9 забележителни места в Маджарово и наоколо

Вероятно, много от вас свързват Маджарово с красивия меандър на река Арда, който в последните години се превърна в истинска емблема на градчето. Има защо! Гледката към меандъра е завладяваща.

Това обаче не е единствената красива гледка там. Градът попада в центъра на живописна котловина, образувана във вулканичен кратер. Обграден е от чудати високи червеникави скали, в които гнездят редки птици. Освен на природни забележителности, районът крие много тайни от времето на траките. Да не забравяме и трагичните събития там с тракийските българи от есента на 1913 г. Малко по-надолу в изложението ще разберете повече за тях.

Познавам отблизо Маджарово от преди пет години, когато преминахме Родопите от край до край. След това посетихме района отново, този път с нощувка в града. Прекарахме си чудесно. В следващите два дни продължихме с опознаване на още интересни места в Източните Родопи, за които ще ви разкажа отделно.

В тази статия ще ви запозная с невероятните забележителности в Маджарово и околността, които сме видели, повечето от които са много слабо познати. Всички те са съвсем автентични. В края на статията ще ви препоръчам къде може да нощувате.

Кромлех до село Долни Главанак

Кромлехът е мегалитно съоръжение с култово предназначение и представлява ансамбъл от вертикални каменни блокове, подредени в кръг с диаметър около 10 метра. Към момента са останали 9 вертикални камъка, а други три са полегнали във вътрешността на кръга. Светилището е датирано в ранножелязната епоха (VIII – VI в. пр.н.е.). Намира се на около един километър източно от село Долни Главанак. До светилището се стига за около 15 минути пеша по кратка пътека.

Координати:

• на началото на пътеката: 41.684430, 25.808105;
• на обекта: 41.6819604,25.8099179.

До началото на пътеката има удобен паркинг.

Най-известният кромлех в света е английският Стоунхендж.

Част от Римски път в село Долни Главанак

В самото село, близо до гробищата може да се види сравнително дълъг пасаж от много добре запазен римски път. Указателни табелки за него няма. За да го намерите, най-добре си запазете координатите. Римският път е съвсем близо до шосето.

Координати: 41.686387, 25.827861.

Скална гробница Фурнаджика и тракийска крепост-светилище Сивридикме

Двата обекта ги поставих в един раздел, защото се намират на половин час пеша едно от друго и началната точка за пешеходния маршрут към тях е една и съща – село Горно поле. Иначе са си два отделни обекта.

Фурнаджика е скалноизсечена гробница с отвор отгоре. Датировката е в периода XI – VIII в. пр. Хр.

Сивридикме е тракийска крепост и светилище от първо хил. пр. Хр. На място могат да се разгледат останки от крепостни стени, стъпала и ямки за религиозни ритуали.

В допълнение, от върха се откриват чудесни панорамни гледки във всички посоки. Сред многото гледки е един малко познат меандър на Арда.

Пешеходният маршрут към двата обекта започва точно срещу входната табелка на село Горно поле – тръгва се по черен път, който се отделя вляво от шосето. До Фурнаджика се върви около 40 минути по черния път до подножието на хълма, приютил гробницата. Изкачването от пътя до нея отнема още около 5 минути.

От Фурнаджика се продължава на изток по пътека със стара маркировка към Сивридикме. До подножието на върха се върви около 30 минути. След това върхът се изкачва по тясна стръмна пътека за около 5-10 минути.

Координати:

• на началото на маршрута: 41.6612563,25.8506566;
• на Фурнаджика: 41.670684, 25.867597;
• на Сивридикме: 41.669754, 25.880999.

До село Горно поле: красива панорамна гледка към Маджарово и долината на река Арда

Тя се открива на скалите до ретранслаторната кула в защитената местност Черната скала. Самата кула е на хълм и се вижда от цялото село.

Как да стигнете до кулата и скалата с гледката? Пешеходният маршрут започва от покрайнините на селото, недалеч от параклиса. Върви се около 20 минути по черен път.

Координати:

• начало на пътеката: 41.658057, 25.852405;
• скалата с гледката: 41.652477, 25.852565.

