Мандрица – албанското село в Родопите

This post is also available in English.

Беше ден първи от нашето родопско приключение, което нарекохме „Родопската магистрала„. Бяхме пълни със сили и жадни за гледки. Току-що бяхме посетили крепостта Лютица. Насочихме се на юг от Ивайловград към селата Мандрица и Долно Луково. Първо се отбихме в Мандрица. Край селото протича Бяла река – една от големите реки в Източните Родопи, известна с чистите си води и красивите си меандри.

Село Мандрица в Източните Родопи
Село Мандрица в Източните Родопи

Кратка информация

Според информационно табло в централната част на селото, то е албанско и единствено по рода си в България. Било основано през 1636 г. от трима братя албанци мандраджии, които снабдявали с продоволствия турската войска и затова били освободени от данъци. Основната маса албанци се заселва тук в края на XVIII и началото на XIX век. В началото на XX век в селото живеели около 3500 души.

Според жената от комплекса за отдих „Букор Щепи“ в центъра на селото, в Мандрица понастоящем живеят 37 души, като част от тях все още говорят албански.

Основен местен поминък в района в близкото минало било бубарството и отглеждането на тютюн. Голяма част от къщите в селото са много стари и със сходна архитектура – кирпичени на три етажа. Първият бил предназначен за добитъка, вторият – за отглеждането на буби, а на третия етаж хората са живеели. Построени са и няколко тухлени къщи в гръцки стил с резбовани тавани, балкони от ковано желязо и колонади. Селото е погранично и в началото на XX век част от населението му е било гръцко. Оттам и гръцките къщи.

Мандрица: площадът и къщата на д-р Атанас Пейкидис
Мандрица: площадът и къщата на д-р Атанас Пейкидис

Една от тях е била на д-р Атанас Пейкидис, един от малкото висшисти по онова време. Тя е наричана „Докторската къща“ и се намира срещу кметството точно преди мегдана. Приземният ѝ етаж бил превърнат в гинекологична клиника, а жилищните помещения били на горния етаж.

Къщата на д-р Атанас Пейкидис
Къщата на д-р Атанас Пейкидис

Как се стига

Село Мандрица се намира на около 19 километра южно от Ивайловград, които се изминават с кола сравнително бавно – за около половин час. Пътят е добър, но на места криволичи между ниските хълмове.

Нашето посещение

Разхождахме се из селото покрай старите му къщи с интересна архитектура – кирпичени, но големи, на по два и три етажа. Някои от тях бяха видимо без стопани, други дори рухнали. Обиколихме масивната бяла църква на мегдана. За съжаление, беше затворена.

Село Мандрица: църква "Свети Димитър"
Село Мандрица: църква „Свети Димитър“

В една от къщите, покрай които минахме видяхме жена, седнала в двора на къщата си на малко столче под асмата. Поздравихме я с „Добър ден“, а тя ни погледна и се разплака:

„Ох, чедо, мъчно ми е. Няма хора вече тук, дъщеря ми си отиде. А едно време какво хубаво беше…“

Село Мандрица: кметството
Село Мандрица: кметството

Малко преди да си тръгнем попаднахме на интересен плакат на прозореца на кметството – обявление за наскоро провел се събор на селото. Докато има събор, има и надежда за селото! Дано!

Публикувано в екскурзии и почивки с етикети . Постоянна връзка.

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за нашия youtube канал с кратки видео разкази от места в България. >>> Линк към Друми в думи в youtube.


Още интересни маршрути до красиви и любопитни места в България ще намерите в моите книги, издадени от ИК Сиела. Повече информация.

Може да поръчате тук

Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение.


Day trips from Sofia.

Visit some of the most beautiful places in Bulgaria via organized daily tours supported by the biggest Bulgarian provider for day tours from Sofia.

See here!


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *