Русе. Хладна Дунавска утрин. Макар да е съвсем светло, слънцето все още съвсем пестеливо протяга лъчи. Закусваме, обличаме туристическите дрехи и скачаме в колата, за да се отправим към село Пепелина и Пътеката на исихастите. С нея започва обиколката ни в Поломието през този уикенд, разпрострял се равномерно в септември и октомври.
Четирийсет минути по-късно пристигаме на уреченото място – мостът над река Черни Лом в източната част на селото. Там ни чакат нашите водачи Жоро и Сашо. Жоро е кметски наместник на село Пепелина, а Сашо – виден член и председател на русенското туристическо дружество Приста.
За „здрасти“ Жоро сочи към високия скален венец отсреща, по чийто отвес се движи Пътеката на исихастите. Осмелявам се да попитам дали наистина има пътека или ни чака само скално катерене. „Пътека е“, казва Жоро, „спокойно!“.
Пресичаме моста пеша и спираме до дървена маса с пейки за отдих. „Кога тръгнахме, че да си почиваме“ си мисля, но не, следва кратък инструктаж за работа с катерачно оборудване. Екипираме се един по един и тръгваме по широка пътека по протежение на реката.
Вървим няколко метра и завиваме директно към основите на скалния венец. Започва се.
Първи е Жоро, който прави чудесно показно. След него бавно се изнизваме един по един нагоре по въжето. Самохвати, карабинери, набиране, откатерване…
Скалите са отвесни, но пък имат вдлъбнатини за стъпки тук-там и въже за нагоре. Подсигурени сме стабилно. Настроението е топ. Оказва се, че не е толкова трудно. Но все пак, не е за хора с ужас от височини.
С набирането на височина се разгръщат и панорамните гледки. Споходилото ме леко притеснение се изпарява напълно с първата ми крачка нагоре. Опитът ми с катеренето в Бонинската пещера ми е съвсем пресен и знам точно какво да правя с екипировката. За мен остава единствено да се отдам на приключението.
Стигаме до малка отворена пещера и стъпваме на твърда земя. Пътеката от отвесна става хоризонтална. Тази пещера някога е била част от скален манастир, обитаван от монаси-исихасти. Един от многото в района на Русенски Лом. Жоро и Сашо ни разказват любопитни факти и предания за региона. Показват ни интересни изсичания в скалите, вероятно правени няколко века по-рано.
До пещерата се вижда добре оформено кръгло място с издялан в страничния камък кръст. Мястото е описано от Карел Шкорпил. Предполага се, че това била църквата на скалния манастир. След църквата попадаме на малко помещение, оформено в скалния венец. Тук-там личат вдлъбнатини и жлебове, дали от дървени греди или нещо друго, но определено са дело на човешка ръка.
Продължаваме напред по пътеката. В тази си част тя е доста тясна. Отляво са скалите, до които опираме, а отдясно е пропаст. Няма страшно обаче. Обезопасени сме с въже. Стигаме до друга малка отворена пещера с черни канари – видими следи от огън. Нашите водачи ни показват два скални надписа, незнайно откога.
Преминаваме през пещеричка с две малки галерии. Нищо чудно те да са били килии някога. След пещерата Пътеката на исихастите от хоризонтална отново става вертикална. Изкатерваме поредния отвес един по един. Тук теренът е по-труден, но пък хората от ТД Приста са сложили на най-трудните места метални стъпала, като Виа Ферата.
Протягам се към последното, поглеждам назад и си мисля, че още крачка-две и съм отгоре на скалния венец. Но не, няма да е толкова тривиално. Финалът на този адреналинов маршрут се оказва тясна скална халка, през която трябва да се провра с лазене. Последно препятствие с интересен изход от него.
И ето ни всички на скалния венец, опиянени от приключението и гледките накрая. Отсреща се виждат къщите на селото. В краката ни бушува река Черни Лом, прокопала величествен скален каньон. Настроението е великолепно. Хубаво е човек да предизвиква себе си с подобни изживявания.
След такова шеметно изкачване, слизането от скалния венец е почти прозаично – по широка пътека отгоре на платото. Казвам почти, защото съм обградена от добра компания и много гледки.
Огромни благодарности на нашите водачи Жоро Корчев и Сашо Попов!
Полезна информация
Пепелина е най-малкото село на русенска област, а пътеката е разчистена и маркирана от Туристическо дружество „Приста“.
Целият маршрут „Пътека на исихастите“ се изминава за около два часа, ако групата е по-голяма, може да отнеме повече време. Минаването на пътеката става само с екипировка и водачи. За да си организирате подобно приключение, свържете се с ТД Приста или с кметския наместник на с. Пепелина.
Тази статия е от поредицата „Популяризиране на туризма в Северна България” – проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.