Меандър на Арда до Маджарово

Изключително красив и добре видим меандър на река Арда. Може да се наблюдава от шосето на около 3 километра североизточно от Маджарово по пътя към село Бориславци. Едно добро място за наблюдение е малка отбивка до шосето точно срещу меандъра.

Координати: 41.653961, 25.8705781.

Пролом на река Арда край град Маджарово

След меандъра си край Маджарово река Арда образува живописен пролом в посока Бориславци.

В началото на пролома на левия бряг на реката се издига масивна скала – Кован кая. Местността край нея носи същото име и е обявена за защитена територия с цел опазване гнездови находища на редки и застрашени видове птици.

Малко след като подминете меандъра, вдясно от шосето има удобно място за спиране с малка зона за отдих. От там може да наблюдавате черните лешояди, кръжащи горе до скалата. Някои от тях от време на време бързо се спускат ниско към реката по тяхна си работа.

След около километър по-нагоре по пътя ще видите отклонение вдясно – тесен асфалтов път, който води при реката. Лятото там се събират хора на плаж, разходка и каякинг. Гледката е много красива заради смарагдовите води на Арда и високите ѝ брегове наоколо.

Координати:

• на отбивката за наблюдение: 41.6522847, 25.8752718;
• на отклонението към реката: 41.647342, 25.881786.

Природозащитен център Източни Родопи

Намира се в началото на градчето съвсем близо до моста над река Арда. Той е създаден от Българското дружество за защита на птиците като природозащитен, посетителски и информационен център. Изграден е с финансовата подкрепа на швейцарското правителство в рамките на Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието и е първия по рода си създаден природозащитен център в България.

В центъра има и възможност за настаняване, както и бистро.

Ако сте в района по време на луди жеги, центърът, освен информация за птиците, ще ви предложи естествена прохлада.

Мемориал на загиналите тракийски българи

Мемориалният комплекс край Маджарово е издигнат в памет на избитите български бежанци от Беломорска Тракия през есента на 1913 г. Включва пантеон-костница, параклис “Св. Петка Българска” и паметник-символ „Тракия без граници“.

Денят е 4 октомври. Огромна колона българи, прогонени от родните си домове, приближава брега на река Арда до село Ятаджик (днешен град Маджарово). Целта е била хората да преминат реката, за да се спасят. Тогава там е минавала границата. Керванът е предвождан и охраняван от четите на воеводите Димитър Маджаров и Руси Славов. По обяд колоната е застигната и нападната за пореден път от редовна турска войска. Макар и малобройни, четниците успяват да поддържат огъня и да дадат възможност на много от хората да се изтеглят напред. На следващия ден помагат на бежанците да пресекат реката като спасяват близо 20 000 души. За нещастие, 1800 души са избити.

В знак на признателност към делото на воеводата Димитър Маджаров село Ятаджик е преименувано на Маджарово през 1959 г. От 1974 г. Маджарово е град.

Мемориалът се намира в началото на градчето, съвсем близо до Природозащитния център.

Координати: 41.640945, 25.871285.

Полезна информация

Маджарово се намира на 296 км югоизточно от София, на 166 км от Пловдив и на 373 км югозападно от Варна. Ако питате Гугъл мапс за най-бързия маршрут, вероятно ще ви насочи през Харманли. След Харманли обаче има участък с много завои, който макар и живописен се изминава доста бавно. Когато ние минавахме от там, тъкмо полагаха нов асфалт, така че пътят е добър. Много хора избират да пътуват до Маджарово през Хасково. Ние от там се върнахме и наистина се оказа малко по-бързо.

Относно настаняване в Маджарово имам прекрасни лични впечатления от къща за Гости „Старото гнездо“. Тя е стара къща с гредоред, но много добре обновена и в същото време добре запазен старовремски стил. Стаята ни беше в бившата плевня, вярно беше малка, но си имахме всичко необходимо за престоя ни там. Кухнята също беше добра. Препоръчвам мястото. Вижте свободни дати и актуални цени тук.

Статията цели да спомогне за изграждането на Източните Родопи като успешна екотуризъм дестинация и се подготви в рамките на проект LIFE RE_VULTURES LIFE14NAT/NL/901 на фондация По-диви Родопи.