Беше една топла ноемврийска неделя, точно ден преди да дойде голямата зима. Искахме да си направим лека планинска разходка близо до София на някое непознато за нас място. Проучихме няколко места около София, които не сме посещавали. Накрая се спряхме на сравнително новата екопътека „Поглед към девет планини“, защото:
- беше близо до София – началната й точка в село Сирищник, Пернишко, се намира на около час с кола от западните квартали на столицата;
- разбрахме, че дължината й е сравнително кратка – около 3 километра и се изминава за по-малко от час и половина в посока;
- името й беше звучно и интересно и предполагаше красиви гледки по маршрута.
Екопътека Поглед към девет планини
Сега когато пиша тези редове, няколко дни след прекрасната ни разходка, мога да кажа, че екопътека „Поглед към девет планини“ напълно оправда очакванията ни. Разходката по екопътеката изпълни деня ни с чист планински въздух, красиви гледки, стабилна доза раздвижване и добро настроение. И още нещо – по време на прехода изкачихме български планински първенец – връх Сирищнишка Рудина, най-високият в Рудина планина. Кой не обича върховете …
Следват подробностите.
Как се стига до екопътека „Поглед към девет планини“
Село Сирищник, Пернишко, се намира на около 60 километра югозападно от София, които се изминават за около един час.
Изходната точка на маршрута е площадчето пред църквата в село Сирищник. За да стигнете до него, след като влезете в селото, минавате покрай кметството и на паметника се отклонявате наляво от главния път. Това описани е валидно, ако сте влезли откъм село Ковачевци. Ако идвате от другата страна, на паметника завивате надясно.
След като завиете покрай паметника в село Сирищник, карате направо, като държите главната улица, без да се отклонявате по страничните малки улички, и не след дълго стигате площадчето пред църквата. Църквата остава в дясно на площада. Там има няколко обособени парко места, химическа тоалетна и указателна табелка за маршрута на екопътека „Поглед към девет планини“.
Подробности за маршрута
На това площадче оставяте колата и тръгвате по улицата пред църквата – според указанията от табелката. Малко след площадчето, на първото разклонение държите дясно. То се пада покрай една много добре поддържана бяла къща с кафява дограма. Маркировка има – бяло-червена, но тъкмо на това разклонение не е сложена. Вижда се няколко метра по-нагоре по пътя.
От там насетне пътят се изкачва по хълм, като минава покрай гробищата и преминава в черен път, който се изкачва стръмно нагоре. След около 15 минути от паркинга пред църквата се стига до асфалтов път. Върви се 5 минути по него и се стига до голям кът за отдих с пейки, барбекю зона, чешма и параклисче – това е параклис, носещ името на Свети Николай Летни.
Кът за отдих
Параклис Свети Николай Летни
След зоната за отдих, екопътеката продължава още нагоре по хълма. В този участък са изградени стълби с парапет, които са много удобни за изкачване, но са леко дразнещи на слизане. Както и да е, не може да се отрече, че пътеката е добре направена и обозначена като цяло.
Екопътека Поглед към девет планини
Следващата опорна точка е интересно направена теренна мозайка, а малко по-нагоре от нея пътеката пресича друг асфалтов път, преди да продължи нагоре по хълма.
Теренна мозайка
Разстоянието от зоната за отдих с барбекю до този асфалтов път се изминава за около 10 минути.
От този асфалтов път, пътеката продължава нагоре по хълма към заслон „Погледец“ и връх Сирищнишка Рудина, като разстоянието от тук до върха е около 2 километра, а наклонът е малко повече от 15%. Малко бавно става изкачването поради голямата денивелация, която трябва да се преодолее, но пък иначе не е някой опасен участък – пътеката в тази си част е широка и представлява черен път. При това е добре маркирана – и с боя, и с колова маркировка.
Екопътека Поглед към девет планини
На места има дървени парапети за опора (може би и за украса). По маршрута има изградени множество зони за отдих – на много места – зони с пейки, на някои – зони с пейки и масички.
Вярно, този участък е малко тромав за изминаване поради голямата денивелация, но пък гледките следват една след друга – все интересни.
Екопътека Поглед към девет планини и назад към язовир Пчелина
В началото на участъка те са предимно с поглед назад, но постепенно, с приближаването на билото, гледките се разгръщат във всички посоки.
Екопътека Поглед към девет планини
Екопътека Поглед към девет планини
Една особеност – носете си вода, защото освен чешмата долу на големия кът с барбекюто, няма откъде другаде да напълните.
Друга особеност на маршрута е, че като цяло няма сенчести места в тази част от 2 километра и през горещите летни дни, вероятно ще е мор.
Както и да е – при спокойно ходене от асфалтовия участък до заслона Погледец се стига за около 50 минути. Така, общото време, за което се изминава разстоянието от площадчето пред църквата до заслон Погледец е около час и 20 минути спокоен ход, без почивки. На заслона има няколко пейки и вишка за наблюдение на множеството планини. Има и химическа тоалетна зад заслона.
Заслон Погледец
Съвсем малко над заслона се пада и самият планински първенец на Рудина планина – връх Сирищнишка Рудина (1172 м). На върха гордо се вее българското знаме. Като на всеки връх, там си е доста ветровито, така че всичко се вее 🙂 .
Връх Сирищнишка Рудина
И ние се повяхме малко там – погледахме, поснимахме … колкото издържахме.
По време на нашето изкачване времето беше слънчево и ясно, така че успяхме да погледнем от върха към всичките планини.
От връх Сирищнишка Рудина насетне пътеката продължава стръмно надолу – има изградени стълби – към някаква хижа „Джамен“. Ние тръгнахме от върха малко надолу, за да поразгледаме до къде евентуално ще ни отведе тази пътека. От нея хижата се вижда в далечината.
