През първия уикенд на октомври се отправихме към околностите на Русе, като фокусът този път бяха водни и скални приключения. На няколко пъти съм отскачала до района, за да опозная многобройните му забележителности. За последно бях там миналата година точно по същото време. Тогава ви разказах за Пътеката на исихастите и за още няколко интересни места в Поломието. По-долу ще ви запозная с незабравим каяк тур по река Янтра до нейното устие, за няколко любопитни места, които видяхме покрай тура и за скалите до Басарбово, които предлагат отлични условия за скално катерене.
С каяци по Янтра: птици, мостове, скални манастири и незабравими емоции
Уикендът започна от град Бяла, русенско, с посещение на новоремонтирания стар мост на Колю Фичето, известен като Беленския мост. Той бил считан за шедьовър на възрожденската българска архитектура. Няма да коментирам реновацията на моста, защото фокусът на статията ми е друг.
След Бяла се насочихме към русенското село Джулюница и посетихме природната забележителност Марков кръст. Това е канара, надвиснала над Янтра, на която е изсечен кръст. Според една легенда, някога турците отвлекли местни девойки. Те били спасени от воеводата Дели Марко. Точно там край Джулюница той така силно замахнал с меча си, че разсякъл скалата и на нея се образувал кръст.
Марков кръст се намира на 600 метра североизточно от последните къщи на русенското село Джулюница. До него се стига с кола, като точно тези около 600 метра са по стабилен път с трошено-каменна настилка.
Продължихме с кратко посещение на близкото село Новград, за да видим внушителния паметник на Ленин в цял ръст. Паметникът е един от малкото подобни социалистически монументи, които са останали днес. Хората от Новград са се обединили около идеята, че това е част от историята на селото и искат тя да бъде запазена.
Следващата спирка беше зоната за пикник на брега на Янтра в село Беляново. Каяците ни очакваха. Но не, не още.
Преди да се хвърлим в тях, нямаше как да пропуснем интересна забележителност само на няколко метра от зоната за пикник – пешеходният мост над река Янтра, който е най-дългият въжен мост в Северна България и втори по дължина в страната след този към село Лисиците.
И така, най-сетне, с каяци по Янтра. Кратки инструкции, водни жилетки и хайде в каяците. Ръководители на групата бяха Жоро Корчев и Сашо Попов от ТД „Приста“. Те ни водиха и по Пътеката на исихастите, затова нямах никакви съмнения в перфектната организация на всичко.
Бяхме общо шестима души в три двойни каяка. Първото нещо, което прави впечатление, когато си в каяк е колко близо си до водата, а същевременно тялото ти не е потопено в нея. После идват гледките. Картини, които виждаш от различен ъгъл и такива, които от друго място няма как да зърнеш.
В началната част на нашето гребане по Янтра се движихме по протежение на високите скали до реката. Там видяхме част от монашеските килии на скалния манастир до село Беляново. Едната част беше двуетажна, а другата – на три етажа.
След това минахме под автомобилния мост към Новград, по който бяхме дошли с бусчето. На колоната на моста видяхме голяма скала, отмерваща нивото на река Янтра. В момента на нашето посещение то беше над 2 метра дълбочина.
Почти през цялото време наши спътници бяха многото корморани. В един момент се натъкнахме и на голяма сива чапла.
В един момент, след около два часа гребане без да бързаме стигнахме до устието на Янтра – вляхме се с нея в Дунава. Малко преди устието минахме покрай рибарско село с името Ятрус. С каяка направихме обстоен оглед на естуара на Янтра.
От часовете по география знам отдавна, че Янтра се влива в Дунав с тип устие – естуар, т.е. фуния, но друго си е с очи да я видя тази фуния, а и с ръка водата да пипна 🙂 .
Целият маршрут с каяци по Янтра и малко по Дунава беше дълъг около 8.5 км. Изглежда дълъг, обаче се плува по течението, което макар и съвсем слабо в тази долна част на реката, все пак олекотява гребането. Справката с картата показва, че сме минали по два интересни по форма завоя на Янтра.
Акостирахме на брега на село Кривина и там с бусчето се върнахме обратно до зоната за пикник в Беляново, за да я използваме по предназначение.
За финал посетихме църквата на скалния манастир, чиито килии видяхме от каяците по реката. Тя е добре обозначена и се намира на входа на село Беляново. До мястото се стига с кола.
Страхотно е да плаваш с каяк. Дава ти усещане за свобода, вътрешен мир и невероятно сливане с природата.
