по мост, а след него минаваме покрай чешма.

Съвет: Ако нямате вода, тук е моментът да се снабдите, тъй като по-нагоре по маршрута няма чешми.

Продължаваме по черния път, който криволичи в подножието на връх Градо и плавно набира височина. След 20 минути стигаме до беседка, а малко преди нея се натъкваме на интересна забележителност – стар оброчен кръст. Продължаваме нагоре. Следващата опорна точка е заслон Сиромашки рай. Той е встрани от пътя и трудно се забелязва, но на отбивката към него е поставена указателна стрелка.

Не след дълго стигаме първите самотни къщи на обезлюдената стара махала Бърдо. Малко по-нагоре с поглед назад виждаме и много други. Започват и гледките – към околните хълмове и към скалния феномен Столо.

На около час ходене след беседката излизаме на разклон – за връх Градо трябва да завием наляво. Има си табелка.

За информация, пътят надясно води към други къщи от махалата. Малко след разклона вдясно от черния път могат да се видят още няколко оброка. Ако ви е интересно да ги видите, ето приблизителни координати:

• оброк Свети Георги: 43.01201, 23.194236;
• други два оброка: 43.01232, 23.192764.

Малко след разклона се открива чудесна панорама на югозапад към Чепън планина, а зад нея на хоризонта се вижда връх Руй.

На около 15 минути ходене след разклона, черният път се разделя на две като за Градо държим ляво, следвайки указателната табелка. Следва финалния щурм, а после и прекрасните панорамни гледки от връх Градо.

Преходът от село Брезе до връх Градо ни отне малко под два часа. По време на нашето посещение не срещнахме други туристи. През цялото време се движихме в сняг, по който личаха многобройни следи от диви животни. Още в самото начало на прехода се натъкнахме на две сърнички, които избягаха на секундата, но ни беше радостно да ги видим.

Не знам до колко е посещаван този маршрут през лятото, но ме съмнява да е бъкано с туристи. Би било хубаво, ако имаше малко по-директна пътека към върха. Вървенето все в гората по черния път и на отиване, и на връщане доскучава. Все пак, гледките на финала са очарователни, а цялата разходка е сравнително лека.