Да кажа, че в долната част на пътеката имаше табелка, че хижата е в ремонт. Затова, ние решихме да не слизаме до нея, а да си се върнем по обратния път и да се насладим отново на планинските била и на язовир Пчелина, видими от пътеката. Между другото, след много взиране успяхме да различм и параклиса на брега на язовира – Св. Йоан Летни.
Обратният път от заслон Погледец до площадчето пред църквата на село Сирищник ни отне доста по-малко време – около един час.
В заключение, получи ни се много добра разходка – хем преход, хем гледки, хем изкачване на планински първенец, а и времето беше много благосклонно.
Тази екопътека е наистина чудесен избор за къса разходка сред природата. Права сте, че лятото е мор, казвам го от личен опит. Според мен обаче трябва да се върнете и да слезете по всички стъпала до хижата, заслужава си! След това може да се върнете по асфалтовия път, който в една част минава през леко призрачна обезлюдена махала на с. Сирищник. Ако не сте от този край Ви предлагам да се разтърсите, има уникални слабопопулярни дестинации в района Перник, Земен, Брезник и Трън.
Здравейте, Наско, благодаря за отзива и информацията! Ние отгоре от стъпалата видяхме няколко изоставени сгради, вероятно част от споменатата от вас призрачна махала.
Здравейте,като човек пешеходен турист ходил и обходил доста,за въпросната екопътека пътека мога да споделя.Като идея прекрасно,но за тази пътека както и много други такива са хвърлени много пари на вятъра.Имам предвид дървените стъпала които продължават и след върха надолу посока х.Джамен.Въпросните стъпала се крепят само на едни дървени колчета забити направо в земята.Тези колчета изгниват и пътеката загива.По маршрута има равни участъци които са оградени с дървени парапети да се чуди човек и по 2дървени кола близо един до друг ,на единия упътваща табелка а другия боядисан бяло червен за маркировка.Е няма такова трошене на пари.А други екопътеки имат само начало и край.Изходния пункт с беседка, катерушки за децата, за автотуристите супер.Но тръгнеш ли да я минаваш не след дълго попадаш в терен трънинг,няма пътека няма маркировка.Но ние сме известни като баир будали ще я преминем.С голям зор стигаме края и там отново чудеса ама пак за колегите ама с колите.Та тези пари ако бъдат изразходвани правилно за невероятни места от онова време (например уникалното ГЪРЛО до с.Гърло)което се руши с годините.Но има и перфектни пътеки.Извинявам се ако съм Ви досадил,България е прекрасна.Ходете обикаляйте и се радвайте на красотите и.ЕХООО,ЛУД УМОРА НЕМА САМО СЕ ПОТИ!!!
Здравейте, Иво, благодаря за споделеното мнение. Прав сте, според мен, за много неща, но да Ви кажа – има доста фрапантни случаи с усвояването на европари. Там по тази пътека все пак нещо е направено. Колкото до село Гърло – наскоро чух, че и там започвали работа по обекта. Поздрави!
Здравейте. Към днешна дата 26.05.2020г. пътеката е в лошо състояние…на места се клатят дървените конструкции, вече не са с лак и са избеляли от слънцето. Има кошчета на 2-3 места и са препълнени /моля не си оставяйте боклуците в планината, не е трудно да си ги свалите/. Химическите тоалетни са много мръсни, по-добре да пишкате в някой храст, с извинение. Като цяло явно не се поддържа от общината.
Жалко, че така се е получило. Благодаря за актуалната информация!
Здравейте,
Към момента нещата са следните:
Параклиса и барбекюто- нямат никакви забележки, определено са в отлично състояние.
Дървените стъпала са много зле, на места са махнати( предполагам от туристи- за да не се нарани някой), други изгнили, изпочупени….
Има дървени пейки и маси, за които никой не се е погрижил да лакира поне още веднъж и с времето и те ще изгният…
Имаше една изгнила пейка на спускането към хижата.
Кошчетата за боклук… тях няма смисъл да коментирам… Бай Ганьо в пълна сила.
т. нар. “ Око” никакъв смисъл..
Да гледката е красива безспорно!
Не препоръчвам маршрута за възрастни хора, такива със сърдечни проблеми и костни( с оглед терена ), както и за малки деца .
Проект за 250,500лв….
Благодаря за споделените впечатления от екопътеката „Поглед към девет планини“!
С днешна дата, 02.08.2020г. да предупредя, на изкачване от параклиса под дървените стъпала има стършели. Имаше доста групи, тръгнали да изкачват, но първо се отказаха заради ухапване от стършелите, второ, защото тръгнаха около обяд, а по това време е доста топло.
Ние минахме четири човека един след друг и ги ядосахме, та аз като последна в редицата също ме ухапа стършел. ПАЗЕТЕ СЕ!!!
Всичко написано е вярно и в статията и в коментарите. На 11.08.2020г.минахме по маршрута и на връщане бяхме атакувани от стършелите. Намират се на дървените стъпала между параклиса и теренната мозайка.
Бъдете внимателни!
Пътеката е станала точно такава, каквато е предсказал по-горе в 2018г. Иво, няма да повтарям само ще споделя, че към хижата стълбите също са поддали. Самата хижа не работи сега, но изглежда поддържана и ремонтирана, може би със заявка, има детска площадка, чешма и въобще ще е приятно място за всички преживяли стръмните стълби. За да избегнем асфалта слязохме по черни пътища в дясно от него. Много пари за нищо, а Гърло все още пустее 🙂
Много жалко! Благодаря Ви за отзива и актуалната информация!