Тук е мястото да благодаря на нашите инструктори Сашо Попов и Жоро Корчев от ТД Приста и сдружение „Туризъм по Ломовете“, организатори на тура с каяци по Янтра. Това беше от кратките водни маршрути по Янтра, които те организират. По-дългите са по 2-3 дни, един от тях е спускане по Янтра от Беленския мост.
За да се насладите на подобно приключение, свържете се с ТД Приста.
Скално катерене до Басарбово
Вторият ден на нашия приключенски уикенд в района на Русе беше посветен на скалното катерене. То се състоя на скалите на брега на Русенски Лом до село Басарбово. Преди това свързвах селото единствено с Басарбовския скален манастир. Оказва се, че тези скали са доста популярни сред катерачи и пещерняци. Идват дори хора от Румъния.
До скалите е разположена и известната хижа Алпинист. За нея си има указателни табелки в село Басарбово. Хижата в момента не е в добро състояние, но добрата новина е, че много скоро ще бъде ремонтирана и отворена за посещение в резултат на проект на ТД Приста. Идеята е не само да се възстанови хижата, но и цялото място да се обособи като крайградски приключенски парк и място за пикник, а също и да се обучават деца в катерене.
Преди самото катерене, ние все пак се качихме до хижата, за да я разгледаме поне отвън. Там видяхме табелка с любопитна информация:
„През 1910 година под ръководството на Хелмут Брокс по поречието на Русенски Лом се правят първите опити в България за катерене по скали с използване на въже.„
От хижата се открива чудна гледка към река Русенски Лом и отсрещния хълм, който носи името Саджака.
Вдясно от хижата, точно зад катерачния масив може да се види малка скална монашеска килия.
Беше време да се отдадем на катерене по високата скала. Наши инструктори бяха Веси и Мишо Михови и Теодор Кисимов, председател на Клуба по катерене и алпинизъм при Туристическо дружество „Приста“, безспорен авторитет в пещерното дело в България.
Тео ни обясни, че по скалите са прокарани маршрути с различно ниво на трудност, като на нас ни бяха подготвили два маршрута с ниво 3 и 4. Щяхме да катерим с горна осигуровка, при която въжето е прокарано по скалата и е закачено в най-горната част на маршрута.
От ТД „Приста“ бяха подсигурили цялата необходима екипировка – въжета, каски, седалки за катерене и дори еспадрили – обувките за катерене.
Стената си беше съвсем отвесна и нямаше много пукнатини и джобчета за стъпване и хващане. Аз се пробвах донякъде, чувствах се изключително сигурна в екипировката и подсигуряването, но ми се видя трудно да стигна до горе. Повечето ентусиасти от групата ни обаче, успяха.
Независимо от резултатите всички активно се включихме в обедния пикник 🙂 .
И още: Екопарк Саджака
По-горе ви споменах за отсрещния на хижа Алпинист хълм Саджака. След катеренето отидохме да го видим. До него може да се стигне с кола от село Басарбово, но ние прекосихме реката по моста срещу хижа Алпинист и се озовахме директно там.
Мястото е туристически обект с името „Екопарк Саджака“. Много приятно местенце с навеси за хранене, къщички за настаняване и условия за къмпинг. Там може да се настаните в няколко по-големи и по-малки бунгала, всички те с удобства, простор и гледки. Хижа Алпинист се вижда от Саджака като част от красива картина – тя в центъра на фона на Басарбовските скали.
Ние се разходихме обстойно из Екопарк Саджака като разгледахме няколко вили от различен тип. Бяха уютни, чисти и подредени с всички необходими удобства. Всяка къщичка си имаше веранда с гледка.
Финални думи
В резултат на ходенията ми в района на Русе през последните 6-7 години, по време на които посетих много на брой и все интересни места, без колебание мога да кажа, че това е един от любимите ми региони в България. Още докато пътуваш натам, няма как да не те очарова тази шир от двете страни на шосето – Дунавската равнина. А като се впуснеш в нея, разбираш, че един или два уикенда са съвсем малко време, за да опознаеш поне основните места. Преди време ви разказах за част от тях. Тук споделих информация и впечатления от русенски приключения.
Тази статия е от поредицата „Популяризиране на туризма в Северна България” – проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.
Благодаря Ви за чудесния фотопътепис на приключенията по Янтра и Русенското Поломие! Органацията на ТД „Приста“ за тях и инструкторите ви са прекрасни!
Искам да добавя, че „рибарско село с името Ятрус“, е било и крепост Ятрус, римски военен лагер- кастел, именуван с античното име на реката- Ятрус. Останките от крепостта са консервирани, експонирани и са интересен обект за посещение!
Благодаря Ви за отзива и чудесното допълнение!